Маргарет Парджетър
Гласът на сърцето (7)

Седма глава

Две седмици след като Брет й направи предложение, Миранда се омъжи за него и двамата тръгнаха за Ню Йорк. Той й беше казал, че е живял в този огромен град доста години и сега оттам управлявал по-голямата част от бизнеса си. Но главната цел на пътуването им беше да видят сестрата на Брет, която не бе дошла на бракосъчетанието уж по здравословни причини. След това щяха да отлетят за Бахамите, където Брет притежаваше остров и често ходеше там, за да плава с яхтата си.

Миранда знаеше, че съпругът й е богат, но нямаше представа колко. В действителност те още не се познаваха и за нея женитбата не беше променила нищо. Продължаваше да се чувства като уловена в капан. Не че можеше да се оплаче — Брет изпълни всичко, което беше обещал на баща й и Алис, и те вече вкусваха плодовете на неговата щедрост. Дълговете на Хари бяха изплатени, а „Уел Хаус“ стана завинаги тяхна собственост заедно със значителна издръжка. При това безгрижие Миранда се съмняваше, че тъгуват за нея, но те вече й липсваха.

Когато „Конкордът“, с който летяха, закръжи над летище „Кенеди“, тя за миг погледна мъжа до себе си. Тъкмо беше затегнал колана й и сега се занимаваше със своя. Нито й се усмихваше много — много, нито проявяваше такова внимание, както при първата им среща. Може би си бе въобразявала и никога не бе имало никаква чувства.

Тези мисли я натъжаваха. През последните няколко дни, които прекараха заедно, Брет повече я изучаваше и по-малко говореше. Понякога Миранда се спъваше и той винаги беше наблизо, но в навременната му помощ не бе забелязала нежност. Не си спомняше и да са водили и по-продължителен разговор след нощта, когато бе открил, че тя може да ходи. От време на време, когато наоколо имаше хора, Брет леко я целуваше и това беше всичко. Тя предполагаше, че го прави само от куртоазия. Въпросът защо се беше оженил за нея започваше да я мъчи и колкото повече мислеше, толкова повече се озадачаваше. Най-напред й беше направил предложение, защото е инвалид. Но Миранда не намираше причина, поради която да продължава да иска това, след като бе разбрал, че са го измамили. Не можеше да повярва, че богат и интелигентен мъж като него ще стигне до такива крайности.

Брет беше уверил баща й и Алис, че се бил влюбил от пръв поглед, но тя подозираше, че никога в живота си не се е влюбвал. Беше изумена от начина, по който чудесно бе загладил конфузната ситуация и им бе спестил неудобството, макар да не го заслужаваха. И тъй като не знаеше какво ще стане с тях, ако не се омъжи за Брет, трябваше да се престори, че най-съкровеното й желание е да прекара останалата част от живота си с него.

Бяха се оженили в Лондон без много шум и прекараха нощта там, а Алис и Хари се върнаха в Бирмингам. Брет беше запазил апартамент в един от най-луксозните хотели и Миранда имаше отделна стая. Той официално й пожела лека нощ и затвори вратата след себе си, оставяйки я успокоена, но самотна. Хвърли й само бърз поглед и макар безизразните му очи да не издаваха никакви чувства, нещо неопределено в тях я накара да потрепери. Напомняше й за пантера преди скок от филмите за джунглата, които баща й обожаваше да гледа по телевизията. Беше обещал да й даде време, но колко ли щеше да й е необходимо, за да му се довери? И щеше ли да го направи въобще?…

На летището ги чакаше кола с униформен шофьор.

Брет й го представи лаконично, като го нарече просто Клайв. Мъжът свали фуражката си, за да поздрави Миранда и любопитно я погледна, но сякаш не беше особено изненадан.

— Видяхме съобщението за женитбата ви в „Ню Йорк Таймс“ тази сутрин, сър — каза той и се усмихна.

