Маргарет Парджетър
Гласът на сърцето (16)

Шестнадесета глава

Миранда прехапа устни. Беше размислила и бе решила да не повдига повече този въпрос. Много съпруги не обръщаха особено внимание на изневярата на мъжете си. След като те можеха, защо и тя да не би могла?

Но наистина ли искаше сама да отглежда детето си, а баща му да го навестява от време на време, както правеха повечето разведени мъже?

Докато се чудеше как да постъпи, а мислите се суетяха из главата й, внезапно откри, че не мисли толкова за бебето, колкото за себе си. Още желаеше Брет и беше готова да направи почти всичко, за да го задържи. Едва ли щеше да е последната жена в живота му — та нали Марша Остин й беше говорила за развод и нов брак. Ако Брет искаше да отложи развода за по-късно, когато се роди бебето, как щеше да живее в неведение през всичките месеци? Дали би могла да издържи?

Брет повтори въпроса си и прекъсна размишленията й.

— Ти би трябвало да знаеш! — изтърси тя.

— Ако знаех, щях ли да питам?

Миранда не устоя на студения му поглед и седна неспокойно на най-близкия стол. От мястото й през френския прозорец в далечината се виждаше спокойният син океан. Нежният полъх на вечерния бриз леко поклащаше палмите на брега.

Ужасно й се прииска съпругът й да я приласкае. В момента той й се струваше някак по-възрастен и по-суров от преди. И по-напрегнат.

Вирна брадичка и твърдо произнесе:

— Имаш връзка, с жена на име Марша Остин, нали? Знам, че днес това е обичайно явление и вероятно ще ми се изсмееш. Ако не искаше развод, нямаше…

„Ето, свърши се…“

Миранда не беше сигурна дали така стана по-добре или по-зле, но й олекна. Брет я гледаше, обаче изражението му не издаваше неговите мисли.

Нито пък гласът му й подсказа нещо, когато я попита:

— Кой ти каза за Марша?

На Миранда й прилоша — той не го отричаше.

— Не беше Габи…

— Тогава Нортън?

— Не…

Брет се обърна и закрачи из стаята, а лицето му стана още по-мрачно.

Накрая спря до нея и се втренчи в очите й.

— Не познаваш други хора в Ню Йорк, така че ще трябва да ми обясниш, Миранда. Освен ако не си измисляш!

— Как бих могла да си измислям?

В зениците му припламваха искри. Гняв ли беше това? Гняв, че е бил разкрит?

Миранда едва потисна порива си да се изкиска истерично.

— Твоята приятелка ми позвъни, докато те нямаше, и каза, че искаш развод, за да се ожениш за нея.

— Така ли?

Тя кимна и се опита точно да си припомни разговора.

— Помоли ме също да не усложнявам нещата ти. Не знам защо си мисли, че бих го направила.

Брет помълча известно време.

— Това ли беше всичко?

— Не е ли достатъчно?

— Повече от достатъчно!

— Не ми беше лесно да ти го кажа — тъжно си призна Миранда. — Вероятно и на мис Остин не й е било лесно. Уверена съм, че докато ми говореше, не й беше забавно.

Той грубо се изсмя.

— Ако бях на твое място, щях да забравя думата „мис“. Марша отдавна не е „мис“. Току-що се разведе с третия си съпруг.

— И ти ще бъдеш четвъртият?

— Миранда! — тросна се Брет. — Наистина ли вярваш, че ще оставя една жена да ми оправя нещата? Ако искам развод, сам мога да ти го кажа.

Гласът на Миранда стана несигурен.

— Докато беше тук, с теб не сме се държали като врагове. Помислих си, че по тази причина не си искал да ме нараниш и си помолил Марша да…

— Да ми свърши мръсната работа ли?

— Ами… нещо такова…

Брет сви устни.

— Смаян съм от „доверието“, което ми имаш Миранда. Предполагам, че затова не ми каза и за детето.

— Не смяташ ли, че имам основателна причина? Какво според теб трябваше да си помисля, когато ме заряза тук?

— Само за три седмици. Знаеш, че имах работа в Ню Йорк. Нали решихме, че се нуждаем от време да размислим?

