Челси Хендлър
Моят хоризонтален живот (12) (Колекция от свалки за една нощ)

Бисквитеното чудовище

По едно време живеех с двайсет и осем годишна девственица. Точно така. Не беше мормонка, нито беше по религиозни причини, а си беше от чиста глупост. Човек би си казал, че някой й е зашил вагината. Коя жена с ума си би се въздържала нарочно от нещо, което носи толкова много удоволствие и в същото време толкова много болка. Просто не можех да го разбера. Тя също.

Тъпа-Тъпа и аз приличахме на несъвместима двойка. Тъпа-Тъпа беше висока, имаше гъста къдрава червена коса и изглеждаше като пораснал вариант на Сирачето Ани. Аз се разхождах грациозно из хола в чисто новия си комплект бикини и сутиен, докато тя лежеше на дивана с любимата си пижама с мотиви от Мечо Пух, закопчана догоре, и се тъпчеше с половинкилограмова кутия сладолед. Правеше курабийки, не гледаше нищо друго, освен реалити шоута и говореше по телефона с часове с родителите си в Ню Джърси. Аз се прибирах пияна до козирката три-четири вечери седмично, а през останалите изобщо не се връщах вкъщи. Тъй като бях две години по-млада от нея, Тъпа-Тъпа реши, че това означава, че тя е началник. Ако тръгнехме за някъде заедно, винаги тя караше, и всички сметки за апартамента бяха на нейно име, за да контролира плащанията. Страдаше и от силно обсесивнокомпулсивно разстройство и щом си легнех, излизаше от стаята си, за да провери дали всички уреди са изключени и да преизмие всички чинии, които бях измила. Човек би си помислил, че живея с Рейнман.

Убедена съм, че причината за социалната неприспособеност на Тъпа-Тъпа бяха родителите й. Тя разчиташе на съветите на баща си за всичко, като се почне от това какъв дезодорант да използва и се стигне до това какви марки електроника да си купи. През двете години, в които живяхме заедно, тя не само че нямаше никакви сексуални връзки, но и рядко излизаше вечер. Предпочиташе да си стои вкъщи и да гледа „Мъж за милиони“ на седемдесет и два инчовия телевизор, който баща й беше купил за нашия двустаен апартамент. Образът беше толкова ярък, че ако седнеш на канапето пред него, не можеш да разбереш какво става на екрана. Трябваше да застанеш в трапезарията, близо до входната врата, за да видиш ясна картина. По-важното беше, че не обичаше алкохол. Има два вида хора, на които не вярвам: хора, които не пият, и хора, които колекционират стикери.

Винаги си представях как Тъпа-Тъпа участва в шоуто на Хауърд Стърн и играе на въпроси и отговори с разсъбличане. Тя си мислеше, че „сенат“ е вид курабийка. На едни избори я попитах дали знае имената на двамата кандидат-президенти. Тя каза:

— Ха, Гор и Буш.

— Добре, а кой е вицепрезидентът на Гор?

— Не съм чак толкова глупава — каза тя. — Буш.

Стаята й беше покрита с рози и плакати на групата N Sync. Човек би си казал, че още не е получила първата си менструация. Всяка вечер си взимаше вана и никога душове. Когато за пръв път я спря ченге, тя се разплака. Обясних й, че не е нужно да плачеш, ако те спре ченге — освен ако не се връщаш директно от местопрестъплението.

На 11 септември бяхме заедно и тя беше убедена, че не се е случило нищо особено, защото баща й беше казал, че всичко ще е наред.

— Татко каза, че всичко ще е наред, и сигурно вече са хванали хората, които са го извършили.

Все едно, че цялото събитие беше епизод от „Ангелите на Чарли“.

Около седмица след това я возех към фирмата, откъдето току-що си беше купила чисто нова кола. В цялата страна бяха обявени различни нива на „висока степен на опасност“ и никой не знаеше кога ще нахлуем в Афганистан. Казах й колко страшна е мисълта, че всеки момент може да влезем във война.

Тя изпадна в паника и попита:

— О, боже, днес ли е?

Тъпа-Тъпа работеше в цветарски магазин, което за нея беше идеалната работа. Тя подхранваше лудостта си, като се беше поставила в обстановка, където всичко наистина беше само цветя и рози. Това беше идеалната среда, която й позволяваше да живее в пълно и щастливо неведение за света около нея. От понеделник до петък всяка сутрин ставаше призори, за да продава цветя. Никога не ми е било съвсем ясно защо на някой би потрябвало да си купува цветя в седем сутринта във вторник и ми беше чудно как човек би могъл да се бълнува в такъв ранен час от нещо друго, освен от палачинки.

