Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (36)

35.

В слушалката на Флеминг се разнесе спокойният глас на диспечера от командния център.

— До всички екипи в близост до магазина за голф принадлежности в Сън Вали… — започна тя и обяви 10–80, радиокода за експлозия, който стигна до полицейските управления в цялата долина и до всички дежурни помощник-шерифи.

Уолт реагира мигновено.

— Код девет — обяви той нареждането си за поставяне на пътните барикади. — Всички екипи, намиращи се на повече от километър от местопроизшествието, да останат по местата си.

Три месеца по-рано в центъра на Кечъм се бе разразила престрелка — сравнително рядък случай за долината — но без тежки последици. И тъй като нощта бе спокойна откъм произшествия, на сигнала се бяха отзовали всички патрулни коли от Белвю до Норт Стор: общо седемнайсет полицаи и петима помощник-шерифи. Уолт подозираше, че сега предстоеше да се случи нещо подобно, въпреки инструктажа, организиран от него след публикуването на статия в местния вестник, при това на първа страница, осмиваща твърде пресилената полицейска реакция.

Теорията на Фиона за блокирането на магистралата с дървени трупи го накара да се замисли. Ами ако крадците бяха чели въпросната статия в онзи вестник? Ако се опитваха да манипулират действията на полицаите, очаквайки от тях да реагират по същия начин?

Няколко секунди по-късно се чу приближаваща се сирена. После още една. И още една.

Докато четирима от помощник-шерифите бързаха към пожара в магазина за голф принадлежности, Флеминг и Брандън заключиха бутилките в куфарчето и тръгнаха към паркираното до шатрата чероки.

Критичните ситуации изпълваха Уолт с хладнокръвие. Слухът му ставаше по-остър. Виждаше нещата по-ясно. Обожаваше това усещане.

Гостите се бяха разпръснали. След експлозията някои бяха залегнали като него на земята; други се бяха скрили в колите си; трети бяха отведени от личните си телохранители. Но когато тревогата се разсея, присъстващите възвърнаха спокойствието си. Изненадващо бързо при това. Чашите отново се напълниха с вино. Всички изглеждаха в добро настроение.

Фиона стоеше до входа на шатрата с фотоапарат в ръка и правеше снимки на пожара, който се виждаше в далечината.

Чу се още една сирена, после още една. Очевидно, точно като предишния път, жадните за адреналин сили на реда започваха да прииждат на тумби.

Уолт се настани зад волана и се обади на шерифа от полицията в Белвю с молба да провери още веднъж товарните камиони в склада за дървен материал.

— Трябва да са два — уточни той.

— Разбрано.

— Каква е тази работа с камионите? — попита Брандън от пътническата седалка, стиснал куфарчето в скута си.

Уолт набързо му обясни теорията на Фиона, както и собствените си опасения относно всички линейки, полицейски и пожарни коли, които в момента пътуваха към местопроизшествието.

— Значи искат да блокират магистралата?

— Това би улеснило измъкването им.

— Но те все още не са взели виното — каза Томи и потупа куфарчето.

— Не. Все още не — отвърна Уолт и бавно подкара черокито през тълпата от официално облечени хора, вперили любопитни погледи в посока към пожара.

— Дори да не са успели да вземат камион от склада, това едва ли има голямо значение. Товарни камиони наоколо колкото щеш.

— Така е — съгласи се шерифът. — Но първо да върнем бутилките обратно в банката.

— Защо не нахълтаха в шатрата? — попита Брандън. — Защо им е да взривяват онзи магазин, ако няма да се възползват от суматохата, за да отмъкнат бутилките?

— Да, и мен ме гложди този въпрос.

Подминаха пет патрулни коли — две от Хейли и три от Кечъм — които се движеха в посока към пожара.

— Втасахме я… отново — изпъшка Уолт. — Сигурно половината ни налични ресурси са се запътили в погрешната посока.

Брандън извади радиостанцията си и по молба на шефа си предаде заповедта му на диспечера да върне колите обратно. Но още докато говореше, други два полицейски автомобила профучаха покрай тях с включени сирени.

— Мааамка му! — изпъшка Томи. — Като деца в сладкарница са.

— Толкова предсказуеми, че чак се плаша — обади се Уолт.

Минаха през собствената си пътна блокада и включиха сирената, за да избегнат задръстването. Десет минути по-късно бутилките се намираха обратно в сейфа с любезното съдействие на банковия директор, който се бе съгласил да бъде на тяхно разположение цяла вечер.

— Не стана така, както си го представяхме — сподели Флеминг, когато отново седнаха в колата, спокойни, че бутилките „Адамс“ са на сигурно място.

— Пропускаме нещо важно — каза Брандън.

— Аха.

— Просто не проумявам.

— Нито пък аз.

— Трябваше да налетят на бутилките като мухи на мед.

— Аха.

Беатрис провря муцуната си между седалките и започна да ближе Уолт, а той протегна ръка и я погали.

— Защо им е да блокират магистралата, ако няма да крадат виното? — зачуди се Томи.

— Хотелът! — извика шерифът и натисна педала на газта. Помощникът му светкавично закопча предпазния си колан.

— Шефе, какво, по дяволите…?

— Регистрирали са се, но така и не са го освободили.

— Да, сещам се — каза Брандън. — Но какво от това?

— Взривяват магазина. Ние се отзоваваме. Те използват трупите, за да блокират магистралата. В капан сме.

— Целта им не е виното — ахна Томи и стисна дръжката на вратата.

— Целта им не е виното — повтори Уолт след него като ехо.