Но не толкова дълго!

— Беше само за твое добро — уклончиво отвърна той.

— Исках да ти дам възможност да прецениш брака ни. Без сексът да ти влияе и да отклонява вниманието ти.

— Сексът ли?

— Да.

Студените му очи я обходиха от горе до долу.

— Харесва ти, както и на мен. Няма смисъл да отричаш. Но нито един брак не се крепи само на това.

Миранда трябваше да се съгласи с него.

— Може би… Но не бях сигурна, че държиш бракът ни да оцелее. Не замина ли, за да се опиташ да му сложиш край?

Брет вдигна рамене и подмина въпроса, на който не му се отговаряше.

— Каквито и да са ми плановете за в бъдеще, в тях не влизаше дете. Поне не веднага. Макар че трябваше да се досетя какво би могло да се случи — откровено си призна той. — Само море, слънце и безделие — страхотна комбинация. Както и редицата нощи, през които почти не сме спали.

„И дни — мислено добави Миранда. — Прекарани в лодката или на някой усамотен плаж…“

Стана й горещо и поруменя силно, като се сети за собственото си активно участие. Беше установила, че обича Брет, но това оправдаваше ли цялата тая страст? И сякаш заявявайки, че подобно нещо няма да се случи пак, тя придърпа тънкото си наметало.

— Какво възнамеряваш да правиш с бебето, като не го искаш? — попита напрегнато.

— Ще те върна в Ню Йорк — отново избегна директния отговор Брет.

— Предпочитам да остана с Линда.

— Изключено!

Той започна да губи търпение.

— Едва ли си на повече от два месеца, но въпреки всичко искам да те държа под око.

— До раждането ли?

— Ако желаеш. Не би било зле да се приготвим за бъдещето отдалеч.

Брет бе решен по-нататък да не се предава. Беше се оженил за Миранда с намерение да се разведе след една — две години. Вероятно бе сглупил с тази женитба. И изобщо не беше предвиждал дете, което да усложнява нещата. В такъв случай бракът нямаше да разреши личните му проблеми. А нали точно те го бяха принудили да прибегне до такава крайна мярка.

Тази каша го разгневи още повече.

— Ами после? — продължаваше да упорства Миранда.

От личен опит Брет знаеше, че жените обичат всичко да е изпипано докрай, до най-малката подробност. Те се стремяха към сигурност и постоянство, искаха да им се отделя много време, да им се отдадеш изцяло. Ето защо той винаги високо бе ценил свободата си. И сега не беше готов да я жертва.

Навъсено погледна жена си и си помисли, че сигурно е искала да го улови в капана си. Затова нарочно не е спазвала съветите на доктор Митфорт и е забременяла.

— Хайде едно по едно — изрече кратко и сухо.

— Да започнем от Марша Остин. Изпращаш ме в Ню Йорк, за да бъдеш с нея ли?

— Знаеш, че и аз ще бъда в Ню Йорк. Бизнесът ми не се управлява сам. Макар персоналът да е добър, трябва да има някой, който да го ръководи и да взема крайните решения. Доверявам му се много, но не и за всичко. Що се отнася до Марша Остин, можеш да разчиташ на мен. Бъди сигурна, че няма да те безпокои повече.

Миранда беше принудена да се задоволи с това, защото Брет заяви категорично, че разговорът им е приключил, и отиде да си вземе душ.

 

 

След два дни отлетяха за Насо, а оттам за Ню Йорк. Можеха да тръгнат и по-рано, но Брет бе настоял Миранда да отиде най-напред на лекар, за да са сигурни, че ще понесе пътуването.

Лу Митфорт се бе забавил, защото на някакъв друг остров имало нещастен случай. След като прегледа Миранда, той заяви, че била в отлично здраве. На следващата сутрин тя се сбогува с Линда и с останалите си познати и приятели на Люк. Изглеждаше бодра, но сърцето й се свиваше от мъка и се питаше дали някога Брет щеше да й позволи да дойде пак на този остров.