Тъпа-Тъпа беше влюбена до уши в някакъв водещ на телевизионно реалити шоу, който всяка сутрин закусваше в заведението до цветарския магазин. Тя прекарваше по-голямата част от времето си пред магазина, за да го види, когато сяда в кафенето. После се преструваше на изненадана, когато той излезеше и минеше покрай нея с едно нищо незначещо „здрасти“. Има много начини да причакваш някого и в съчетание с няколкото преминавания с кола покрай къщата му седмично, този беше един от тях. Убеждавах я да спре да хаби скъп бензин за пътувания до къщата му и вместо това да вложи усилията си в разбиването на кода на мобилния му телефон, за да прочете съобщенията му.

Всеки ден като се върнеше вкъщи, тя ми говореше с часове за този човек. Как днес й казал, че изглежда красива и й се усмихнал, преди да си поръча яйца. Попита ме дали според мен това е знак, че и двамата обичат твърдо сварени яйца.

— Само ако си търсиш бияч сред великденските яйца — казах й аз. После се обаждаше на родителите си и им предаваше целия разговор дума по дума. Какво нещастие. Ако аз някога се обадех на баща ми да му говоря за някое момче, той би се престорил, че е извън обхват. На наземния телефон.

Въпреки факта, че досега бяха разговаряли единствено за яйца и дълбокото си уважение към великденското зайче, Тъпа-Тъпа беше убедена, че този човек някой ден ще скочи от телевизионния екран и ще й направи предложение. Тя имаше емоционалната зрялост на седемгодишно дете. Прибавете и мен, и общата ни зрялост беше като на 15-годишно момиче.

Беше влюбена вече почти година и накрая стана непоносимо. Щом нямаше да спре да говори за това, налагаше се да й помогна да го свали. Но първо някой трябваше да проникне в нея.

Време беше да наема мъжка проститутка. Бях го използвала веднъж, за да „поразсея“ приятелката си Лили веднага след раздялата с гаджето й. Тя остана доволна, дори малко прекалено доволна. Привърза се към него и той започна уж да излиза с нея, което ми струваше маса пари. Накрая се наложи той внимателно да я отблъсне, защото парите ми от помощите за безработни свършиха. Но поне тя забрави старото си гадже.

Ед беше страхотен. Секси лице, секси тяло. Имаше добродушен характер, което леко ми ходеше по нервите, но знаех, че това ще се хареса на Тъпа-Тъпа. И макар да не бих казала, че е глупав, определено не се занимаваше с понизация на газове през свободното си време вкъщи. Запознах се с него на едно женско парти и много се развълнувах при вида на първата мъжка проститутка, която виждах. Често съм се разхождала из Холивуд в търсене на сродна душа, но никога не бях намирала сродна душа, която действително прилича на мъж.

Ед страдаше от угризения заради случая с Лили, затова когато му се обадих за Тъпа-Тъпа, той ми каза, че ще предостави и малка безплатна услуга. Не знаех какво означава това, но се надявах, че има предвид анален секс.

За да инсценирам случайна среща, заведох Тъпа-Тъпа на концерт на Бекстрийт Бойс — единственият начин да я измъкна от къщи. Няколко пъти през живота си съм мислила за самоубийство и този беше един от тях. При вида на тези петима души, които подскачаха по сцената, се замислих за толкова много неща, свързани с нашата цивилизация. Първо, къде им бяха инструментите? Второ, наистина ли сред публиката имаше жени, които се възбуждаха от гледката? За съжаление аз бях шаперон на една точно такава жена. Тъпа-Тъпа беше почти пред оргазъм. Но ако го получеше, едва ли щеше да разбере какво се случва.

Бях уредила Ед да дойде там и случайно да се сблъскаме с него. После той щеше да се представи за мениджър на Бекстрийт Бойс и да намекне, че може да ни заведе в гримьорната им. Тази вечер той изглеждаше наистина добре и Тъпа-Тъпа дори го забеляза преди мен и ми го посочи като сладура, който седи на бара.

— О, боже господи, аз го познавам! Това е Ед. Виждали сме се няколко пъти! — казах аз. — Какво ли прави тук?

Развълнуваното изражение на лицето й ми беше достатъчно да разбера, че работата е опечена. Планът щеше да успее.

Отидохме при него и ги запознах:

— Тъпа-Тъпа, това е Ед. Ед, това е съквартирантката ми, Тъпа-Тъпа.

Ед й хвърли усмивка с току-що избелените си зъби и каза:

— Е, Тъпа-Тъпа, Челси никога не ми е казвала, че има съквартирантка, която е още по-сладка от нея. — Този човек си разбираше от работата.

— Наистина ли? О, боже, ти си тооолкова забавен.

Това беше стандартният й отговор към всеки, който й харесваше, независимо дали онова, което й казваше, беше забавно или не.

