Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (29)

28.

Артър Реми излезе от душкабината и се протегна за хавлията. Инициалите от бродирания върху нея монограм принадлежаха на домакините му, които в момента караха ски някъде в планината.

Ала ръката му увисна във въздуха, защото хавлията липсваше.

— Исусе! — извика той и гласът му отекна между стените, облицовани с вносна испанска теракота. После бързо покри слабините си с длани.

— Какви ги вършиш? — попита мъжът.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Приказваш си с полицията, търсиш информация от „Брансън Риск“.

— О, за бога!

— Не ти ли мина през ум, че ние може да държим под око инвестицията си? Че може да те наблюдаваме? Не ти ли мина през ум, че ако започнеш да обръщаш камъни, нещо гнусно може да изпълзи отдолу? — Той посочи с пръст към себе си. — Voila!

— Шерифът потърси мен, а не аз него.

— А тази кражба? Опит да се докопаш до парите от застраховката?

— Не бях аз.

— Лъжите няма да ти помогнат, повярвай ми.

— Не бях аз!

— Застрахователна измама… що за низост? Ти настоя да ги замесим… И сега, благодарение на теб, те са замесени. Ами ако решат да направят по-задълбочено разследване?

— Правиш прибързани изводи. Нямам нищо общо с опита за кражба на бутилките.

— Предупредиха ме, че точно така ще ми отговориш. Аз казах, че не си толкова глупав.

— Някой друг е бил… трета страна… няма как иначе да е било…

— Глупава постъпка, много глупава.

— Не бях аз!

— Вече ти казах, че не сме и ние. Изпаднал си в паника. Уплашил си се, че след случилото се в Амстердам… че при едно по-задълбочено разследване… че застраховката ще го покрие. Страхотен план, стига да бе проработил. Трябваше да ни потърсиш. Виж докъде стигна сега. — Мъжът му подаде хавлията. — Виж докъде докара себе си… и нас.

Реми попи водата от лицето си и препаса хавлията около кръста си.

— Нека да се успокоим на първо време, става ли?

— Аз съм съвършено спокоен. Това е спокойното ми състояние.

— Станало е недоразумение — настоя Артър. — Това е някаква грешка.

— Твоя грешка.

— Не… не… не…

— Нека ти обясня. — Мъжът пристъпи по-близо. — Тревожат ни две неща. Първото: че може да се опиташ да избягаш, за да се измъкнеш от отговорностите си.

— Не! Това няма да се случи.

— А второто е — продължи той, — че много добре разбираш до каква степен си оплескал положението. — Положи ръце върху раменете на Реми и здраво ги стисна. — Бутилките ще бъдат продадени. Инвестицията ни ще бъде възстановена. Край на дискусията.

Ритна лявото коляно на Реми и го строши като сух клон. Артър изпищя и се свлече по гръб в душкабината.

— Според статистиката, много по-често се случва да си счупиш крака при подхлъзване в банята, отколкото на ски пистата — каза мъжът. — Това знаеше ли го? — Вдигна падналата хавлия и я подхвърли на сгърчения от болка Реми. — Последно напомняне. Следващия път… ако има следващ път… Повярвай ми, не искаш да има следващ път.