Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (31)

30.

Вратата на кабинета на шерифа в Областното полицейско управление беше затворена. Върху нея имаше надпис: „Провежда се заседание“.

Уолт разговаряше с Бардж Леви, а Фиона документираше с фотоапарата си огледа на бутилките „Адамс“, провеждан от Джанет Финч.

— Онова, което пропусна да обясниш, шерифе — каза Джанет, без да прекъсва работата си, — е как успя да накараш Реми да даде съгласието си за това.

— Кога съм казвал, че съм го карал да прави каквото и да било?

— Нали картата за достъп е у теб? Доколкото разбирам, ти си отворил куфарчето?

— Да — и на двата ти въпроса.

— Много си лаконичен — отбеляза Финч.

— Понякога, макар и рядко, късметът се усмихва и при най-заплетеното разследване.

— Откраднал си я от него?

— Реми е потърсил помощ в спешното отделение — обясни Уолт. — Казал, че се подхлъзнал в банята и си счупил коляното. Потърсиха ме, защото според дежурния ортопед и рентгенолога фрактурата се дължи на силен удар в коляното с бухалка или ритник. Имаме уговорка с екипите на спешното отделение да ни докладват при подобни разминавания с твърденията на пострадалите, което често се наблюдава при случаи на домашно насилие над жени.

— И?

— Забравил си е панталоните.

— Моля?

— Реми е забравил панталоните си в спешното отделение. Откарали са го у тях, обут с долнище на болнична пижама. Дали са му твърде много обезболяващи, предполагам. Замаяла му се е главата и забравил да се преоблече. Панталонът му, заедно със съдържанието на джобовете, ми беше предаден. Мое служебно задължение е да направя опис и се оказа, че картата е в джоба му. Виждал съм я и преди. Нашето полицейско управление ще върне на господин Реми всичките му вещи, разбира се. Свързах се с него и се разбрахме, че ще свърша тази работа довечера, когато се видим на търга.

— Мили боже! Той попита ли те за картата?

— Не обели и дума за това. Сигурен съм, че не е искал да привлича вниманието ми към нея.

— Кой каза, че нямало Господ? — възкликна Джанет.

— Можем да документираме и резултатите от анализите, нали? — попита шерифът.

— Разбира се — кимна Леви и продължи да настройва сложната електронна апаратура.

— Щеше ми се да разполагахме със спектрометър — въздъхна Финч. Носеше памучни ръкавици и докато разглеждаше етикетите под лупа, издаваше стенания като при оргазъм.

— Довери ми се — отвърна Бардж. — Пиезоелектрическият ефект е също толкова надежден. Можем да измерим плътност, обем, капацитивно съпротивление и разсейване в слабо поле.

— Може ли превод на английски? — обади се Уолт.

— Джанет може да установи закономерност в разположението на микрофрактурите — обясни Леви. — Уолт, нямаше да донеса тази апаратура, ако не бях уверен във възможностите й. Дарение е от бащата на един от нашите ученици, когато открихме онези парчета от глинени съдове в Мълдун. Сещаш ли се? В една от нишите на рудника? Пиезоелектрическият ефект беше най-евтиният начин да определим дали става въпрос за автентична индианска находка, без да изпращаме парчетата в лаборатория, което щеше да излезе доста скъпо. — Изсмя се гръмогласно. — Оказаха се най-обикновени саксии за цветя. Но пък получихме апаратурата като дарение, така че хич не се оплаквам!

— Резултатите трябва да бъдат потвърдени — припомни му Финч. — Не се засягай, но становището на една аспирантка и на един директор на училище няма особена тежест.

— Директор на Алтернативно училище — поправи я Бардж. — Освен това съм възпитаник на МТИ, не забравяй.

Джанет предпочете да замълчи.

— Познаваш ли някого? — попита Уолт.

— Мога да помоля някой от преподавателите ми да погледне резултатите, когато приключим — каза Финч.

— Преди търга?

— Съмнявам се — отвърна тя. — Днес е и почивен ден, освен всичко друго. Но нищо не се знае. Тези бутилки са много известни. Сещам се за поне двама души, които с радост биха се възползвали от възможността да ги огледат.

— Аз мога да потърся Лаури от МТИ — вметна Леви. — Може и да се съгласи…

— Доктор Лаури ще се съгласи. Ако той потвърди резултатите, никой няма да ги постави под съмнение. — Джанет погледна шерифа с възхищение. — Благодаря ти за съдействието.

— Не го правя от великодушие — уточни Уолт. — Тези бутилки са улика, свързана с убийство. Ако се окажат фалшификати, това ще окаже влияние върху разследването. Трябва да знам каква е истината.

— Би ми доставило огромно удоволствие да видя как слагаш белезници на Артър Реми — каза Финч.

— Не е толкова просто да арестуваш някого — сподели Флеминг. — Но ако Реми предлага за продажба фалшификати… — Мисълта му увисна недовършена.

— Готови сме — обяви Леви.

Бардж направи един и същи анализ пет пъти. Стъклото около гравюрата бе изложено на ултрависоки звукови честоти, които след това бяха измерени от различни места на бутилките. Компютърът разбърка стойностите и ги показа като диаграма в различни цветове. Леви я разгледа внимателно, запази я и повтори теста.

След приключването на анализа Бардж отмести поглед от монитора и мрачно поклати глава:

— Няма закономерност в разположението на микрофрактурите.

— Знаех си! — Джанет изглеждаше така, сякаш бе спечелила джакпота от лотарията.

— Това добре ли е? — попита Уолт.

— Фалшификати са — отвърна Финч, усмихната до ушите.