Ю Несбьо
Червеношийката (118)

Сто и осемнадесета глава

Ресторант „Скрьодер“, 1 юни 2000 г.

— Какво ще правиш през лятото, Хари?

Мая броеше парите за рестото му.

— Не знам. Говорихме да наемем вила някъде из Норвегия. Да научим хлапето да плува, такива неща.

— Не знаех, че имаш деца.

— Нямам. Това е дълга история.

— Така ли? Дано някой ден я чуя.

— Ще видим, Мая. Задръж монетите.

Мая се поклони ниско и изчезна с крива усмивка. Макар и петък следобед, заведението бе полупразно. Сигурно топлото време е прогонило всички към открития ресторант на възвишението Санкт Ханс.

— Е? — попита Хари.

Старецът, забил поглед в бирата си, не отговори.

— Той е мъртъв. Не се ли радваш, Оснес?

Мохикана вдигна глава и погледна Хари.

— Кой е мъртъв? — попита той. — Никой не е умрял. Само аз. Аз съм последният от умрелите.

Хари въздъхна, мушна вестника под мишница и излезе навън в жаркия следобед.