Ю Несбьо
Червеношийката (111)

Сто и единадесета глава

Осло, 15 ноември 1999 г.

… проблемът най-после изглеждаше решен, се появи той: Халгрим Дале. Не ме учуди, дето се е пропил. Надявах се до последно да не ме познае. Явно е чувал слуховете, че съм загинал по време на бомбардировките на Хамбург, понеже ме взе за призрак. Разбра, че има нещо гнило, и ми поиска пари, за да си мълчи. Но онзи Дале, когото аз познавам, нямаше да успее да опази тайна и за всичките пари на света. Затова се погрижих да остана последният, с когото е разговарял. Не ми беше приятно да го правя, но все пак признавам: изпитах известно задоволство, като установих, че старият майсторлък не е съвсем забравен.