— При сестра ти ли ще отседнем? — попита Миранда, когато се настаниха в шикозното купе на автомобила.

— Да отседнем при Габи? Не, разбира се — намръщи се Брет.

— Просто си помислих, че като е вдовица, може да живеете заедно — измънка тя и се почувства много глупаво.

— Страхотна идея! — неочаквано се засмя Брет. — Последното нещо, което ще поискам да направя на този свят, е да живея със сестра си.

„Горката Габи“ — помисли си Миранда и неволно я съжали.

— Наблизо ли живеете?

— Всяко място в Ню Йорк е на разстояние едно пътуване с такси.

Миранда се подразни, че Брет избягва да дава точни отговори на въпросите й. Мразеше студения тон, с който се отнасяше към нея, но в същото време трябваше да си признае, че оценява решението му за дистанция помежду им. Така се чувстваше защитена.

„От какво ли?“ — мина й през ума.

Ако се отнасяше твърде мило с него, той би могъл да го приеме като покана за любене. Без да знае защо, тази страна от брака я плашеше. Нищо лошо не й се беше случвало досега, дори нямаше никакъв опит в тази област. А може би бедата беше именно в това. Ако беше спала с някое от момчетата, които я желаеха преди години, вероятно мисълта за упражняване на съпружеските права от страна на Брет сега нямаше да я безпокои толкова.

Изведнъж осъзна, че не би могла да му се отдаде, след като не я обича. А такива признаци нямаше. След онази злощастна нощ преди две седмици, когато почти насила я бе накарал да се съгласи на брак, той беше свел взаимоотношенията им до сделка. Беше подписан договор, в който липсваше даже и най-малък намек за чувства към нея. В условията му се казваше, че Хари Ферис и сестра му ще получат обещаните отстъпки само ако Миранда се омъжи и не разтрогне брака си с Брет Дикин. В случай, че той го разтрогне, ще продължи да се грижи за тях, но направи ли го тя — няма да получат нищо.

Ето кое я плашеше. Да не би да имаше намерение да я измъчва физически или психически, докато се отчае и пожелае да го напусне? Миранда беше подписала договора с безкрайно нежелание, опитвайки се прикрие страховете си. Искаше й се да бе имала достатъчно смелост, за да го скъса, особено когато осъзна, че Брет вероятно я презираше, че не може да го направи. Хиляди хора живееха в бедност. Не биваше да позволява семейството й и тя самата да стават зависими, а трябваше да му каже точно какво мисли за предложението му и за съмнителния брачен договор. Все щяха да се справят някак си.

Но вече беше твърде късно…

В Ню Йорк цареше голям хаос. За Миранда, която никога не беше идвала тук преди, той беше лабиринт от задръстени с коли улици и невероятно високи сгради. Още щом съзря Статуята на свободата — подарена на САЩ от Франция в знак на дружбата между двата народа — изненадите се заредиха една след друга й тя се радваше, че може да откъсне мислите си от Брет. Ню Йорк едновременно я и плашеше, и я омайваше. Безполезно беше да се опитва да запомни маршрута. За съвсем кратко време градът я очарова и събуди любопитството й, но мълчанието на Брет я възпря да не му зададе нито един въпрос.

Той проговори, едва когато стигнаха до един спретнат квартал и шофьорът паркира колата в сянката на голям бетонен небостъргач. Даде кратки разпореждания на Клайв, които тя не чу, и й помогна да излезе.

— Стигнахме — оповести лаконично.

Асансьорът ги издигна до самото небе. Брет звънна на една врата и след малко им отвори силно гримирана млада жена в доста оскъдно облекло. Поличката едва прикриваше дупето й, а бодито разкриваше още повече, вместо да прави обратното. Като видя Брет, тя неистово изпищя и се хвърли отгоре му.

— О, Брет!

— Габи! — измърмори той, без да споделя нейния ентусиазъм, и я оттласна от себе си. — Какво става, по дяволите? — попита после, учуден от оглушителния шум, който долиташе отвътре.

