Ю Несбьо
Червеношийката (71)

Седемдесет и първа глава

Във влака Фредрикста-Халден, 10 май 2000 г.

Хари седна до прозореца в полупразния влак.

Момичето зад него бе свалило слушалките на уокмена от ушите си и той чуваше слабо гласа на вокалиста, но не и инструментите. Експертът по подслушването в Сидни му обясни, че при ниски звукови нива човешкото ухо усилва честотите, на които се намира човешкият глас.

Има нещо утешително в това, помисли си Хари, че преди да настъпи пълна тишина, последно чуваш човешки гласове.

По стъклото се сипеха капки дъжд. Хари гледаше плоската, мокра земя и жиците, които се показваха и изчезваха между стълбовете край релсите.

На перона в ъв Фредрикста ги посрещна оркестър с духови и ударни инструменти. Кондукторът обясни, че винаги свирят тук, като репетират за Седемнадесети май.

— Всеки четвъртък всяка година по това време — уточни той. — Според диригента репетициите са продуктивни пред публика.

Хари носеше сак с малко дрехи. Апартаментът в Клипан щял да е обикновен, но добре обзаведен. Телевизор, стереоуредба, даже някои книги.

— Mein Kampf^[1] и други такива — каза Майрик с усмивка.

Хари не се обади на Ракел, макар че имаше нужда да чуе гласа й. Последният човешки глас.

— Следваща гара: Халден — изпращя носов глас от високоговорителя, прекъснат от писклив, фалшив тон, когато влакът започна да намалява скоростта.

Хари потърка прозореца с ръка, докато прехвърляше последното изречение в ума си. Писклив, фалшив тон. Фалшив, писклив тон. Тон, писклив и…

Тонът не може да е фалшив, помисли си той. Тонът става фалшив едва когато се съчетае с други тонове. Дори Елен, най-музикалният човек, когото бе срещал, имаше нужда от няколко мига, от няколко тона, за да различи музиката. Даже тя не можеше да посочи отделен момент и да каже със стопроцентова сигурност, че е фалшив, че е погрешен, че е лъжа.

И все пак този тон отекваше в ухото му, високо и пищящо фалшиво: трябва да отиде в Клипан в Южна Швеция, за да следи вероятен тамошен изпращач на факс, който все още не е предизвикал нищо друго освен няколко заглавия във вестниците. Провери щателно днешните вестници и установи, че случаите със заплашителните писма вече са забравени, а само допреди четири дена присъстваха във водещите рубрики. Сега „Дагбладе“ пишеше за алпиниста Ласе Шус, който мразел Норвегия, и за съветника във Външно министерство Бернт Бранхауг който, ако са го цитирали правилно, казал, че държавните предатели заслужават смъртна присъда.

Имаше и друг тон — също фалшив. Но може би защото на него така му се искаше. Сбогуването с Ракел в „Динър“, изразът в очите й, половинчатото обяснение в любов, преди да съкрати сцената и да го остави с чувството, че е паднал от високо, и със сметка, която се хвалеше, че тя ще плати. Нещо не беше наред. Или пък не? Ракел идва в апартамента му, видя го как пие, слуша го как говори през сълзи за починалата си колежка, която познаваше само от две години, сякаш тя е единственият човек, с когото някога е бил близък. Жалка картинка. Хората трябва да избягват да се показват толкова разголени. Но защо тя не скъса връзката помежду им още тогава, защо тогава не си е казала, че този мъж й създава повече главоболия, отколкото е способна да понесе?

Както винаги, когато личният му живот го поставяше под напрежение, той потърси утеха в работата си. Обичайно за някои мъже — прочете го някъде. Вероятно затова прекара почивните дни в опит да създаде конспиративни теории и мисловни конструкции, с които да вкара всички случаи — пушката „Мерклин“, убийствата на Елен и на Халгрим Дале — в обща тенджера, та да забърка една-единствена воняща супа. И това бе жалко.

Погледна разтворения вестник на сгъваемата масичка пред себе си и разгледа снимката на съветника във Външно министерство. Струваше му се някак познат.

Разтърка лице с ръка. От опит знаеше, че мозъкът започва да прави свои собствени връзки, когато човек не постигне напредък в разследването. А разследването на пушката вече бе затворена глава, както ясно даде да се разбере Майрик. Нарече го неслучай. Майрик предпочиташе Хари да пише доклади за неонацисти и да дебне младежи със съмнителни морални устои в Швеция. Мамка му!

— … изход към перона от дясната страна.

Ами ако просто слезе от влака? Какво най-лошо може да му се случи? Докато Външно и ПСС се страхуват, че миналогодишният епизод със стрелбата ще стане обществено достояние, Майрик няма да го изрита. А що се отнася до Ракел… Що се отнася до Ракел, той не знаеше какво да прави.

Влакът спря с последен стон и във вагона настъпи пълна тишина. Навън в коридора се блъснаха врати. Хари не мръдна от мястото си. Вече чуваше песента от уокмена по-ясно. Беше я чувал многократно, просто не се сещаше къде.