Оставих ги сами, за да се поогледам за новия си мъж, но след няколко минути започна да ми прилошава. Стомахът ми се бунтуваше и започна да ме избива студена пот. Облегнах се на стената, за да запазя равновесие, толкова ми се повдигаше, и се сетих. Ставаше ми лошо от Бекстрийт Бойс. Трябваше да се махна оттук. За щастие, това би допринесло за моя план. Не можех да повярвам, че не съм го измислила аз.

Върнах се вътре, намерих Тъпа-Тъпа и Ед и им обясних, че не се чувствам добре. Точно както подозирах, двамата седяха в едно сепаре и той я забавляваше с бог знае какви истории, а тя му ядеше от ръката. Попитах Ед дали има нещо против да откара Тъпа-Тъпа вкъщи, защото не съм в много добра форма.

За миг тя се поуплаши, но той я увери, че ще е в добри ръце и ще се държи като джентълмен. Изгледах Ед, за да съм сигурна, че не говори сериозно.

В мига, в който излязох навън и вече не чувах музиката, се почувствах много по-добре. Тази вечер приятелката ми Джен отиваше на някакво парти с мъжки модели, затова реших да й звънна. Тя не отговори по мобилния си телефон с „ало“, а направо каза: „Домъкни си задника тук веднага, ако знаеш за какво ти говоря“. Джен беше съквартирантка на Айвъри и постепенно я обикнах не по-малко от нея — главно защото, за разлика от Айвъри издържаше на пиене и не вярваше в дългосрочни връзки. Джен беше от този тип момичета, които не излизат много често, но когато излязат, имат сериозни намерения. Очертаваше се добър купон.

Пристигнах във „Фолкън“ малко след единайсет. Имаше предостатъчно време, за да направя някои запознанства за вечерта. Навсякъде беше пълно с модели. Неприятното беше, че имаше и някои жени модели. Добре. Предизвикателство.

Намерих Джен, заобиколена от три момчета, като всички се казваха Рос. Тя ми подхвърли един и двамата с Рос се настанихме на маса в дъното.

Поръчахме си за пиене и му разказах всичко за съквартирантката си и тайната мисия, а той каза, че е много смешно. Смееше се на всяка моя дума, което може да бъде много вбесяващо, но чак на сутринта.

Рос ми разказа колко мрази да е модел, колко напрегната е работата и тъй нататък. Зъбите му бяха толкова бели, че се зачудих с какви ли средства за избелване на зъбите разполагат моделите, които не се предлагат в нормалните магазини. Беше малко предсказуем, но съм виждала и по-лошо.

Реших, че той има потенциал в житейската игра, ако разиграе правилно картите си. Определено имаше потенциал в играта на вагината ми, но то кой ли няма?

Всички други Росове дойдоха на нашата маса, заедно с Джен и едно момиче модел, с което се беше сприятелила. Джен се сприятелява с всички. В този случай нямах възражения, защото щом момичето си отвори устата, Тъпа-Тъпа ми се видя като ядрен физик. Ето едно доказателство, че много хора наистина страдат от умствена недостатъчност. Тя непрекъснато се хилеше и разказваше за папагала си, който постоянно повтарял „аки“. Сякаш „аки“ е някаква много мръсна дума. Накрая всички престанаха да й обръщат внимание и тя сигурно заспа на масата.

Двете с Джен останахме за малко сами, докато Рос 1, 2 и 3 отидоха да донесат още коктейли. Минута по-късно забелязах Рос да си приказва с някакво друго момиче на бара. Не съм ревнива, но трябваше да въведа правила.

— Хей, Рос! — изкрещях аз. Тримата Росовци се обърнаха и погледнаха към мен. — Не вие! — Тъй като не исках да бъда груба, посочих моя Рос с два пръста, вместо с един. — С кого говориш?

Той се усмихна и каза:

— Извинявай, веднага се връщам.

— Не, не, няма нищо — казах аз. — Може да говориш с други момичета, но като си тръгна, идваш с мен.

Той пак се усмихна и отговори:

— Да, добре.

Прекрасно. Бях си забола мъж и сега можех да си приказвам с Джен. И без това нямаше какво повече да кажа на Рос и по-добре беше да спестя каквито идеи имах за после, ако се окажех в затруднено положение. Джен ми разказа как сегашното гадже на Айвъри, Уанг, обича да си реже ноктите на краката в хола им, както и всяка сутрин да прави плодови шейкове и после да оставя мръсния блендер в мивката.

— Това е отвратително — казах аз. Тъпа-Тъпа никога не би позволила такова нещо.

— А как е твоята ягодова торта? — попита Джен.

— Ако се съди по вида на нещата така, както ги оставих, трябва да е наистина добре.

Разказах й за Ед и след като ме гледа в продължение на трийсет секунди с отворена уста, тя каза:

— Леле, ти наистина си добра приятелка.

