Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (35)

34.

Куфарчето с бутилките „Адамс“ стоеше отворено в плексигласовата изложбена витрина, оборудвана с климатична инсталация, а Уолт внимателно оглеждаше присъстващите на коктейла. На тревата до него лежеше найлонова торба с надпис „Аткинсън Маркет“, в която се намираше панталонът на Реми и останалите му лични вещи. Ако откраднеха бутилките без куфарчето и вградения в него GPS, планът на шерифа да стигне до Джордж Клуни щеше да пропадне. Погледът му търсеше жената със златистата блуза, жената с бебешката количка на пешеходната пътека, жената, която бе избягала гола от хотелската си стая. Беше убеден, че тя е мозъкът на тази операция. Тя бе човекът, когото издирваха.

В шатрата влезе Артър Реми и закуцука към него на алуминиеви патерици. Изглеждаше като човек, нагълтал се с голяма доза обезболяващи.

— Шерифе…

Флеминг му подаде чантата. Реми провери съдържанието й, намери картата за достъп и я пъхна в джоба си. После пусна чантата на земята.

— Внушително полицейско присъствие забелязвам тук тази вечер. Преброих четирима отвън.

— Да. Малко повече предпазливост никога не е излишна — отвърна Уолт.

Отвън всъщност имаше петима помощник-шерифи. Брандън и още четирима. Радиостанциите работеха, а от паркирания наблизо Мобилен команден център диспечерът осъществяваше контрол над действията на екипа. Бяха подготвили и три пътни блокади в случай на нужда.

Реми се запъти към витрината с бутилките, загрижен като квачка за пиленцата си. Погледна ги, после се обърна към Флеминг и на Уолт за миг му се стори, че Артър е усетил нещо. Но Фиона беше снимала разположението им и шерифът се надяваше, че са ги сложили обратно по същия начин.

— Трябва да поговорим — каза Реми.

— Разбира се. По всяко време.

— Дай ми една минута.

Навалицата ставаше все по-голяма. Реми се обърна и повиши глас, за да могат да го чуят всички:

— Това е паметна вечер! Късче история ще попадне в нечия частна колекция. Подобно нещо не се случва всеки ден.

Уолт отстъпи назад. Около Артър се скупчиха хора. Заваляха съчувствия за коляното му и въпроси относно ценната му находка. Той потърси с поглед Флеминг, но вниманието на шерифа бе привлечено от жената, която точно в този момент влизаше в шатрата.

Фиона забърза към него.

— Охо! — възкликна Уолт и я огледа от глава до пети.

— Разбрах — запъхтяно изрече тя.

Уолт се смути от начина, по който му подействаха пламналите й бузи и задъханият й глас.

— Какво си разбрала? — попита я.

— Разбрах защо са проникнали в склада за дървен материал.

Той я дръпна настрана от изложбените маси.

— Казвай!

— Дървени клечици. Племенниците на Майкъл и Лесли играеха на дървени клечици. Тези хора — крадците — възнамеряват да използват дървените трупи, за да блокират пътя. Искали са да откраднат товарен камион. Ако изсипеш едно ремарке дървени трупи на пътя…

— Ще блокираш движението за няколко часа — измърмори той. Фиона току-що бе разгадала плана за измъкване на престъпната група.

Уолт грабна радиостанцията си, но веднага я пусна и повали Фиона на земята, стреснат от мощната експлозия, която обагри за кратко стените на шатрата в жълто.

Чуха се писъци и настана паника, но друга експлозия не последва. Шерифът се отдръпна от Фиона и скочи на крака.

Започваше се.