— А ти какво мислиш, че е, скъпи? — ухили се тя и си оправи голямата златна обеца.

— Мислех, че си болна!

— Бях, но се оправих.

Габи се нацупи от обвинителния тон на брат си.

— Няколко приятели дойдоха да видят как съм и неусетно стана празненство. Е, знаеш как понякога се получава…

Като се увери, че това е сестрата на Брет, Миранда си отдъхна с облекчение. Но никога не си беше представяла, че изглежда така. По лицето на съпруга й се четеше съмнение, че Габи е била доста болна, за да присъства на женитбата им. По-скоро изглеждаше, че пие много.

След кратко колебание Брет очевидно реши да бъде дипломатичен и да приеме обясненията й. После издърпа Миранда пред себе си.

— Понеже ти не си направи труда да дойдеш на венчавката, доведох съпругата си, за да се запознаете.

Габи бавно се извърна и хладно я изгледа, сякаш досега не беше я забелязала. Оглежда я дълго, но не беше настроена дружелюбно.

— Значи това е малката булка? — рече злобно. — Много е сладка, но сигурно има и друга причина, за да те улови в мрежата си, нали скъпи? Стотици жени са се опитвали, но не са успявали и доста ще се чудят как тя го е направила.

Миранда се смути, защото забележките на Габи не бяха никак ласкави. Но щом си спомни, че тя е изпила голямо количество алкохол, се поуспокои.

Ръката на Брет се обви около талията й.

— Стегни се, Габи! — изръмжа заплашително.

Сестра му отново се изкикоти, но този път малко попресилено.

— Извинявай, скъпи, нали ми знаеш езика. Никога не съм била тактична.

След това направи крачка към Миранда, за да я разгледа отблизо.

— Но тя е толкова млада! Нямаш ли угризения, че е още дете?

— Не желая да обсъждам този въпрос с теб — остро реагира Брет. — Поздрави ни както се полага, Габи, и ще си тръгнем. Ще дойдем да те видим друг път, когато не си толкова… хм… „заета“.

— Не намекваш, че съм пияна, нали?

Брет не й отговори.

— Или имаш предвид приятелите ми? Ти никога не си ги одобрявал…

— Не и тези, с които се сприятели след смъртта на Ед.

На Миранда й се стори, че Габи трепна, и я съжали.

— Не е необходимо да бързаме, нали Брет? Може би…

Тя бързо преглътна и два чифта очи се впериха в нея.

— Габи, искате ли да останем няколко, минути?

Това сякаш влоши нещата. За изненада на Миранда, вместо да оцени направеното предложение за мир, Габи просто й се присмя.

— Ааа, ти си можела да говориш? И какво сладко английско гласче!

— Та ти си наполовина англичанка, Габи! — сряза я Брет, но преди да успее да й каже още нещо, а той очевидно щеше да го направи, на вратата се появи някакъв мъж.

Мъжът свойски сложи ръка върху рамото на Габи и кимна на Брет като на стар познат. След това се обърна към Миранда и очите му светнаха.

— Здрасти! — въодушевено я поздрави. — Не съм те виждал досега, сладурче, иначе щях да те запомня. Няма ли да влезеш? Ако искаш, ще ти донеса нещо за пиене. По-добре ще е, отколкото да стоиш на прага на Габи.

Миранда не знаеше кой е той, но имаше хубава усмивка, затова и тя му се усмихна. Сивите й очи заблестяха и млечнобелите й бузи порозовяха.

Мъжът въздъхна и се представи сам, тъй като очевидно никой нямаше намерение да го стори:

— Аз съм Ейдриън Нортън.

— Губите си времето, Нортън. Тя е моя съпруга.

Брет дръпна Миранда настрана, преди тя да си отвори устата. А после подхвърли през рамо на Габи:

— Ще ти звънна някой ден. Когато си трезва.