— Е, какво да правя като обичам да се раздавам — отговорих й аз. Дадоха сигнал, че ще затварят и си прибрах мъжа. Той караше след мен до апартамента ни в Санта Моника и паркира на улицата. Двамата влязохме на пръсти.

Промъкнахме се тихо към моята стая. Вратата на Тъпа-Тъпа беше затворена, затова допуснах, че Ед разкъсва химена й. Не знам дали си бях сложила сама приспивателно в чашата, но следващият ми спомен е как Тъпа-Тъпа пищи колкото й глас държи, а Рос е изчезнал.

Погледнах часовника си. Беше четири и половина. Метнах си една тениска и изтичах в хола — Рос стоеше там гол, а Тъпа-Тъпа беше по пижама с мотиви от „Търсенето на Немо“ и все още пищеше. Очевидно Рос беше помислил, че тоалетната е в нейната стая и беше толкова дезориентиран, че беше влязъл вътре и беше почнал да пикае. Върху нея.

Преди никога не бях водила мъже в апартамента, защото знам, че Тъпа-Тъпа не обича непознати, особено мъже. Мислех си, че тази вечер мога да направя изключение, защото предполагах, че и Ед ще е тук. После на сутринта четиримата можехме да си разказваме какво се е случило снощи, а Тъпа-Тъпа да ни направи палачинки с формата на сърце.

Само че много грешах.

Не можех дори да разбера какво казва Тъпа-Тъпа, защото беше в много висок регистър. Виждала съм я толкова разстроена само веднъж, когато прекратих абонамента й за тийнейджърското списание „Тайгър Бийт“.

Казах на Рос да изчезва. Определено трябваше да се сети да си тръгне. Той продължаваше да се извинява и да се извинява, но това не помагаше. Стоеше гол и беше смешна гледка.

Мъчех се да успокоя Тъпа-Тъпа. Разбира се, не трябваше първото й взаимодействие с пенис да бъде толкова отблизо и от него да се лее урина. Това едва ли е нещо, за което човек си е мечтал. На мен самата ми бяха нужни няколко месеца след първия път, когато правих секс, преди да събера сили пак да погледна пенис. Изглеждат толкова глупаво.

Невинно я попитах къде е Ед и тя каза, че е прекарала най-хубавата вечер в живота си, но той дори не я целунал за лека нощ. Копеле такова! Ако Ед беше тук, можеше да нокаутира Рос и с това всичко да свърши. Освен това щях да си спя сама на леглото.

Изсипах куп извинения и й казах колко съжалявам за Рос. Обещах й, че ще го разкарам. После й помогнах да си смени чаршафите и да измие урината от къдравата си червена коса. Но знаех, че от този момент връзката ни никога няма да е същата.

Когато тя най-после се успокои достатъчно, за да заспи, се върнах в стаята си. Рос спеше на леглото. Сигурно се беше почувствал наистина ужасно от това, че се беше изпикал върху лицето на съквартирантката ми.

— Рос! Рос! Рос! — изкрещях аз, като му ударих няколко шамара.

— Изобщо не се казвам така — изстена той.

— Какво?

— Не се казвам Рос. — Сега той откачи. Ужас.

— Каза ми, че се казваш Рос.

— Не, ти каза, че ще се казвам така, защото другите ми двама приятели се казваха Рос. Според теб щеше да е забавно да ми викаш и на мен Рос.

— Все едно — казах аз. — Слушай, почистват улицата в шест. Трябва да си преместиш колата.

— В събота?

— Да — казах аз, — за съжаление. — После той попита дали може да се върне, след като премести колата. „Защо, за да се изпикаеш този път върху мен ли?“ — помислих си аз. Съжалявам, трябва да отида на църква много рано.

— Но нали е събота? — напомни ми той — за втори път.

— В храма — отговорих аз. Мисля, че накрая му светна. Ако ли не, то определено му е светнало, когато е разбрал, че никой не идва да чисти нашата улица. Реших, че трябва да въведа отново обучението къде се ходи по нужда, което беше отпаднало от моя списък на задължителните условия преди години.

Оказа се, че дори Ед е сметнал Тъпа-Тъпа за прекалено глупава. Той дълго ми се извинява, но не можел да понесе мисълта да разбие сърцето й, а също не можел да понесе да я слуша още дори секунда. Каза ми, че си има граници за това, което човек може да научи за Цар Лъв.

На другия ден излязох и купих на Тъпа-Тъпа машина за караоке и й казах, че това е прекрасен начин да даде летящ старт на певческата си кариера.

— Така ли? — попита тя. — Някой друг правил ли го е?

— О, да! — отговорих аз. Как според теб е започнал Яни Хризомалис?

Ед се чувстваше много гузен от цялата работа. За пръв път не беше изпълнил служебните си задължения. Затова се съгласихме, че ще е най-хубаво ние двамата пак да преспим. И този път той ги изпълни прекрасно.