Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (44)

43.

Уолт паркира взетата назаем „Тойота Приус“ пред Областното полицейско управление в Блейн. Управлението, както и областният затвор, имаше огромна сантиментална стойност за него. След три провалени референдума усилията му да убеди обществото в тяхната необходимост се увенчаха с успех. Модерната сграда бе построена върху площ от десет хиляди квадратни метра в индустриалната градска зона, в съседство с летището, и Уолт се гордееше с нея точно толкова, колкото и с дъщерите си.

— Ето го летището — каза Фиона, изтъквайки очевидното. — Мога да отскоча дотам и да го потърся.

— Разбира се, щом искаш — вдигна рамене той и се измъкна от колата. — Намери Пийт. Помоли го да ти съдейства. — Подхвърли ключовете в скута й. — Благодаря ти.

— Няма защо — отвърна тя и запретна роклята си, за да се премести на шофьорската седалка.

— Ей! — добави той. — Дървени клечки. Страхотно хрумване.

Наистина страхотно!

Тя кимна и придърпа надолу роклята си.

Уолт хлопна вратата и се запъти към входа на управлението.

Мобилният му телефон избръмча.

На екрана пишеше „Кевин — мобилен“.

Уолт прие разговора.

— Къде, по дяволите, си ти? — каза вместо поздрав.

Отсреща се чу пращене.

— Чич… … олт? — Гласът на племенника му звучеше почти неразбираемо.

На заден план се чуваше мощен тътен.

— … успях да я… — Шумът погълна останалата част от изречението.

Уолт нямаше желание да слуша признания за тийнейджърски завоевания. Ролята му на заместник баща на Кевин поставяше в деликатно положение както чичото, така и племенника.

Тътенът се усили и Уолт осъзна, че не ставаше въпрос за проблем във връзката, просто момчето се намираше на шумно място.

Във въздуха се издигна самолет — с реактивен двигател — и шерифът го проследи с поглед в северна посока.

А може би шумът изобщо не идваше от слушалката в крайна сметка.

Отне му няколко секунди да свърже тътена с излитащия самолет. Бяха свързани несъмнено, въпреки забавянето на звука по телефона. Това значеше, че Кевин е наблизо. Може би на купон, организиран от богаташко хлапе в някой от хангарите?

— Къде… се намираш… в момента? — кресна Уолт в слушалката.

— Аз съм в… — Гласът на момчето прекъсна по средата на изречението.

В? Силно обезпокоен, Уолт махна на Фиона да спре, изтича до колата и й направи знак да свали прозореца.

— Кевин се обади току-що. Накарай Пийт да провери северните хангари. И разбери дали Теди Съмнър притежава или ползва под наем частен самолет. Ако е така, накарай Пийт да провери и това. Мисля, че Кевин е някъде наблизо… буквално под носа ни. — Внезапно осъзна, че раздаваше на Фиона заповеди, сякаш му бе подчинена. — Искам да кажа… ако нямаш нищо против.

— Нямам абсолютно нищо против — отвърна тя.

Той вдигна поглед нагоре. Светлините на самолета мигаха в тъмнеещото небе.

— Е, не си ли доволен, че те придружих? — попита го Фиона.

— Ако превишавам правата си… мога да извикам някого от управлението…

— Млъквай, Уолт! Правя го с удоволствие… изобщо не се оплаквам, когато превишаваш правата си.

Тя вдигна прозореца в движение и кичур от косата й остана защипан от външната страна на стъклото.

Уолт се усмихна и остана загледан след нея няколко секунди. Дори не се сещаше кога за последен път някой му бе казвал да млъкне.