Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (26)

25.

Уолт чуваше шумоленето на трепетликовите листа над главата си. Звукът наподобяваше драскане с карта за игра по спиците на колело. Беатрис тичаше наоколо, сякаш гонеше привидения, а изпод лапите й хвърчаха сухи листа и пръст. Точно тук бе сърцето му, припомни си той, далеч от града, далеч от полицейската значка, на разходка с кучето си из затънтената пустош. Внезапното бягство на Гейл от брака им го бе принудило да се зарови до шия в работа. И изведнъж тук, където вятърът свистеше покрай ушите му, а въздухът ухаеше на свежест, той осъзна — и то благодарение на Беатрис — че бе използвал работата си като убежище, в което да се крие.

Жълта полицейска лента опасваше малък участък от върбови дървета. В центъра на горичката се намираха четириколесните мотоциклети в камуфлажна окраска — геометричните форми, които Уолт и Фиона бяха видели от безмоторния самолет.

— Е? — каза Фиона, наблюдавайки Брандън и двамата му колеги, Тътъл и Бломпие, които режеха върбовите клони, за да направят пътека в гъсталака.

Шерифът с удоволствие гледаше как Брандън върши тежък физически труд. Тътъл, от друга страна, газеше през шубраците с градинска ножица в ръце и кастреше клоните като обезумял. Той бе разговарял с някакъв мъж, излязъл от колата си да се изпикае в канавката край Диър Крийк Роуд — мъж, който в момента представляваше интерес за разследването — и сега си изкарваше яда на върбовите клони, задето не бе записал регистрационния номер на юкона.

— Нужен ни е снимков материал от обстановката — отвърна й Уолт. — В това число и отпечатъка от подметка, открит от Тътъл. — Посочи с ръка. — Същото се отнася и за следите от гуми. Всичко трябва да е оразмерено.

— Аз всъщност имах предвид друго. Какво се надяваш да получиш от това? — поясни тя.

Флеминг погледна часовника си. Имаше чувството, че секундната стрелка се движи много по-бързо от обикновено.

— Улики. Следа, по която да тръгна. Търгът започва след осем часа. В общи линии, надявам се на чудо.

— Ти ги хвана натясно. Мислиш, че са заличили следите си?

Фиона работеше към управлението от доста време и вече започваше да разсъждава като следовател. Уолт потисна усмивката си.

— Ще разберем — отвърна й.

До тях спря кола и той дръпна младата жена настрана.

Областното полицейско управление не разполагаше с екип от криминалисти. В редките случаи, когато имаха нужда от такъв, Уолт търсеше съдействието на лабораторията в Нампа. Но когато нямаше време за губене, шерифът търсеше Бардж Леви, директор на Алтернативното училище в Силвър Крийк. Леви имаше магистърска степен по природни науки от Масачузетския технологичен институт и работеше като лабораторен техник по-скоро за удоволствие, което го превръщаше в единствения криминален експерт, с когото разполагаха на местно ниво. Леви се справяше с основни задачи като фиксиране и запазване на веществените доказателства, посипване с прах и снемане на отпечатъци също толкова добре, колкото и екипът от Нампа.

Бардж имаше скована походка — заради двете си тазобедрени протези — прошарена коса и проницателни сини очи. Използваше заразителния си самоуверен смях като начин за любезно намесване в чуждите разговори.

— Какво става, шефе? — попита Леви.

— Ужасно съжалявам, че прекъсвам лятната ти ваканция.

— Разбира се, че не съжаляваш. — Внезапният му смях подплаши няколко птици от съседното дърво. — Искаш всички да страдаме рамо до рамо с теб.

— Вие двамата познавате ли се? — Шерифът кимна в посока към Фиона.

— Фиона бе така добра да ни помогне при подготовката на училищния празник — отвърна Леви. — Освен това работи с някои от нашите момичета.

— Не знаех — призна Уолт.

— Не е нужно да звучиш толкова изненадан — обади се тя.

Бардж пусна още една порция от гръмогласния си смях. Фиона коленичи до раницата си и затършува вътре, за да открие подходящ обектив.

— Тези улики може да предизвикат открито разследване — каза шерифът. — Вероятно са се опитали да ги заличат, но не са имали достатъчно време. Фиона ще заснеме работата ти, ако нямаш нищо против.

— Няма проблем. Но имай предвид, че всичко е потънало в пръст и пепел — каза Леви. — Съмнявам се, че ще успея да снема отпечатъци.

— Колкото успееш.

— Ясно.

— Пробвай върху капачката на резервоара и вентилите на всички гуми.

Бардж кимна.

— Чудни съвети ми даваш. Трябва да почнеш да си изкарваш хляба с това. — Нова порция гръмогласен смях.

— Преди да започнеш, имам гатанка за теб — каза Уолт.

— Задачка-закачка — рече Леви.

— Нека приемем, че има една група, която се опитва да открадне няколко бутилки от търга на вино.

— Добре.

— И аз подозирам, че снощи един или повече от членовете на тази група са се опитали да проникнат в дърводелска фабрика.

Леви наклони глава на една страна и повдигна вежди.

— Гледай ти! И?

— В двора на фабриката има няколко трактора „Катерпилар“ с ремаркета, няколко мотокара, две хидравлични машини за цепене на дърва. Няколко косачки за трева „Джон Диър“, няколко моторни триона. Няколкостотин дървени трупи и цели планини от нацепени дърва за горене.

— Добре.

— Развиват доста сериозна дейност, щом поддържат цялото това оборудване. Едва ли имат конкуренция в цялата долина. — Той направи пауза, за да даде възможност на експерта си да осмисли цялата информация. — Какво общо би могло да има това с план за кражбата на няколко бутилки вино?

Бардж се почеса по брадичката.

— Къде се намират тези бутилки в момента?

— В сейф на банков трезор.

— Хидравликата може да спомогне за отварянето на трезор. А катерпиларът — да измъкне стената.

— Така е. Но бутилките стават много по-уязвими, когато се появят на търга, нали така?

— А ако това е работа на професионалисти, те вече са наясно, че ти би разсъждавал точно по този начин.

— Добре — кимна Уолт. — Логично предположение.

— Плановете на къщите — обади се Фиона. — Тази фирма е построила някои от най-забележителните къщи в долината. Публикувахме статия в „Експрес“ за тях. Сигурно пазят в архива си планове на някои от по-големите поръчки.

— Брилянтна идея! — възкликна шерифът. — Изобщо не се бях сетил за това.

— Може би им е нужен дървен материал, за да си построят троянски кон — пошегува се Леви.

Уолт отново насочи мислите си към риболова с Кевин и опита си да открие насекомо, което да изглежда по същия начин като някоя от изкуствените мухи.

— Троянски кон — измърмори той.