Ю Несбьо
Червеношийката (57)

Петдесет и седма глава

Домът на Елен, 16 март 2000 г.

— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.

— Днес не успях да отида на работа. Навън е минус дванадесет на височината на апартамента ми. Телефонът звъня цял ден и когато най-после реших да вдигна, се обади доктор Ауне. Ауне е добър психолог, поне не се преструва на по-малко объркан от нас по отношение на онова, което се случва в главите ни. Старото твърдение на Ауне, че пропукването на всеки алкохолик започва с края на последното препиване, е страхотно предупреждение, но не е непременно вярно. Като се има предвид случилото се в Банкок, беше изненадан колко добре се справям този път. Всичко е относително. Ауне говори освен това и за някакъв американски психолог, който стигнал до извода, че продължителността на човешкия живот е донякъде наследствена, че щом поемем по стъпките на родителите си, и продължителността на живота ни ще прилича на тяхната. Баща ми се превърна в самотник, след като мама почина, а сега Ауне се опасява, че и аз ще стана такъв вследствие на няколко тежки преживявания, с които съм се сблъскал — онази случка във „Виндерн“, нали знаеш. И в Сидни. А сега и това. Е, разказах за моето ежедневие, но ме досмеша, когато доктор Ауне каза, че само заради Хелге не съм се оставил на течението. Заради синигера! Ауне е, както казах, добър човек, но трябва да спре с тия психологически глупости.

Обадих се на Ракел и я попитах дали иска да излезе с мен. Тя каза, че ще помисли по въпроса и ще ми позвъни. Не разбирам защо си причинявам това.