 

 

Ръката я болеше и докато я масажираше в колата, Миранда бе насили да преглътне гнева си. Съпругът й изглеждаше доста мрачен.

— Какво има, Брет? Да не би да се тревожиш за сестра си?

— Габи е в това състояние, откакто съпругът и синът й загинаха при самолетна катастрофа преди пет години.

Очите на Миранда се разшириха от ужас.

— И синът й ли?

— Да, не ти ли казах?

— Само за съпруга й.

— Беше голяма трагедия, но мисля, че досега трябваше да го е превъзмогнала.

— А тя не е.

— По всяка вероятност — да. Или е болна, или е пияна, или е просто една кучка.

— А преди не е била такава?

— Нямам подобни спомени.

Миранда въздъхна.

— Сигурно е ужасно да загубиш съпруг и син. Можеше да останем с нея още малко. Както и да е, тя май има добри приятели…

Брет не й отговори.

— Поне Ейдриън Нортън изглежда много приятен…

— Той обикновено е пиян колкото нея.

Острите нотки в гласа на Брет я стреснаха и й отправиха предупреждение да не влиза в спор.

— Струва ми се, че той те познава.

— Не ми е приятел, ако това имаш предвид.

Брет я погледна смръщено.

— И бих желал да запомниш, че не искам такива типове да контактуват с жена ми!

Ако бракът им беше нормален, Миранда щеше да си помисли, че Брет ревнува, но той не беше. При други обстоятелства би му казала, че може и сама да си избира приятелите, но сега, след тичането през целия ден, беше уморена и само подхвърли:

— Знаеш ли, мистър Нортън не ме интересува чак толкова, а и имам известен разум. Татко често ме вземаше със себе си и преди, и след катастрофата и съм се срещала с много хора.

— Но те поне са били свестни.

Миранда направи кисела физиономия, но все пак кимна в знак на съгласие. Баща й я държеше настрана както от мъжете, така и от жените и тя често се ядосваше на прекалените му предпазни мерки. Ако не беше в количка, не би се примирила с тях, но тогава бе била принудена.

Боязливо погледна Брет, надявайки се, че като се бе омъжила за него, не беше заменила едно робство с друго.

Този път колата спря не пред небостъргач, а пред голяма къща в някакъв район, който Брет нарече „Апър Ийстсайд“. Дъхът на Миранда секна, щом влязоха и видя чудесното разположение и обзавеждането на помещенията. В средата на фоайето имаше стълбище, от двете страни на което стаите горе се разделяха. Всичко изглеждаше уютно и просторно — ако човек обичаше просторността, а Брет явно я обичаше. В сравнение с този палат „Уел Хаус“ изглеждаше съвсем обикновена къщичка.

Щом прислужникът ги посрещна и затвори вратата, дойде една жена, която Брет представи като мисис Франк, неговата икономка. Очевидно той й беше позвънил предварително, за да я уведоми, че пристигат. Скоро дойдоха и други членове на обслужващия персонал и всички им пожелаха щастие.

Миранда беше леко объркана, но успя да не го покаже. Когато церемонията по посрещането завърши, Брет й показа апартамента си. Той се състоеше от дневна и две спални отстрани. Личната му спалня беше огромна, с голямо легло в средата.

След като се порадва на смущението й, Брет заведе Миранда в една по-малка спалня и с кадифен глас й каза, че засега е нейна. Тя видя багажа си до леглото и беше толкова благодарна, че ще си има своя стая, че дори не се замисли дали съпругът й проявява благоразумие или я заплашва. После с хладен тон й бе съобщено, че вечерята ще бъде сервирана в седем и тридесет, а дотогава разполагаше с един час да се изкъпе и да се приготви.

Миранда си избра къса розова рокля. Коприната беше мека и хармонираше с млечнобялата й кожа, правейки я много привлекателна. Преди да се срещне с Брет, тя се огледа в огледалото и приятно се изненада. Почти беше забравила как може да изглежда, когато не е в инвалидна количка.

