Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (39)

38.

Черокито приближи колоната от спрели автомобили и точно тогава телефонът на Уолт иззвъня. Той погледна изписаното на екрана име и вдигна.

— Какво откри, Майра?

— Той е на летището — отвърна тя. — Използвах онази услуга… с проследяването. Доколкото разбирам, Кевин е или на летището, или някъде наоколо.

— Това не е добре — каза Уолт. — Видели са момичето да влиза в колата му с куфар в ръка. Ако смята да лети за някъде, а той е решил да й помага… Майра, Кевин е в беда.

Брандън гледаше през страничния прозорец и се преструваше, че не чува.

— Отивам там — обяви тя.

— Още ли не вдига телефона си?

— Не.

— Можеш ли да му пуснеш текстово съобщение?

— Аз? Нямам никаква представа как се пишат съобщения. Освен това вече съм в колата.

Щеше да се разплаче всеки момент.

— Ще звънна на Пийт. Ако имаме късмет, той ще успее да го открие, преди хубостникът да се е накиснал в тази каша.

Майра му благодари и затвори.

Пред него се точеше дълга колона от светещи автомобилни стопове. Флеминг включи мигача и зае празната средна лента, предназначена за превозни средства, завиващи в двете посоки.

Уолт веднага звънна на Пийт — ръководител полети на летището в Сън Вали, и го запозна със случая на Кевин. Пийт го увери, че ще слезе до терминала и ще огледа наоколо.

— Ще звънна и в авиационната служба — каза той.

— Задължен съм ти.

— Ще ти се обадя след малко.

Щом подминаха изхода за окръг Рейнбоу Бенд, шерифът и помощникът му добиха още по-ясна представа за хаоса на пътя: пред тях се виждаше дълга колона от червени стопове и никакви фарове на автомобили, идващи от противоположната посока; полицейска кола встрани от платното — от полицейското управление в Кечъм може би. Секунди по-късно видяха и камиона, който блокираше пътя.

— Това дървени трупи ли са? — попита Томи.

Шофьорите щъкаха около колите си, а неколцина от тях се бяха струпали покрай пострадалата патрулка. Брандън избута любопитните настрана. Флеминг отвори вратата и с облекчение установи, че шофьорът е леко замаян, но няма сериозни наранявания.

Той се огледа наоколо; първо насочи вниманието си към разпилените трупи, а после към електрическия стълб, който лежеше върху велосипедната алея. Съборените на земята жици продължаваха да хвърлят искри.

Подаде на Томи ключовете от черокито.

— Действай. Първо организирай премахването на електрическия стълб. Никой да не използва велосипедната алея. Сложи двама от нашите полицаи на пост.

— Разбрано — отвърна Брандън. — А ти?

— Ще държим връзка — каза Уолт и хукна към моста.