Пътуването мина без произшествия. Съпругът й се беше погрижил да не й липсва нищо и когато пристигнаха вкъщи, настоя веднага да си почине. Харис и Джил се засуетиха наоколо, но Брет не я остави на тях, а сам я заведе горе в апартамента.

— Ако не стоя над главата ти, може и да забравиш да се пазиш — каза той, когато влязоха в спалнята.

Миранда въздъхна. „Иска да му е чиста съвестта. Да не би да ми се случи нещо, докато в утробата си нося неговия син и наследник. Само се преструва, че го е грижа за мен, и не ме обича. Може би Марша Остин не се вписва в бъдещите му планове, но сигурно има десетки други жени…“

Разсеяно седна на леглото и си свали обувките. После започна да си съблича палтото и Брет дойде да й помогне. Беше поръчал да й донесат на летището топло палто, защото времето в Ню Йорк през февруари беше съвсем различно от това на Бахамските острови.

— Благодаря — измънка учтиво Миранда и се опита да прикрие факта, че дори лекото докосване на ръцете му я караше да потръпва.

Ядоса се на себе си, че копнежът й да се озове в прегръдките му беше винаги по-силен от гордостта й.

Брет съблече не само палтото й, но разтвори и ципа на роклята й. Видът на финото й бельо, на дългите й стройни крака и на изящното й тяло сякаш привлякоха неговото внимание против волята му.

— Красива си — каза той, седна до нея на копринените чаршафи и властно я притегли към себе си.

Докато сваляше всичко от нея, Миранда затвори очи. Наедрелите й гърди потръпваха под ласките му, а устата й побърза да отвърне на настойчивите му целувки.

Обзе ги дива и необуздана — почти животинска страст.

— Обърни се… — изхриптя Брет.

Миранда безропотно да му се подчини. Той бързо захвърли дрехите си и я облада. Всичко наоколо изчезна, стопи се и остана само върховната наслада.

След цяла вечност като насън го чу да й се извинява:

— Съжалявам, няма да се повтори. Никога не мога да устоя на хубава жена.

Миранда още не беше се съвзела от омаята и недоумяващо запремигва. Надяваше се, че между тях вече всичко е наред, но грешеше, Брет просто се беше поддал на моментната си слабост и не възнамеряваше да й дава обяснения. Да не би пък да мислеше, че в сегашното й състояние не трябваше да се любят често, за да не й навреди?

— Моля те, Брет, не считам, че правим нещо лошо…

Явно не беше се изразила както трябва, защото той грубо отвърна:

— Ако си неразумна, последствията могат да бъдат фатални. Няколко години си била в инвалидна количка и още не се знае колко си здрава.

— На острова бях достатъчно здрава. Ходих при Лу…

Брет стана от леглото и започна да се облича.

— Това е добре. Лу Митфорт е чудесен лекар практик, но ще се наложи да отидеш и при специалист. В Ню Йорк има много добри гинеколози.

Миранда се намръщи. Струваше й се, че той си търси нови претексти, за да я избягва. Желаеше я в леглото, беше й казал, че е красива, но дали беше на същото мнение сега, когато бе задоволил страстта си?

— Щом толкова настояваш, ще отида. Ами и той ако каже, че съм добре? — попита тя и бузите й поруменяха.

— Ще видим — кратко отговори Брет.

Взе си сакото и го метна небрежно на рамото си.

— На твое място бих си починал малко — посъветва я, преди да затвори вратата зад гърба си.

Нямаше желание за почивка, но след заминаването на Брет беше толкова нещастна, че й се доплака, а после и неусетно заспа.

Когато се събуди, лампата светеше, а до леглото й стоеше Джил.

— Къде е Брет? — попита сънено.

— Облича се за вечеря, госпожо.

Джил се усмихна.

— Хубаво е, че пак сте си у дома, мисис Дикин. Как сте? Долу нямах възможност да ви попитам.

— Добре съм.

Миранда отвърна на усмивката й и с носталгия се замисли за Линда. За нея Линда бе станала нещо като майката, която й бе липсвала цял живот. Алис беше мила по свой начин и правеше всичко за нея, но й липсваше майчинското чувство.

