Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (49)

48.

Уолт взе разстоянието до авиобазата за три минути. Пийт вече го чакаше там и разговаряше със служителка на име Реба — според табелката на гишето.

— Няма деца — обърна се Пийт към Флеминг. — Само екипаж от трима души.

— ТА-959? — попита шерифът.

— Да — отвърна жената. Над горната й устна блестяха ситни капчици пот. — Самолетът пристигна с друг екипаж, но това не е толкова необичайно.

— Видеозапис? — Уолт посочи към камерата в горния ъгъл.

Жената ги въведе в един от офисите и се настани зад компютър, чийто екран услужливо показваше картина от четири различни ъгъла. Отне й само няколко минути да открие записа, съответстващ на часа от касовата бележка за горивото.

Двама от членовете на екипажа криеха лицата си под ниско нахлупени шапки. Третият мъж носеше бейзболна шапка с обърната към тила козирка и умело избягваше камерата. Но в един момент все пак погледна нагоре.

— Това е Салво — каза шерифът.

Служителката спря картината на пауза. Матю Салво гледаше право към камерата.

— А Салво е…? — попита Пийт.

— Заподозряно лице — отвърна Уолт.

Кантел вече не се интересуваше от виното. Беше откраднал частен самолет на стойност седемнайсет милиона долара.

— Искам да се уверя, че ТА-959 не е на тази рампа — заяви Флеминг.

Той се запъти с твърда крачка към изхода, отвори рязко вратата и вдъхна хладния нощен въздух. Реба посочи към празно място в задната редица самолети.

— Ето там, виждате ли?

Но Уолт не виждаше. Очите му бяха вперени в очуканото субару, паркирано от външната страна на телената мрежа.