Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (25)

24.

Баща й се беше върнал от масаж и шумът на водата от неговата баня извади Самър от унеса й. На плазмения екран в стаята му течеше информация за състоянието на борсовите пазари, а телевизионната водеща говореше за акции и изискуеми кредити. Незнайно защо, Самър се сети за Енрико.

Ако смяташе да действа според предварителния план, сега беше моментът. Мисълта за това я изпълни едновременно с вълнение и сковаващ страх. Макар и кретен, който търпеше провал след провал, баща й даваше най-доброто от себе си. Самър съзнаваше, че той невинаги играеше по правилата и често му се случваше да се отмята от думата си, но само защото отчаяно искаше тя да е щастлива. Ако мислеше само за собственото си щастие, отдавна да си е купил един от онези огромни удобни фотьойли и да е посветил остатъка от дните си на спортните телевизионни канали. Изобщо не го биваше като продуцент, но като баща се грижеше за нея и я обичаше, и би бил категорично против онова, което дъщеря му се канеше да направи.

Енрико, от друга страна, я караше да се чувства като зряла жена.

Започна да опакова багажа си, като не изпускаше от поглед всекидневната. Остави вратата на гардероба отворена; ако баща й случайно влезеше в стаята, тя щеше да скрие и куфара, и намеренията си.

Потеше се въпреки климатичната инсталация в хотелския апартамент. Главата й пулсираше и непрекъснато й се гадеше. Никога не си бе позволявала подобна дързост. Баща й щеше да побеснее. Не беше сигурна как точно щеше да я накаже, но определено нямаше да е приятно преживяване.

Мислите й отново се върнаха върху гласа от телефонното обаждане за баща й. Към този глас имаше и име, и лице дори, които се въртяха в главата й, но просто не можеше да си ги спомни. Отказа се да разсъждава по този въпрос и продължи да пълни куфара си с дрехи.

Самър разчиташе на това, че умът на баща й е твърде зает с търга на вино, за да забележи каквато и да било промяна у нея, защото знаеше, че няма да успее да изпълни плана си безгрешно. Тя никога не го лъжеше, нито пък той нея: това бе обещанието, което си бяха дали след смъртта на майка й. Бяха един отбор. Само че сега тя го изоставяше. Баща й не заслужаваше онова, което смяташе да му причини, въпреки че упорито се отнасяше към нея като с дете, вместо да й позволи да бъде жената, в която тя вече се бе превърнала.

Ръката й увисна във въздуха точно преди да сложи в куфара още една тениска. Можеше изобщо да не се стига дотук. Той непрекъснато я молеше да говори, да му каже за какво мисли. Самър пъхна тениската в куфара и продължи да стяга багажа си.

Вече нямаше връщане назад.