Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (10)

9.

Самър Съмнър набеляза целта си веднага щом черният „Ескалейд“ спря пред „Сън Вали Лодж“. Длъгнестата му фигура изглеждаше малко нелепо в сивата униформа на пиколо: с твърде голяма яка и възкъси панталони. Но момчето имаше приятно лице с втренчен в нищото поглед, което идеално подхождаше на собственото й настроение. Съмняваше се да е прехвърлил възрастовата граница, позволяваща законна употреба на алкохол, така че ставаха двама.

Баща й говореше по телефона — каква изненада! — с изтерзана физиономия. Финансовите му проблеми нямаха край. Самър тайно разкопча второто копче на блузата си. Глупава стъпка от нейна страна, но необходима. Действаше безотказно на младежи като този…

Не очаквай напредък, ако разчиташ на подаяния.

По-възрастно пиколо й помогна да слезе от колата, но той не й вършеше работа. Тя искаше да привлече погледа на връстника си и да го предизвика достатъчно, че да й се притече на помощ. Но вместо това той се премести до входната врата и услужливо отвори едното крило. Самър му хвърли престорено свенлива усмивка, заимствана от видеоклип на Бионсе, но момчето не реагира. Не й оставаше нищо друго, освен да потърси нова мишена. Нямаше никакво време за губене. Налагаше се да задейства плана си по най-бързия начин.

Влязоха в луксозното фоайе, облицовано в тъмно дърво с месингови орнаменти и окъпано в кехлибарена светлина от алабастровите полилеи. Чуждестранният акцент на служителите от рецепцията се смесваше с бъбренето, което се носеше от диваните и столовете в дъното. Зад диваните се виждаше друга двойна врата, която водеше към вътрешен двор и открита ледена пързалка.

Баща й пъхна в ръката й плик, съдържащ магнитна карта ключ, и последва пиколото в асансьора.

— Внимавай да не го изгубиш — каза той, преливащ от доверие.

Очевидно последният му разговор не беше протекъл много добре.

— Ще се постарая, пък дано успея — отвърна тя. — Ти тръгвай, аз ще се кача след малко.

Погледите им останаха приковани един в друг, докато вратите на асансьора се затвориха.

Самър огледа старателно фоайето, но не видя никакви свои връстници. Може би край басейна или на тенискортовете щеше да изникне подходящ кандидат, макар че искрено се надяваше да попадне на местно момче със собствен автомобил. Все още не се бе отказала и от хотелския персонал.

Не очаквай напредък, ако разчиташ на подаяния.