Впрочем Джил беше сърдечна, обичлива и през следващите седмици щеше да й бъде от голяма полза. Миранда имаше нужда някой да й покаже Ню Йорк, защото едно от първите неща, които беше решила да направи, бе да опознае града на съпруга си по-добре.

Преди да заспи, си беше облякла халата и още беше с него. Тъкмо оправяше колана му, когато изведнъж преглътна и сложи ръка на устата си.

Джил забеляза болезнената й гримаса и неспокойно попита:

— Добре ли сте, госпожо? Да ви донеса ли нещо?

— Не, благодаря. За миг ми стана лошо, но ми мина.

— Лошо ли? Защо? — учуди се Джил.

Миранда сви примирено рамене. В края на краищата, такава „тайна“ не можеше да се пази дълго.

— Ще имам бебе — призна си тя. — Понякога се чувствам замаяна, особено сутрин. Но сега съм по-добре.

— О, Господи, чудесна новина! — възкликна Джил и засия. — Мистър Дикин трябва да е много радостен!

„Защо всички си мислят, че Брет е радостен?!“ — простена вътрешно Миранда.

 

 

Габи пристигна от Кентъки и ги засипа с поздравления за бебето и със своите сватбени планове.

— Брет ми съобщи за събитието, когато му се обадих, че ще идвам. Би трябвало да ми стане зле — нали изгубих сина си — но за моя изненада, приех новината спокойно.

Вероятно любовта ми към Клем е изиграла положителна роля.

Миранда се съгласи и зълва й побърза пак да вземе думата:

— Предполагам, че между вас с Брет всичко е пак наред. Не ме разбирай погрешно… Той никога не е намеквал обратното, но в деня, когато тръгвахме от Люк, приличаше на ранен тигър.

— Беше отдавна, не си спомням точно… Но ми се струва, че ненадейното му заминаване беше свързано по-скоро с бизнеса, отколкото с мен.

— А, сетих се — кимна Габи. — Спомена, че трябвало лично да провери някои неща.

„Като мис Остин?“ — помисли си Миранда.

Насили се да се усмихне и смени темата:

— Брет ми каза, че с Клем сте решили да се жените.

Габи развълнувано скръсти ръце.

— Клем е просто чудесен, Миранда. Обича ме и се кълне, че съм всичко за него. Ще се венчаем в Кентъки след две седмици.

— Много се радвам. Голяма ли ще е сватбата?

— Съвсем не. Няколко роднини на Клем, които живеят наблизо, и вие двамата с Брет.

— Ами приятелите ти тук? Няма ли да се обидят?

— Вероятно. Затова Клем настоява да направим предсватбено тържество като компенсация. Брет иска да поеме разходите по него, защото като глава на нашето семейство счита, че това е негово задължение. Двамата с Клем в момента още спорят по въпроса.

 

 

Бе решено тържеството да се състои следващата седмица.

Брет неохотно разговаряше за него и не позволи на Миранда да участва в подготовката му. Търпеливо й обясняваше, че са взети мерки за всичко необходимо. Габи бе запазила апартамента си и повечето от поръчките ставаха оттам или от офиса на Брет, който искаше от жена си единствено да си почива и да събира сили.

За Миранда беше изключително трудно да изпълни това негово желание. Макар и бременна, не можеше да се мотае по цял ден и нищо да не върши. Не можеше и да не очаква предстоящото парти с известен трепет.

Не беше забравила обаче, че Габи обича да създава проблеми. Опитваше се да се самоубеди, че от запознанството им досега зълва й се е променила, но все още имаше някакви предчувствия.

След завръщането им в Ню Йорк Брет не я бе докосвал. Макар да беше свикнала вече с непредвидимите му настроения, сегашното положението не й харесваше. Брет никога не се качваше с нея, когато тя отиваше да си ляга — дори и след като бе ходила на лекар и й казаха, че е здрава във всяко едно отношение.

Нямаше доказателство, нито причина да подозира, че съпругът й се среща с други жени, само че той прекалено рядко оставаше вечер вкъщи, а беше малко вероятно да работи през цялото време.