Ю Несбьо
Червеношийката (60)

Шестдесета глава

Външно министерство, 27 април 2000 г.

Дългият и богат опит на Бернт Бранхауг с жените го бе научил на нещо. Решеше ли, че не просто иска да е с някоя жена, а трябва да я има, това се дължи на някоя от следните причини: въпросната дама е изключително красива, задоволява го сексуално по-добре от която и да е друга, кара го да се чувства като истински мъж повече от всяка друга или — най-важната причина — тя иска да е с друг.

На Бранхауг му проблесна, че Ракел Фауке е точно такава жена.

Един ден през януари й се обади под предлог да му даде оценка за новия военен аташе в руското посолство в Осло. Тя обеща да му изпрати записка, но той настоя да го обсъдят. Понеже бе петък следобед, той предложи да се видят на чаша бира в бара на хотел „Континентал“. Така Бранхауг откри, че тя е самотна майка. Тя отклони поканата с обяснението, че трябва да вземе сина си от детската градина, а той подхвърли шеговито:

— Жена на твоята възраст, предполагам, има съпруг, който да се погрижи за това.

Ракел не го каза директно, но от отговора й разбра, че такъв мъж няма.

Затвори телефона все пак доволен от постигнатото, но и малко ядосан, задето каза „твоята възраст“ и по този начин подчерта разликата в годините между тях.

Следващата стъпка бе да се обади на Кюрт Майрик и да издои от него максимално богата информация относно госпожица Фауке. Не прояви особена дискретност, но не се разтревожи твърде, че Майрик ще надуши опасността.

Както винаги Майрик се оказа отлично осведомен. Ракел работила две години по линия на Външно министерство в норвежкото посолство в Москва като устен преводач. Омъжила се за руснак, млад професор по генни технологии, който светкавично се заел да приложи на практика теориите си и тя на бърза ръка забременяла. Щастието им продължило кратко, понеже въпросният професор по рождение бил генетично предразположен към алкохолизъм, съчетан с предпочитание към физическа аргументация. Ракел Фауке не повторила грешките на много свои посестрими, които чакат, прощават или се опитват да разберат, а още при първото посягане веднага се изнесла от дома им с Олег на ръце. Съпругът й и сравнително влиятелното му семейство предявили претенции за родителски права над Олег и ако не бил нейният дипломатически имунитет, едва ли щяла да успее да изведе сина си от Русия.

Когато Майрик спомена за делото, заведено от съпруга на Ракел, Бранхауг смътно си спомни за призовка от руския съд, минала през ръцете му. Но понеже тогава ставаше въпрос само за преводач, той препрати случая, без да запомни името. Сега Майрик обясни, че процесът за родителските права все още е проблем между руските и норвежките власти. Бранхауг веднага прекрати разговора и набра номера на юридическия отдел.

 

 

Следващия път Бранхауг се обади на Ракел с покана за вечеря. Този път нямаше предлог, но поканата отново бе отклонена категорично, макар и любезно. Тогава той продиктува писмо, адресирано до нея и подписано от началника на юридическия отдел. Писмото съобщаваше накратко, че понеже случаят се е проточил, сега Външно министерство се опитва „от съчувствие към руското семейство на Олег“ да стигне до някакво разрешение съвместно с руските власти относно процеса за родителските права. Това означаваше Ракел Фауке и Олег да се явят пред руски съд и да се подчинят на решението му.

След четири дена Ракел Фауке му се обади с молба да се срещнат във връзка с неин личен проблем. Той отговори, че е много зает, което си беше истина, и попита дали не може да отложат разговора с няколко седмици. Тя започна да го умолява с лека нотка на отчаяние зад учтивия професионален тон да говори с него възможно по-скоро. След кратък размисъл откри единствено свободно време в петък в осемнадесет часа в бара на „Континентал“. Там поръча два джина с тоник, докато тя излагаше проблема си с изражение, което според оценката на Бранхауг издаване биологично заложено майчинско отчаяние. Същевременно кимаше сериозно, постара се да засвидетелства състрадание с поглед и накрая се осмели да сложи бащински закриляща ръка върху нейната. Тя се вцепени, но той се престори, че не забелязва реакцията й и изрази съжаление, задето не е във властта му да променя решенията на завеждащ отделите, но да, разбира се, ще направи всичко по силите си, за да предотврати изправянето й пред руския съд. Все пак не пропусна да подчертае, че като се имат предвид контактите на семейството на бившия й съпруг с висши политически среди, напълно споделя опасенията й решението на съда да бъде в неин ущърб. Той се бе втренчил като омагьосан в кафявите й разплакани очи и му се струваше, че никога не е виждал нещо по-красиво. Тя отказа на предложението му да продължат с вечеря в ресторанта. Краят на вечерта с чаша уиски и платена телевизия в хотелската стая се превърна в антикулминация.