Съпругът й не беше в дневната на апартамента си, но я чакаше долу в хола и разговаряше с иконома Харис. Като я видя да се спуска по стълбището, Брет се запъти да я посрещне. Още преди да слезе от последното стъпало, той се наведе и я целуна. Беше обикновена целувка, но тя я накара да се изчерви и пулсът й се ускори.

Забелязал смущението й, Брет подигравателно подхвърли:

— Щом една съвсем лека целувка те вълнува толкова много, как ли ще се чувстваш, ако вложа и малко страст?

Икономът обяви, че вечерята е готова, и спаси Миранда от отговор, какъвто и без това липсваше в главата й.

Докато се хранеха в изисканата трапезария, Брет непрекъснато й се присмиваше за нещо и тя си отдъхваше, само когато някой влезеше. Искаше й се да не му обръща внимание, но колкото и да се стараеше, все не се получаваше. От време на време го поглеждаше и когато очите им се срещнеха, усещаше как бузите й пламват. Язвителността му я принуждаваше веднага да сведе поглед. Струваше й се, че ако не беше един от най-привлекателните мъже, които някога бе срещала, щеше да й е далеч по-лесно да се пази от него.

След кафето в хола се осмели да го попита дали ще има нещо против, ако си легне. Изрече го със страх, да не би да бъде зле разбрана, но Брет кимна безразлично и й отвърна, че можела да прави каквото си пожелаела.

— Уморена ли си? — попита я.

Миранда кимна и си зададе въпроса дали неизречената лъжа е толкова лоша, колкото изречената. Всъщност не беше сигурна как се чувства, но знаеше, че нещо я изгаря и то беше свързано с Брет. Затова реши да се махне колкото се може по-бързо.

На Брет не му убягна объркването й и той се усмихна.

— Скоро ще се оправиш. Само да отидем на острова и да започнем медения си месец.

„Дали наистина ще бъде така?“ Миранда замислено стана и му пожела лека нощ.

Преди да й отговори, телефонът неочаквано иззвъня. Той махна с ръка и вдигна слушалката.

— Защо, Ив? Не очаквах да ме потърсиш толкова скоро… — чу Миранда зад гърба си.

 

 

След кошмарната нощ, през която непрекъснато сънуваше, че жена на име Ив тържествуващо и отмъква Брет, Миранда се облече, слезе долу и установи, че съпругът й е излязъл. Настроението й се помрачи съвсем. Спомни си, че по време на полета той й бе казал, че ще трябвало да свърши някои неща, докато е тук. Но ако ставаше въпрос за бизнес, защо бе тръгнал едва ли не в ранни зори?

— Няма да се върне до довечера, госпожо — информира я икономът, докато я придружаваше до столовата за закуска. — И каза да не излизате сама.

— Защо? — попита Миранда. — Опасно ли е?

— Не точно…

Харис й наля чай.

— Тук сте за пръв път и лесно може да се изгубите.

— Знам езика.

— Понякога това не е достатъчно.

Миранда не изпитваше глад и изяде само една препечена филийка.

След като Брет й беше забранил да излиза, какво очакваше от нея да прави по цял ден? Не й се вярваше, че Харис ще й попречи да излезе сама, но ако го направеше, той сигурно щеше да я следва като куче. Май по-добре бе да си остане вкъщи.

За да си убие времето, тя се върна в стаята си и се зае да подрежда дрехите си. Те вече бяха разопаковани и прибрани в гардероба от една много изпълнителна прислужница, която имаше отвратителния навик от време на време да влиза неочаквано, за да види дали господарката й не се нуждае от нещо. Миранда подозираше, че Брет е дал наставления на момичето да не я изпуска от очи. В този момент тя наистина се появи и Миранда я отпрати да си върви, заявявайки й малко рязко, че ще й позвъни, когато й потрябва помощ.

Прислужницата се върна след половин час и й съобщи, че е дошла мисис Морли, сестрата на мистър Дикин.

