Елизабет Бойл
Съдбовна целувка (17)

Епилог

Джак крачеше напред-назад из килията. Един месец в миниатюрния затвор почти го бе докарал до лудост. Лудост от това, че не можеше да прекарва всяка нощ с Миранда. Идваше да го посещава всеки ден, както бе обещала, и му разказваше за промените, които правеше в Тисълтън Парк, за съкровищата, които заедно момичетата бе намерила на тавана и в килерите, и му прошепваше тихо имената на агентите, които идваха и си отиваха.

И всеки ден я придърпваше толкова близо, колкото металните решетки позволяваха, и я целуваше. Целуваше я, докато коленете й омекнат, и тя излизаше от затвора олюлявайки се, с дяволита усмивка върху нечестивите си, изкусителни устни.

Но днес присъдата му изтичаше и сър Норис трябваше да дойде всеки момент, за да го освободи.

И тогава помежду им нямаше да има решетки.

Джак си бе мечтал за този ден през целия дълъг и труден месец и никой нямаше да застане на пътя им тази нощ.

По дяволите… този следобед, ако зависеше от него. А той се съмняваше, че Миранда ще има нещо против, имайки предвид молбите, които нашепваше в ухото му вчера.

Отвън се дочу скриптенето от колелата на карета и Джак престана да обикаля и се заслуша.

Каретата спря пред затвора. Сър Норис! Крайно време беше. И пристигаше с екипаж. Опитваше се да накара тази пародия на правосъдие да изглежда възможно най-официално.

Сега, след като баронетът знаеше истината за Тисълтън Парк, се бе превърнал в най-верен помощник. Предлагаше подходящи места за разтоварване и имената на връзките си в Кале. И едва ли не намекваше как с удоволствие би направил всичко в името на краля и родината. Джак обмисляше дали да не го изпрати с Темпъл следващия път, когато пресича Канала.

Подходящо отмъщение за маркиза, задето бе взел страната на сър Норис относно арестуването му.

Но когато вратата се отвори, там не стоеше ниският раболепничещ баронет, а висок, горд мъж, който огледа спретнатия, но малък затвор и подсмръкна.

Джак отстъпи крачка назад.

— Паркъртън!

— Радвам се да видя, че ме разпозна — каза новодошлият, влизайки в стаята, сякаш беше лондонски салон, подпря се на бастуна си и самодоволно вирна нос.

Никой не можеше да изглежда повече като херцог от Паркъртън.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита Джак. Докато останалите членове на семейството се кланяха и подлизурстваха пред наследника на фамилията, по-младият Тремонт никога не бе изпитвал страхопочитание към позицията на брат си.

— Мисля, че по-подходящият въпрос е какво правиш ти тук? — Паркъртън се огледа и отново подсмръкна. — Не че това ме изненадва. Майка винаги е казвала, че един ден ще ни посрамиш.

Лорд Джон потисна раздразнението си. Щом сър Норис пристигнеше, нямаше да се налага да слуша проповедите на брат си и щеше да намери Миранда.

— Това ли е? — попита той. — Дошъл си да ми изнасяш лекция? Е, приключвай вече. Имам планове за деня.

— Нетърпелив, както винаги — каза херцогът. — Представи си изненадата ми, когато в Паркъртън Хол пристигна един фургон и получих това безочливо писмо.

Подаде му лист хартия и Джак се приближи до решетките, за да го вземе. Не разпозна почерка, затова започна да чете.

До Негова Светлост, херцогът на Паркъртън

Паркъртън Хол, Съмърсет

Ваша Светлост,

Като бъдеща господарка на Тисълтън Парк, направих опис на къщата и установих, че има множество картини и вещи, които, за свое нещастие, са се озовали тук.

Затова Ви връщам картините на вашите предци и ги поверявам на Ваша Светлост. Предлагам…

Предлагам? Младият мъж изсумтя. Предложенията на Миранда бяха като на Паркъртън. Заповеди, отправени с финеса на запалено буре с барут.

Той продължи да чете.

Предлагам да им предоставите гостоприемството на дома си, както се полага на всеки един Тремонт. Може би като ги приемете в къщата си, ще погребете раздорите, които разделят вашето почитаемо благородно семейство през вековете.

С почитания

Мис Джейн Портър

Джак се закашля, опитвайки да не се разсмее на глас. Дръзката женичка се бе противопоставила на Паркъртън. О, не знаеше какво може да стори, за да изрази благодарността си, че вижда брат си толкова объркан.

— Е? — настоя херцогът.

— Е, какво?

— Как, по дяволите, си намерил такава великолепна жена?

Лорд Джон срещна погледа на брат си.

По-възрастният мъж се усмихваше. Не, по-точно се хилеше.

— Дойдох тук незабавно, за да дам на безочливата госпожичка урок по маниери и едва не паднах, когато заварих леля Джозефин да свири на фортепианото в музикалната стая. — Мъжът повдигна вежда, сякаш очакваше обяснение или извинение, задето не е бил част от измамата, но Джак не смяташе да му даде нито едното.

