Ю Несбьо
Червеношийката (26)

Двадесет и шеста глава

ПСС, Главно полицейско управление, 21 февруари 2000 г.

Хари оглеждаше старателно подредените етажерки, където класьорите стояха изрядно строени в хронологичен ред; стените със закачените дипломи и отличия от развивалата се поетапно кариера. Черно-бяла снимка на Кюрт Майрик на по-млади години във военна униформа с отличителни знаци на майор, докато поздравява крал Улав, висеше точно зад бюрото и се набиваше в очите на всички посетители. Именно тази снимка разглеждаше Хари, когато вратата зад него се отвори.

— Съжалявам, че се наложи да почакаш, Хуле. Седни, моля.

Бе влязъл Майрик. Хари дори не понечи да стане.

— Сега — Майрик се настани зад бюрото, — как мина първата ти седмица при нас?

Майрик седеше с изправен гръб и оголи ред пожълтели, едри зъби по начин, който предизвикваше силно съмнение, че някога през живота си се е упражнявал да се усмихва.

— Доста скучно — призна Хари.

— Хо-хо — Майрик изглеждаше изненадан. — Не може да е било чак толкова зле.

— Е, тук имате по-хубаво еспресо отколкото при нас долу.

— Искаш да кажеш от Отдела за борба с насилието.

— Съжалявам — вдигна рамене Хари, — но ми е нужно време, за да свикна, че сега „ние“ сме ПСС.

— Да, да, трябва да сме търпеливи. За повечето неща. Нали, Хуле?

Хари кимна. Няма смисъл да се биеш с вятърни мелници. Поне не след първия месец, във всеки случай. Дадоха му, както се очакваше, кабинет в дъното на дълъг коридор. В резултат само при крайна необходимост той навестяваше колегите си. Работата му изискваше да чете доклади от регионалните звена на ПСС и да преценява дали конкретният случай трябва да бъде изпратен на по-високо ниво в системата. А Майрик даде повече от ясни инструкции: ако не са глупости, да се предават нататък.

С други думи, Хари се сдоби с работа като филтър за боклуци. Тази седмица пристигнаха три доклада от провинцията. Той се опита да ги изчете бавно, но търпението му си имаше граници. В един от докладите ставаше дума за нова подслушвателна техника, с която никой не можеше да се справи, след като експертът си отишъл. Хари го препрати. Друг съобщаваше за немски бизнесмен в Берген, когото вече не смятаха за подозрителен, защото доставил партидата релси за завеси, за които твърдял, че е дошъл в града. Препрати и него. Трети доклад пристигна от района на Шиен по оплаквания от няколко собственици на къщи в курорта Силян по повод стрелба миналия уикенд. Понеже ловният сезон бе отминал, там пристигнал полицейски служител и започнал разследване. Той намерил в гората празни гилзи от непозната марка. Изпратили гилзите в техническия отдел на КРИПОС^[1], а те на свой ред докладваха, че най-вероятно става дума за муниции от пушка „Мерклин“, много рядко срещано оръжие.

Хари препрати доклада, но първо си направи копие.

— Да, исках да поговорим за една брошура, с която се сдобихме. Неонацистите планират размирици до джамиите в Осло на Седемнадесети май. Става дума за мюсюлмански празник; всяка година е на различна дата и тази година се пада на седемнадесети. Доста родители от чужд произход отказват да пуснат децата си на детското шествие^[2], понеже трябва да идат на джамия.

— За празника след Рамадана.

— Какво?

— Празник след Рамадана. Това е нещо като Бъдни вечер на мюсюлманите.

— Значи си наясно с техните празници?

— Не. Но миналата година съседите ме поканиха на вечеря. Те са пакистанци. Сметнаха, че е много тъжно да празнувам сам.

— Така ли? Хм — Майрик си сложи очилата, марка „Хорст Таперт“, — ето я и брошурата. Пишат, че е гавра със страната-домакин да празнуваш друго освен националния празник на седемнадесети. И че чернилките получават помощи, но отказват да спазват задълженията на всеки норвежки гражданин.

— Послушно да вика „ура за Норвегия“ по време на шествието — допълни Хари и извади кутия с цигари. Впери очи в пепелника на най-горната етажерка и Майрик кимна в отговор на въпросителния му поглед. Хари запали, вдиша дима дълбоко и се опита да си представи как капилярите по стените на белите му дробове жадно всмукват никотина. Животът му се скъсяваше, а мисълта, че никога няма да откаже цигарите, го изпълваше със странно задоволство. Да плюеш на предупреждението, изписано на цигарената кутия, едва ли е най-екстравагантната форма на протест, измислена от човек, но все пак Хари можеше да си го позволи.

— Виж какво ще успееш да откриеш — поръча му Майрик.

— Добре. Но те предупреждавам: трудно се владея, стане ли дума за скинари.

— Хо-хо — Майрик оголи отново едрите си жълтеникави зъби и Хари се сети на какво му прилича той: на добре дресиран кон.

— Хо-хо.

— Има и друго — продължи Хари. — Става дума за доклада за мунициите, открити в Силян. Тези на пушката „Мерклин“.

— Струва ми се чух за това, да.

— Разтърсих се малко по собствена инициатива.

— Охо?

Хари забеляза хладния тон.

— Проверих оръжейния регистър от миналата година. В Норвегия няма регистрирани такива пушки.

— Това не ме изненадва. Списъкът вероятно вече е бил проверен от други служители в ПСС, след като си изпратил доклада, Хуле. Това вече не е твоя работа, знаеш как е.