— Мистър Харис не знае дали желаете да я видите, но каза, че я е поканил в библиотеката — добави тя.

Миранда се поколеба. Не можеше да си обясни защо би дошла Габи, освен да се извини за държанието си предната вечер, но не искаше да я превръща в свой враг, като откаже да се срещнат. Брет не се разбираше със сестра си, ала за сегашното състояние на Габи неговата вина може би беше колкото нейната. Не беше лесно да се разбира с него човек. „Не проявява голямо търпение към човешките слабости, с изключение на своите“ — мина й през ума, сещайки се за Ив.

Каза на Джил, че слиза веднага, и след малко Харис обяви пристигането й.

— Здравей. Радвам се да те видя отново.

Габи я погледна и се изсмя, а икономът деликатно затвори вратата след себе си.

— Не говориш сериозно, нали Миранда? Защо ще си правиш труд да бъдеш любезна?

Миранда се намръщи.

— А ти защо тогава си направи труда да дойдеш?

— Ами, по една причина — знаех, че Брет ще е излязъл. Последния път, когато ядосах скъпия си брат, заедно с останалите неща той заплаши, че ще ме изгони.

Миранда се престори, че й вярва.

— По-добре ли си тази сутрин? — попита я учтиво.

— Имаш предвид дали съм трезва?

Габи направи кисела физиономия.

— Ако искаш ми вярвай, но съм трезва и ще е по-добре да остана такава, докато Брет е в Ню Йорк.

Миранда я гледаше с любопитство и се чудеше какво да я прави. Габи почти не си приличаше със своя брат. Беше стройна, тъмнокоса и с това приликата им свършваше. Не притежаваше решителността на Брет и макар да беше привлекателна, по лицето й имаше прекалено много бръчки за тридесетгодишна жена.

— Брет също обича да си пийва — каза Миранда, опитвайки се да бъде тактична.

— С мярка!

Габи неуспешно се опита да имитира брат си.

— И не толкова, колкото обича жените.

— Жените? — присви очи Миранда.

— Би трябвало вече да си разбрала, че ги има доста. Дори и в Бирмингам. Баща ни е оттам и Брет още харесва жените в този град. Например една на име Ив. Странно, че не си чувала за нея.

Да, Миранда беше чула снощи, но нямаше намерение да се изповядва на зълва си.

— Не знам накъде биеш, Габи, обаче не съм толкова наивна, за да смятам, че аз съм единствената жена, която Брет е имал през живота си.

Габи млъкна и я погледна, а мислите й заподскачаха и се чудеха на какво да се спрат.

— Ще ти кажа следното — загадъчно поде тя. — Ти си му първата от тоя тип. Още не съм разбрала как те е намерил, но почакай, докато прекарате няколко дни на острова. Ще те излекува от предвзетостта и целомъдрието ти.

Миранда се изчерви и реши, че това е прекалено.

— Не проумявам с каква цел си дошла… — отрони малко сковано.

— Ах, съжалявам! — плесна с ръце Габи. — Пак прекалих, нали? Исках да бъда мила с теб, да се извиня за снощи и да те изведа на обяд. Но сега едва ли ще пожелаеш да излезеш с мен.

С много усилия Миранда си наложи да не се съгласи. Погледна зълва си и се убеди, че тя не би могла да се въздържи и да не прави иронични и злобни намеци. Може би загубата на съпруга и сина й и се беше отразила повече, отколкото Брет подозираше? Така или иначе, перспективата да прекара следващите няколко часа в нейната компания не беше от най-привлекателните.

Но с какво би могла да запълни времето си? От друга страна, ако откажеше да обядва със зълва си, отношенията им никога нямаше да се подобрят. Не беше ли за предпочитане Габи да й бъде приятелка вместо враг?

— Ако смяташ, че няма да се стигне до кръстосване на шпаги — опита се да се усмихне, — ще се радвам да обядваме заедно. И без това ще скучая, докато чакам Брет да си дойде.