Затова Паркъртън продължи:

— След това бях заговорен от мис Лангли, която в продължение на час ме разпитва за всеки неженен херцог в страната. — Той потрепери. — Никак няма да им завиждам, когато тя порасне. После бях притиснат до стената от още две госпожици, които обикалят из къщата ти, едната от които ужасяващо много приличаше на първото заговорило ме момиче. Очевидно пишат пиеса, базирана на изпитанията и премеждията на нашето семейство, и искаха да знаят как точно аз съм покосен от лудостта на Тремонт, за да могат да добавят моето проклятие във финалното действие, което по някаква причина са озаглавили „Отмъстителната целувка на пирата“. — Човекът потърка челото си и потрепери. — Както и да е, бях спасен от мистър Бърдуел, който, за щастие, изобщо не се е променил.

Не и доколкото знаеш, помисли си Джак.

— И най-накрая бях представен на мис Портър, която беше заета да въвежда в ред счетоводните ти книги заедно със секретаря ти. — Херцогът въздъхна. — Никога не съм предполагал, че Тисълтън Парк ще започне да носи някаква печалба, но мис Портър го е постигнала. Макар да не съм сигурен, че всичките й начинания са прилични и законни. — Той повдигна вежда и отправи поглед към брат си, с което показваше, че не е много развеселен от тези не съвсем легални занимания.

Джак сви рамене. Какво можеше да каже? За месец Миранда бе подобрила печалбите им от контрабандата, с която той се занимаваше, за да прикрие другите дела на Тисълтън Парк, и сега имотът носеше солидни приходи.

Но Паркъртън още не беше свършил.

— Ако нямаше намерение да се жениш за нея, щях да я наема за управител на имотите ми. Никога не съм срещал по-страховита и остроумна жена.

Лорд Джон се усмихна.

Херцогът също.

— Попитах я дали е сигурна в намерението си да се омъжи за непрокопсания ми брат и тя за малко да ме изгони от къщата, наричайки ме безочлив дявол. — Мъжът въздъхна. — Както казах, тя е забележителна дама.

Джак прокле късмета си. Искаше му се да бе видял как Миранда хока брат му. Със сигурност е било забележителна гледка, особено щом го бе оставила в такова състояние — жалки останки от обикновено високомерната му и арогантна същност.

— И така, дойдох, за да ви дам благословията си и да ти донеса прилични дрехи, които да облечеш за сватбата си.

Той се обърна и почука на вратата, след което върволица облечени в ливреи лакеи внесоха вана, гореща вода — вероятно донесена от кръчмата — и комплект дрехи, заедно с уважавания камериер на Паркъртън, Ричардс.

Те стояха натъпкани в малкия затвор, а Джак все още бе затворен в килията си.

Иззад орляка слуги долетя познат глас.

— Дръпнете се от пътя ми — извика сър Норис. Той ги буташе и ръчкаше и едва не събори херцога. Стигна до килията и с цялата пищност и церемониалност, които можеше да събере, изнесе възвишена реч, обявявайки края на присъдата на Джак и изтъкна колко важно е правосъдието в цивилизованото общество, докато Паркъртън не го смушка с бастуна си и не отправи много херцогско предложение… хм, заповед.

— Отключете вратата, сър.

— О, да, разбира се, Ваша Светлост — каза баронетът, пъхна ключа и най-накрая освободи затворника.

— Какво е всичко това? — настоя лорд Джон.

— Сватбеният ми подарък за теб. Или по-скоро обещание към приятел, че ще те видя женен днес.

Темпълтън, реши Джак. Маркизът му бе казал за заплахата на Миранда — така че със сигурност щеше да поиска да се увери, че делото ще бъде свършено. Младият Лангли бе предложил херцога за почетен кум — или по-скоро за някой, който ще изисква сватбата да се състои.

Не че младоженецът имаше някакви възражения относно брака с Миранда, но за момента имаше нещо друго на ум.

Следобед в леглото с нея.

Свещеникът можеше да почака. Но очевидно не и брат му.

Преди Джак да се усети, бе почистен, облечен и приведен в приличен вид. Паркъртън го придружи отвън до каретата и го закара право в Тисълтън Парк.

— Какво нещо — каза херцогът, докато минаваха през портите.

— Забележително — възкликна Джак, изскочи от каретата и изкачи стълбите. Едва разпозна собствената си къща. Дворът беше спретнат и чист, бръшлянът, розите и моравите подрязани. Вътре промените бяха също толкова явни. Къщата му вече не беше тъжна и тъмна, а почистена и представителна, като господаря си.

И тогава я видя. Миранда. Помахваше му от музикалната стая. Беше облякла зелена рокля и изглеждаше като пролетта. Възхитителна, сияйна и изпълнена с обещания.

Младият мъж погледна през рамо и видя, че брат му е потънал в разговор със свещеника, затова се възползва от шанса си.

