Ю Несбьо
Червеношийката (96)

Деветдесет и шеста глава

Ленинград, нощта срещу 1 януари 1943 г.

… като видях страха в очите на Синдре Фауке, се наложи да му кажа няколко успокоителни думи, за да приспя бдителността му. Онази нощ само двамата давахме наряд край картечницата, другите спяха, а трупът на Даниел лежеше вкочанен върху сандъците с боеприпаси. Изстъргах още от кръвта на Даниел от патронника. Грееше лунна светлина и същевременно валеше сняг — чудно красива нощ — и аз мислех как сега да събера разрушените части от Даниел и пак да го създам, да го сглобя, за да възкръсне и отново да ни поведе. Синдре Фауке не го разбираше, той беше конформист, опортюнист и доносник, който просто следваше предполагаемия победител. И в деня, когато всичко е мрачно за мен, за нас, за Даниел, той отново щеше да ни предаде. Пристъпих бързо към него така, че да застана зад гърба му, леко го хванах за челото и извих байонета. Трябва да си доста сръчен, за да направиш дълбок и чист разрез. Пуснах го веднага, щом го срязах, понеже знаех, че съм успял. Той бавно се обърна и се втренчи в мен с малките си свински очи и сякаш се опита да извика, но байонетът бе прекъснал трахеята му и се чу само свирещ звук от въздух в зеещата рана. И рукна кръв. Той се хвана за врата с две ръце, за да задържи отиващия си живот, но кръвта просто потече на тънки струйки между пръстите му. Аз паднах и се наложи да балансирам с ръце назад в снега, за да не изцапам униформата си. Пресни петна от кръв щяха да ми създадат проблеми, ако решеха да разследват „дезертьорството“ на Синдре Фауке.

Когато престана да мърда, го обърнах по гръб и го завлякох до сандъците с боеприпаси, където лежеше Даниел. За късмет имаха почти еднакво телосложение.

Намерих документите за самоличност на Синдре Фауке. Постоянно ги носим в себе си, ден и нощ, защото ако ни спрат без документи, които доказват кои сме и какви задачи имаме (пехотинци, военен корпус Север, дата, печат и така нататък), рискуваме да ни застрелят за място като дезертьори. Навих на руло документите на Синдре и ги пъхнах в манерката, която закрепих на ремъка. После свалих чувала от главата на Даниел и го завързах около тази на Синдре. След това вдигнах Даниел и го изнесох в ничията земя. И там го погребах в снега така, както той погреба Урия, руснака. Запазих руската фуражка на Даниел. Изпях псалм. „Нашият Бог е твърд като крепост“. И „Ела на кръга около кладата“.