Ю Несбьо
Червеношийката (47)

Четиридесет и седма глава

Офисът на Елен, 7 март 2000 г.

Елен не успя да се сети за нещо.

Хари се разходи до офиса й и сега седеше на стария си скърцащ стол. Бяха назначили нов човек — младок от полицейския участък в Стайншер; очакваха го да пристигне след месец.

— И аз не съм ясновидец — разпери ръце при вида на разочарованата му физиономия. — На сутрешната оперативка днес питах и другите, но никой не е чувал за някакъв си Принц.

— Ами Агенцията по оръжията? Те трябва да имат обща представа за контрабандистите на оръжие.

— Хари!

— Да?

— Вече не работя за теб.

— За мен ли?

— Исках да кажа, с теб. Просто се чувствам така, все едно работя за теб. Грубиян.

Хари се оттласна от масата и се завъртя на стола. Четири пъти. Така и никога не успя да направи повече завъртания. Елен вдигна очи с израз на досада.

— Добре, обадих се и в Агенцията за оръжията — призна тя. — И те не са чували за Принца. Защо не ти назначат асистент в ПСС?

— Случаят не се ползва с приоритет. Майрик ме остави да се занимавам, но всъщност иска да разбера какво мътят неонацистите по време на мюсюлманския празник след Рамадана.

— Една от ключовите думи е „среди с нужда от оръжие“. Не се сещам за по-нуждаещи се от оръжие от неонацистите. Защо не започнеш оттам? Така с един куршум ще убиеш два заека.

— Мина ми през ума.