Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (57)

56.

Самър присви крака; препълненият й пикочен мехур й пречеше да мисли. Кевин бе казал, че няма да се бави, а още го нямаше. Колко дълго се предполагаше да го чака? Секунди по-рано бе чула звуци и гласове от вътрешността на къщата. Страховити звуци, ядосани гласове.

Въпреки че се чувстваше в безопасност под покривалото, не можеше повече да стои отдолу. Трябваше да излезе от склада — както за да се облекчи, така и за да уталожи паниката, която я мъчеше в това тясно и тъмно пространство. Ала разходките в планината не фигурираха сред любимите й занимания; най-близкото й съприкосновение до подобие на природа бе Ориндж Каунти — пустееща местност без нито един свестен търговски център на разположение.

Тя се измъкна изпод покривалото, приклекна зад четириколесния мотоциклет с ремарке и притихна неподвижно. Лампичките на множеството електроуреди и инструменти, включени да се зареждат, обливаха помещението в призрачна светлина. Самър опипа дървеното табло над главата си и откри на една от кукичките длето — с остър като бръснач връх, широк колкото кутрето й. Изправи се и го пъхна в джоба на панталона си. Острието веднага проби дупка в джоба, а после се заби и в бедрото й. Тя забеляза, че останалите длета на таблото имат кожени калъфи, и пъхна своето в един от тях. После притисна панталона си върху раната, която се оказа обикновена драскотина.

Вече въоръжена, тръгна към вратата на помещението, поколеба се за миг и излезе на хладния нощен въздух. Затвори вратата след себе си, сложи внимателно резето и предпазливо се огледа.

В двора нямаше никого.

Гората тънеше в мрак и изглеждаше заплашително. Как можа да остави Кевин да се измъкне с фенерчето? В склада сигурно щеше да се намери някое, но тя не възнамеряваше да се връща вътре.

Пое дълбоко въздух и усети вкуса на свободата. Ако търсеха нея, както твърдеше Кевин, трябваше да се потрудят да я открият.