Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (12)

11.

Хората от екипа на Кантел се качиха на „Ривър Рън“ — високоскоростния четириседалков лифт в Сън Вали — през интервали от пет минути, за да не сядат близо един до друг. Гледката беше великолепна: на преден план — град Кечъм, а отвъд него в източна посока — хотелите и голф игрището на курортния комплекс „Сън Вали“. Друг открит лифт ги откара до самия връх, откъдето се виждаше ясно на повече от сто километра във всички посоки: назъбени върхове на север, изток и запад, а на юг — необятна високопланинска пустиня.

Целта на Кантел не беше оживеният ски хотел на върха. Любители на парашутизма и планинското колоездене се подготвяха за спускане, а почитателите на разходките сред природата се събираха на групи с карти и компаси в ръка. На хиляда метра под тях се простираше уличната мрежа на Кечъм, осеяна с дребни като играчки автомобили и сгради.

Екипът му пое надолу по склона към място, което предлагаше видимост както на изток, така и на юг. В края на юли ски пистите бяха застлани с яркозелен килим, изпъстрен с жълти аквилегии и червени „индиански четки“, полюшвани от непрестанния бриз.

Четиримата вдигнаха бинокли пред очите си и Кристофър заговори:

— Първо: мостът. — Единственият мост на магистрала 75 пресичаше Биг Ууд Ривър и представляваше бетонна конструкция с три платна. — Роджър, изборът на точното място стои в основата на всичко.

— Няма проблем.

— Салво — продължи Кантел, — електрическият стълб на изток ще блокира колоездачната алея.

— Разбрано — отвърна Мат.

— Роджър — каза Кристофър, — виждаш ли покрива на новата сграда за симфонични концерти зад хотела?

— Аха.

— Голф игрището е точно на север от нея. Вижда се редица колички за голф.

— Добре.

— С това се заемаш ти… преди камиона. Трябва да изглежда като презаредена батерия или късо съединение. Да не е нещо твърде грандиозно.

Роджър се ухили.

— Ясно.

— След като поставиш заряда, ще намериш Мат и тогава влизаме във втора фаза. От другата страна ще ви чака Лорейн и ще се срещнем на паркинга на Албъртсън в северна посока от Хейли.

— Звучи добре.

— Лорейн, ти ще ги вземеш от Старуедър. Там има частен мост, който пресича реката и води до една ферма. Там е мястото на срещата.

Жената кимна.

Кантел насочи бинокъла си в далечината на юг, където асфалтът проблясваше под яркото слънце.

— Някакви въпроси?

— Ами ако не успея да взема ключовете? — попита Лорейн. — Тогава?

— Тогава ще се наложи да получиш повторна покана за стаята му — обясни Кристофър. — Мат няма да те изпуска от поглед, а ако се наложи, ще извика Роджър. Този ключ ни трябва и не бива да будим никакви подозрения. В никакъв случай.

Кантел се обърна и към тримата.

— Помнете Форт Лодърдейл — предупреди ги той. — Точното планиране е най-важно от всичко. Тези бутилки вино ни падат като от небето. Направихме каквото трябва. Подготвихме почвата.

— Но прецакахме нещата — рече Салво.

— Не бъди толкова сигурен — отвърна Кантел. — Това всъщност може да се обърне в наша полза. — Внимателно обмисли следващите си думи. — Отправям предупреждение към всекиго от вас. — После погледна право към Салво. — Никакви необмислени глупости! Мат, ако чуя, че се навърташ около хотелските басейни или пързалките за кънки, ще те отстраня на мига. Успехът ни зависи от нашата анонимност. Не можем да си позволим да ни запомнят. Само ти напомням, че шестнайсет-седемнайсетгодишните момичета помнят всичко.

— Не е проблем — отвърна Мат и стисна зъби.

Кристофър се обърна към Лорейн:

— Въпреки грима и перуката, теб също не бива да те запомнят. А и не можем да го упоим, защото това веднага ще ги насочи по дирите ни. Така че работата е много деликатна.

— Знам — отвърна тя. — Довери ми се, ще бъда много внимателна. Ще си направя татуировки точно където трябва. Временни, разбира се, но той няма да го знае. Обаче ще ги запомни, повярвай ми.

Салво се закиска, но Лорейн го изгледа гневно.

— Искаш ли да се сменим, Мат? Може пък да си пада по мъже, кой знае? Тъкмо няма да си усложнявам живота.

Салво се опита да си придаде сериозен вид, но не успя.

— Ей — рече той, — аз ще съм най-уязвим от всички. Искаш да се сменим ли? Ами да се сменим тогава!

— Млъквай, Мат! — сряза го Кантел. — Рисковете и отговорностите са разпределени възможно най-равномерно.

— Просто казвам, че…

— Просто млъкни! Ти гледай себе си. Това ще е достатъчно.

Кристофър зарея поглед на юг.

— Ама че хора… — измърмори той.

Салво изглеждаше готов за кавга. Макгинес го потупа по рамото.

— Спокоен си, нали? — попита Роджър.

— Напълно! — отвърна Мат. Не можеше да е по-далеч от истината.