 

 

На следващата сутрин Бранхауг позвъни на руския посланик и го уведоми за проведената във Външното министерство вътрешна дискусия относно родителските права над Олег Фауке Госев и го помоли да му изпрати писмо с най-новата информация за желанията на руските власти по въпроса. Посланикът нямаше никаква представа за случая, но, естествено, обеща да удовлетвори искането и да изпрати писмото под формата на запитване. Писмото, в което руснаците молеха Ракел и Олег да се явят пред съда в Русия, пристигна след седмица. Бранхауг незабавно изпрати копие до шефа на юридическия отдел и друго до Ракел Фауке. Този път тя се обади само след ден. Бранхауг я изслуша и обясни, че опитите му да повлияе на случая биха били в противоречие с дипломатическата му дейност. Освен това не е редно да обсъждат въпроса по телефона.

— Както знаеш, аз нямам деца, но като те слушам как ми описваш Олег, сигурно е прекрасно момче.

— Само ако се запознаеше него, ще… — поде тя.

— Не е невъзможно. Случайно видях от кореспонденцията къде живееш, а това е на две крачки от моята къща.

Усети колебанието й по мълчанието от другата страна на линията, но знаеше, че обстоятелствата са на негова страна:

— Да се разберем ли за утре в девет вечерта?

Последва дълго мълчание, преди тя да отговори:

— Шестгодишните деца си лягат преди девет.

Уговориха се за шест часа. Олег имаше кафяви очи като майка си и се оказа добре възпитано момче. Но Бранхауг се дразнеше, защото майката говореше единствено за призовката и не изпращане детето в леглото. Да, човек би я заподозрял, че държи момчето като заложник на канапето. На Бранхауг не му се нравеха и вперените в него очи на Олег. Накрая разбра, че Рим няма да бъде построен и днес, но все пак реши да се пробва. Вече на стълбите я погледна красноречиво и каза:

— Ти си не само красива жена, Ракел. Ти си и страшно смел човек. Искам само да знаеш колко много те ценя.

Той се поколеба как да изтълкува погледа й, но все пак се осмели да се наведе и да я целуне по бузата. Реакцията не беше еднозначна: устните й се усмихваха и тя му благодари за комплимента, но очите й гледаха студено, когато добави:

— Извини ме, че те задържах толкова много, Бранхауг. Съпругата ти сигурно те чака.

 

 

Неговият намек бе толкова прозрачен, че реши да й даде няколко дена за размисъл, но Ракел Фауке не му се обади. Затова пък неочаквано от руското посолство пристигна писмо с настояване за незабавен отговор. Бранхауг разбра, че фактически лично той е поставил случая с Олег Фауке Госев на дневен ред. Жалко, но понеже колелото вече се беше завъртяло, не виждаше защо да не се възползва от създалото се положение. Веднага позвъни на Ракел в ПСС и я осведоми за последното развитие на случая.

Няколко седмици по-късно той пак седеше в хола на нейната дървена къща, по-голяма и още по-мрачна от неговата собствена. От тяхната собствена. Този път Олег си беше легнал. Сега тя изглеждаше много по-спокойна в компанията му от предишния път. Той дори успя да насочи разговора в по-личен план и без да е прекалено очебийно, спомена колко платонични са станали отношенията със съпругата му и колко важно понякога е да забравиш ума и да послушаш тялото и сърцето. Точно тогава звънецът на входната врата внезапно и нахално ги прекъсна. Ракел излезе да отвори и се върна с някакъв висок мъж с почти гладко избръсната глава и зачервени очи. Ракел го представи като колега от ПСС и Бранхауг определено се сети за името му, но просто не съобразяваше къде и кога го е чувал. Веднага намрази всичко в този човек. Ядоса се, задето ги прекъсна; дразнеше се, защото мъжът беше пиян и седеше на канапето, втренчил поглед в него като Олег, без да обели дума. Но напълно го извади от равновесие промяната в Ракел. Тя светна, изтича за кафе и предано се смееше на едносричните кодирани реплики на този мъж, сякаш съдържаха гениални прозрения. А в гласа й прозвуча искрена тревога, когато му забрани да шофира колата си до вкъщи. Все пак Бранхауг се поуспокои, тъй като мъжът най-неочаквано си тръгна и почти веднага чуха как колата му запали — знак, че поне не му липсва доблест да се пребие по пътя. Но той вече бе успял да нанесе непоправим удар върху настроението на Бранхауг, който не след дълго също подкара към дома си. В този момент се сети за старата си максима — четири са възможните причини мъжете понякога да решат, че трябва да имат дадена жена. Най-важната от тях: разбрал си, че тя предпочита другиго.

На следващия ден той се обади на Кюрт Майрик да попита кой е високият блондин. Първо страшно се озадачи, после се разсмя, понеже се оказа същият човек, за когото Бранхауг се погрижи да го повишат и преместят в ПСС. Ирония на съдбата, наистина, но понякога и съдбата е подчинена на съветника в Норвежкото кралско външно министерство, Бранхауг затвори телефона вече в далеч по-добро настроение, закрачи, свирукайки си, към следващата среща и стигна до залата за по-малко от седемдесет секунди.