Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (47)

46.

Новите сведения, които периодично пристигаха от диспечера, изпълваха Уолт с все по-голяма тревога. Той постави двама въоръжени полицаи на пост при оръжейния склад. Накара ги да облекат бронежилетки.

Посредством видеовръзката с Мобилния команден център получаваше информация както за щетите, така и за изумителния отклик от страна на силите на реда — дванайсет патрулни коли с осемнайсет полицаи вече се намираха на местопрестъплението. Заедно с неговите момчета общата бройка достигаше доста над двайсет. Което значеше, че в района на Хейли в момента имаше не повече от четирима или петима полицаи, двама от които пазеха оръжейния склад.

Поредният колосален провал на полицейските управления в долината.

Шерифът най-после бе успял да идентифицира Джордж Клуни. От един федерален списък на „известни съучастници“ изскочи името на шофьора — Макгинес. На бюрото пред него лежеше съдебно досие, в чийто горен десен ъгъл имаше снимка на някой си Кристофър Кантел. Вътре се изброяваха арести — никакви присъди — и бе отбелязано, че Кантел има репутация на човек, който създава лъжливи следи около обирите си. Той бе „експерт в заблудата, спокоен до степен, граничеща със социопатия“ и „заподозряно лице“ в четири активни разследвания.

Уолт вече вярваше, че какъвто и план да бе имал Кантел относно виното, той също бе лъжлива постановка, втори опит за обир от южната страна на блокирания мост. Сети се как захапаха заложената в хотела стръв — типична тактика за Кантел — и точно в този момент звънна Фиона.

— Не на север от терминала — каза тя. — На юг. Съмнър има частен самолет — „Лиърджет“. Никой не е виждал децата.

— Добре.

Но не беше добре, знаеха го и двамата.

— Този „Лиър“… самолетът на Съмнър… току-що излетя. Ти го видя. Номерът на опашката е танго-алфа-девет-пет-девет.

— Какво? — Уолт рязко вдигна глава. — Хилабранд е на официалната вечеря, нали? — попита я.

— Това какво общо има?

— Да или не?

— Да, но…

— Обади му се, моля те. Кажи му, че случаят е спешен. Помоли го да потърси Теди Съмнър в навалицата и да му предаде, че трябва да се обади в управлението незабавно. Ще го направиш ли?

— Разбира се.

— Пийт при теб ли е?

— Да.

— Подай му слушалката, моля те. — На вратата се появи Нанси и Уолт й даде знак, че е зает. Тя се приближи до бюрото му и остави бележка: Оръжейният склад е в безопасност. Охраната е на пост.

Той кимна.

От слушалката се разнесе дрезгав глас:

— Ало?

— Пийт! Имаш ли план за полета на лиърджета?

— Ще погледна.

— Мисля, че Кевин е на борда. Ако този самолет кацне в друг щат, той може да бъде подведен под отговорност за съучастничество в углавно престъпление. Транспортиране на непълнолетен. Трябва да се свържем с пилота и да го накараме да се върне. За доброто на всички ни е.

— Разбирам.

— Обади ми се.

— Дадено.

Телефонът звънна след по-малко от пет минути. Само че се обаждаше Теди Съмнър. Фиона за пореден път доказваше, че е безценна.

— За какво става въпрос, шерифе?

На заден план се чуваше бърборенето на водещия търга.

— За самолета ви — обясни Уолт. — Трябва да кажете на пилота си да го върне обратно.

— Моят пилот е в „Бест Уестърн“. Гледа филми и си поръчва храна по телефона за моя сметка, шерифе. Какво имате предвид с това „да го върне обратно“?

Флеминг притисна слушалката до ухото си, но не каза нищо. На заден план наддаванията продължаваха. Цената достигна седем хиляди долара.

— Вашият „Лиър“ излетя от летище Сън Вали преди по-малко от десет минути. Имам сериозно основание да смятам, че дъщеря ви е на борда заедно с придружител.

— Самър трябва да… О, по дяволите!

Последва дълга пауза. Наддаването достигна осем и петстотин.

— Може би Уилям е преценил, че трябва да направи тестов полет — продължи Теди. — Невинаги ме уведомяват за подобни решения. Може Самър да го е склонила да я вземе със себе си.

— Трябва да се свържем с пилота!

— Мога да се обадя.

— Ще съм ви много благодарен, ако потвърдите местоположението на самолета, както и дали дъщеря ви е на борда заедно със свой приятел.

— Искате да потвърдя, че грешите? — колебливо попита Съмнър.

— Да.

— За пръв път чувам нещо подобно. Що за полицай сте вие?

— Избран чрез гласуване — отвърна Уолт.

Теди се изсмя на висок глас.

— Още нещо, господин Съмнър. Можете ли да ми кажете колко струва самолет като вашия?

— Основно правило: щом се налага да питаш за цената, значи не можеш да си го позволиш.

— Милиони — предположи Уолт.

— Седемнайсет и половина.

— Ще очаквам обаждането ви. Благодаря ви още веднъж за съдействието.

Наддаването спря на девет хиляди и петстотин. Веднъж… втори път…

Шерифът свали мобилния си телефон от зарядното устройство и се запъти към вратата.

Седемнайсет и половина.

Спря пред бюрото на Нанси и заговори:

— Обади се на Майра. Трябва да проследим мобилния телефон на Кевин. Помоли я да ти даде потребителското си име и паролата.

Нанси посегна към телефона.

Флеминг заобиколи бюрото и застана до нея. Минута по-късно тя бе успяла да отвори уебсайта и да открие GPS координатите на мобилния телефон. Кевин се намираше на север от Кечъм.

Уолт погледна изписания на екрана час: седем минути по-рано.

— По дяволите! — каза и погледна собствения си часовник. — Натисни „История“ — нареди й.

Нанси премести курсора и кликна. На екрана се появи картина с местонахождението на Кевин отпреди десет минути.

— Летището — изненада се Нанси. — Това е невъзможно. От летището в Хейли до Кечъм за седем минути? Абсурд! Никой не може да шофира толкова бързо.

— Той не пътува с кола — каза Уолт.