Когато херцогът се обърна, Джак вече не се виждаше.

— Къде е лорд Джон? — попита Негова Светлост, а тонът му изискваше незабавното внимание на всички около него.

Една от близначките — Фелисити, помисли си той — каза:

— Видях го да влиза в музикалната стая с мис Портър.

Паркъртън отиде до вратите и ги отвори, готов да спре двойката, преди да са създали нов скандал, но стаята беше празна.

— Къде, по дяволите, са отишли?

Леля Джозефин и Бърдуел се спогледаха, след което вдигнаха очи към тавана и спалнята над тях, знаейки точно къде са страстната бъдеща булка и младоженецът. И двамата избухнаха в смях.

— Това е крайно неприлично — заяви херцогът, вдигайки на свой ред поглед към тавана. — А аз си мислех, че женитбата с мис Портър ще поправи развратния характер на брат ми.

И при всички перли на мъдростта, които Фелисити и Тали бяха научили от бавачките си, както и собственият им опит, Пипин бе тази, която изясни нещата на Негова Светлост. Момичето го побутна и поклати пръст, за да се приближи.

— Щом една дама бъде целуната от развратник — каза девойката, — тя никога повече не е същата. Смея да кажа, че мис Портър предпочита Джак такъв, какъвто е.

 

 

— Това е крайно неприлично — каза Миранда, докато Джак сваляше роклята й. — Дори не сме женени все още.

— Ще бъдем до края на деня — рече той, сякаш това ги оправдаваше.

Младата жена отвори уста, за да възрази отново, но той я победи, като покри устните й със своите и прекрати протестите й с целувка, докато тя не се разтрепери в обятията му. Езикът му се плъзна върху нейния и започна да я дразни, а пръстите му продължиха да разхлабват връзките на корсета й.

Имаше нещо, което исках да кажа, помисли си тя, когато ръцете му се плъзнаха в корсажа й и освободиха гърдите й.

Може да почака, реши, щом Джак я взе на ръце и я постави върху леглото. Той се хвърли върху нея като прегладнял и я накара да се гърчи от нужда, равна на неговата.

— Мислех, че ще полудея всеки път, когато те виждах — прошепна младият мъж в ухото й, — а не можех да направя това. — Устните му се обвиха около едното й зърно и започна да го смуче и дразни.

Лудост, това е пълна лудост, се мярна в съзнанието й.

Изви гръб, а бедрата й се разтресоха в очакване на блажения момент.

— И аз си мислех за теб — призна тя.

— Как, Миранда? — прошепна той, подтиквайки я да изостави и последните си остатъци приличие. — Как ме искаше?

Страстта в очите му я окуражи:

— Гол — каза нахално. — Гол и върху мен.

— И какво друго — продължи той, като я хвана и я издърпа под себе си, повече от готов да й даде това, за което копнееше и фантазираше.

Твърдата му мъжественост се притискаше в нея. Усещането отне дъха й. Искаше да го докосне, да го погали и да го вкуси. Но щеше да има време за това по-късно. Тялото й копнееше за него, тя копнееше за нещо, което само Джак можеше да й даде.

— Вътре в мен — призна тя, разтваряйки крака и повдигайки ханша си, за да го посрещне. Не беше единственият, който бе копнял за това от тридесет дни. — Исках те вътре в мен.

Хвана го за хълбоците и го придърпа по-близо, а той й отговори, като я изпълни бързо и дълбоко.

Младата жена извика, изпаднала в транс, а чиста радост и копнеж потекоха във вените й.

Неговите желания и нужди отговаряха на нейните, бушуваха и в двама им и с гореща, вихрена страст, те поеха заедно към освобождението. Миранда отвори очи, докато тялото й се тресеше от удоволствие, а той се бореше за въздух, изпълвайки я докрай.

— О, Джак — каза блажено. — О, да.

От развратната светлинка в очите му, страстния стон, който се откъсна от устните му, тя разбра, че и той е получил онова, което им бе отказвано през последните седмици.

Завършеност.

След няколко мълчаливи мига в обятията си, докосвайки се един друг и споделяйки топлината на приятното чувство на отмала, нейният чаровник се протегна и погледна към нея.

— Сега нека слезем долу и направим това почтено — предложи той.

Тя въздъхна и на свой ред се протегна. Краката й се преплетоха с неговите, ръцете й преминаха по торса му надолу, докато пръстите й не го намериха. Все още беше твърд.

— Хммм — измърмори Джак. Беше такова пилеене на…

Практична както винаги, мис Мабърли придърпа своя негодник обратно в обятията си.

— Не точно сега — каза, преди да го целуне жадно, шепнейки думи в ухото му, които не оставяха у него никакво съмнение какво е желанието й.

Да бъде обезчестена отново.

И докато той го правеше с готовност и ентусиазъм, отвеждайки я отново към главозамайващите, блажени висини на страстта, младата жена осъзна нещо много важно.

За благоприличието си имаше време и място.

А сега не бе един от тези случаи.