— Сигурно не е. Но само искам да се уверя, че въпросният служител е направил връзката с докладите на Интерпол за трафик на оръжие.

— Интерпол ли? Защо да го прави?

— Никой не внася такива пушки в Норвегия. Значи е вкарана нелегално. Хари извади от джоба си компютърна разпечатка.

— Това е списък с пратките, открит от Интерпол по време на полицейска акция в дома на търговец на незаконно оръжие в Йоханесбург през ноември. Погледни тук. Ето я дестинацията. Осло.

— Хм. Как се сдоби с тази информация?

— От файла на Интерпол в интернет. Достъпен е за всички от ПСС. За всички, които проявят желание.

— Така ли? — Майрик спря погледа си върху Хари за секунда и после се зае да разглежда разпечатката по-подробно.

— Добра работа, но трафикът на оръжия не е в нашия ресор, Хуле. Ако знаеше колко незаконни оръжия се конфискуват от Отдела за оръжия за една година…

— Шестстотин и единадесет — прекъсна го Хари.

— Шестстотин и единадесет ли?

— Досега през тази година. Само в полицейския район на Осло. Две от три пристигат чрез престъпници, главно леки пистолети, пушки със сачми и късоцевни пушки. Средно по една конфискация на ден. Броят е почти двойно по-голям през 90-те.

— Хубаво, тогава разбираш, че не можем да обърнем специално внимание на нерегистрирана пушка в района на Шиен.

Майрик явно полагаше усилия да запази спокойствие. Хари изпусна дима през устата си и гледаше как се издига към тавана.

— Силян се намира в областта Телемарк — уточни той.

Лицевите мускули на Майрик се изопнаха.

— Обади ли се на митниците, Хуле?

— Не.

Майрик погледна ръчния си часовник — безформено, грубо парче стомана. Хари предположи, че го е получил за дълга и лоялна служба.

— Тогава предлагам да го направиш. Това е тяхна работа. Точно сега имам по-спешни…

— Знаеш ли какво е „Мерклин“, Майрик?

Хари видя как веждите на шефа на ПСС се повдигнаха за кратко и се зачуди дали не е прекалено късно. Направо почувства полъха от вятърните мелници.

— Това, впрочем, не е в моя ресор, Хуле. Трябва да го обсъдиш с…

Кюрт Майрик май се досети, че е единственият началник на Хуле.

— Пушката „Мерклин“ — подхвана Хари, — е произведена в Германия полуавтоматична ловна карабина. Изстрелва снаряди с диаметър от 16 милиметра, и то много по-агресивно от която и да е друга. Предназначена е за лов на едър дивеч като водни биволи и слонове. Първата пушка е създадена през 1970 година, но са произведени само около триста екземпляра, преди немските власти да забранят продажбата на оръжието през 1973 година. Причината е, че с няколко дребни настройки и с оптичния си мерник „Мерклин“ е напълно професионален уред за убийство и още през 1973 година се е превърнала в най-търсеното оръжие за атентати. От тристате пушки сто със сигурност се намират в ръцете на наемни убийци и терористични организации като Бадер-Майнхоф и Червените бригади^[3].

— Хм. Сто ли каза? — Майрик подаде разпечатката на Хари. — Значи двама от трима използват пушката за целта, с която е произведена. За лов.

— Това не е оръжие за лов на елени или нещо друго в Норвегия, Майрик.

— Така ли? И защо не?

Хари се чудеше защо Майрик го търпи, а не го помоли да напусне кабинета му. И защо самият Хари е толкова обсебен от желанието да провокира такава реакция. Едва ли беше нещо особено. Вероятно просто е станал стар и заядлив. Независимо от всичко Майрик се държеше като добре платена бавачка, която не смее да напляска непослушното хлапе. Хари изучаваше пепелта от цигарата, наклоняваща се към пода.

— Първо, ловът по традиция не е спорт за милионери в Норвегия. Пушка „Мерклин“ заедно с оптически мерник струва около сто и петдесет хиляди немски марки, тоест колкото нов мерцедес. А всеки патрон струва деветдесет марки. Освен това елен, прострелян от 16-милиметров снаряд, изглежда като прегазен от влак. Страшно мръсна работа.

— Хо-хо — Майрик явно реши да смени тактиката. Облегна се назад и сложи ръце на голото си теме, сякаш за да покаже, че няма нищо против Хари да го позабавлява още малко. Хари се изправи, свали пепелника от най-горната етажерка и пак седна.

— Не е изключено, разбира се, патроните да са на ревностен колекционер на оръжия, който само е изпробвал новата си пушка, а иначе сега тя стои във витрината на някоя къща някъде из Норвегия и никога повече няма да я използват. Но дали да разчитаме на такъв сценарий?

Майрик местеше главата си наляво-надясно.

— Значи ти предлагаш да тръгнем от идеята, че точно сега в Норвегия има професионален убиец?

Хари поклати глава.

— Предлагам само да се поразходя до Шиен и да погледам мястото. Освен това се съмнявам, че там е бил професионалист.

— Така ли?

— Професионалистите разчистват след себе си. Да оставиш празни гилзи означава да дадеш визитната си картичка. Но дори и собственикът на пушката да е аматьор, това не ме успокоява.

Майрик изсумтя няколко пъти. После кимна.

— Чудесно. И ме дръж в течение, ако откриеш нещо за плановете на неонацистите ни.

Хари загаси цигарата. Venice, Italy^[4], пишеше на пепелника с форма на гондола.