Маргарет Парджетър
Гласът на сърцето (14)

Четиринадесета глава

Когато Миранда каза, че с Брет дори не са обсъждали въпроса за децата, Габи само вдигна рамене.

— Мислех си, че това ще му е първата цел — отбеляза тя безгрижно. — Винаги е обичал децата повече от мен. Страшно беше разглезил сина ми, докато беше жив.

Габи явно намекващо, че Брет се е оженил, единствено за да се сдобие с наследник, и Миранда се ядоса, но въпреки това изпита състрадание, като видя болката, изписана върху лицето на зълва й.

— Още ти липсва, нали?

Габи не каза нищо, но една сълза се търкулна по бузата й.

— О, по дяволите! — измърмори тя и нервно я избърса. — Май пак започвам!

— Няма ли да е по-добре да си поплачеш, вместо да трупаш всичко в себе си? — рече й тихо Миранда.

— Ако всеки път, когато ми даваха този съвет, получавах и по един долар, сега щях да имам милиони! — отвърна свирепо Габи.

После седна в края на леглото и зарови лице в шепите си.

— Извинявай, Миранда… Защо си толкова мила с мен, когато аз се държа лошо с теб? Исках да те намразя. Не желаех Брет да се ожени, а аз да остана без нищо. Бях убедена, че ако той има свои собствени деца, ще ме боли много повече, че аз ги нямам. Казвах си, че е съвсем логично да се опитам да се отърва от теб, но успях само да се отвратя от себе си…

Габи млъкна за малко и преглътна.

— Злорадствах, че те забърках с Ейдриън Нортън и така те злепоставих пред Брет. Това ми помагаше да си убивам някак времето, но Бог ми е свидетел, че ми дойде до гуша. После, когато вие с Брет дойдохте тук, срещнах Клем и сякаш всичко се промени. Изведнъж започнах да разбирам каква развалина съм станала…

— О, Габи!

Миранда не се сещаше как да я успокои.

— Мисля, че си твърде строга към себе си.

Габи направи кисела физиономия.

— Брет пък твърди, че не съм била достатъчно строга.

— Защо двамата не се разбирате много?

— Не знам. Може би, защото аз винаги съм била ревнива спрямо него. Всичко, до което той се докосне, веднага става. А пък моите усилия едва се забелязват. Дори бракът ми се провали…

— Каква беше причината?

— Просто не се постарах да го опазя. Ед беше добър, но скоро загубих интерес към него.

— Ами Клем? — попита предпазливо Миранда. — Ще се изкушиш ли да опиташ пак с Клем?

— Не съм сигурна… Струва ми се, че иска да се ожени за мен и затова пожела да се запознае със семейството ми, но не този е единственият повод да дойда днес на Люк. Доведе ме съвестта ми — призна си Габи. — Когато с Брет не се върнахте в Ню Йорк, започнах да си мисля, че непоправимо съм навредила на брака ви.

— Не ставай глупава…

Миранда реши, че засега е по-добре да не й казва, че бракът й с Брет е бил обречен още от самото начало, независимо дали зълва й е сторила нещо лошо, или не.

— Тук започна да ми харесва — промени темата тя. — И когато Брет предложи да останем за по-дълго време, се съгласих с готовност.

— Въпреки всичко, аз съм решила да поговоря с брат си. Ще се почувствам по-добре, ако призная греховете си.

След като Миранда излезе, Габи остана да седи на леглото, премисляйки думите си. Не беше споменала на снаха си за Ив Мартин и не я бе предупредила, че в нейно лице тя има много опасен враг. И на Брет нямаше намерение да разказва за въжделенията на Ив. Но ако брат й се беше зарадвал поне малко на посещението й в компанията на Клем, може би щеше да му каже.

Щом си припомни киселата му физиономия, лошото дяволче в нея се събуди и тя се зарече, че няма да му прости толкова лесно. Може би само щеше да му признае, че е измамила и подвела Миранда, придумвайки я да излязат на обяд с Ейдриън Нортън. Това щеше да е достатъчно великодушно и щеше да устрои всички…

 

 

Преди вечеря Миранда се изкъпа и преоблече. Докато се гримираше, си спомни въпроса на Габи дали не е бременна. Все още не знаеше защо Брет се бе оженил за нея. Той би могъл да смята, че е нечестно да се ожениш за някого, само за да имаш наследник, но едва ли щеше да има скрупули, що се отнасяше до жена, която го е измамила.

Най-напред Брет я беше помолил да се омъжи за него, защото искал да й помогне. Когато бе разбрал, че Миранда няма нужда от помощ — или поне не такава, каквато той си мислеше — може би бе намерил друга причина, смятайки поведението си за напълно оправдано след лъжата на семейството й. Ако беше бременна, вероятно щеше да реши, че са квит. Дори на нея да не й харесваше, беше си го заслужила.

Брет никога не й беше казал защо се е оженил за нея и тъй като не я обичаше, Миранда си помисли, че това е най-правдоподобното обяснение.

При тези обстоятелства тя не искаше да има дете и сърцето й трепна тревожно, като се сети колко невнимателна бе била в леглото. Брет беше казал на доктор Лу Митфорт, че не иска веднага деца, но очевидно се грижеше за здравето й, а не за някакво безпричинно отлагане. Колко наивна бе била да не предвиди какво би станало, ако пренебрегваше лекарските съвети.

През последните няколко седмици бе се радвала на възстановеното си здраве и на жизнеността си и не се бе замисляла сериозно за другите неща.

„Може пък и да не съм бременна“ — опита се да се самоуспокои. Неразположението й би могло да се дължи на някаква некачествена храна. Надяваше се, че утре отново щеше да се чувства чудесно и че ще се смее над глупавите си опасения.

Брет се забави и тя слезе в хола при Габи и Клем, докато той се преоблече. Беше й споменал, че е разговарял със сестра си, но само толкова.

 

 

В единадесет часа Габи и Клем излязоха да се разходят по брега на морето и Миранда реши да се прибере в спалнята си. Скоро и Брет я последва.

— Извинявай, Миранда — внезапно каза той и я погледна.

Тъкмо беше седнала пред тоалетката и си решеше косата.

— Изглежда не съм бил прав за случилото се в Ню Йорк…

— Имаш предвид за Ейдриън Нортън?

Миранда стисна четката по-здраво.

— Мисля, че ти обясних…

— И аз ти повярвах. Е — призна си Брет, докато разкопчаваше ризата си, — може да съм имал и някакви резерви…

Тя остави четката и с треперещи пръсти пристегна колана на късия си копринен халат. Брет вече се беше разсъблякъл и търсеше какво да си наметне.

Това я поуспокои.

— Но сега ми вярваш напълно, така ли? — попита го сухо. — С Габи ли си говорил?

Той се приближи. Халатът му беше леко разтворен отпред. Стана му забавно, когато забеляза, че жена му се изчервява.

— Знам, че сестра ми винаги причинява злини, но въпреки това нямам доказателства, че Нортън не ти е харесал.

— Не, нямаш!

Миранда се ядоса.

— Страхувам се, че просто ще трябва да ми повярваш.

Брет скептично изкриви устни и тя поомекна благоразумно.

— Габи сега изглежда по-щастлива. Възхищавам се от доблестта й да дойде и да се извини.

Брет изобщо не се впечатли.

— Не познаваш добре сестра ми.

Той очевидно бе решил да изостави епизода в Ню Йорк и смени темата:

— Какво мислиш за Клем Уокър?

— Стори ми се симпатичен.

— За теб всички мъже са симпатични.

— Преди вечеря Габи говори и с мен. Май е била доста объркана. През последните няколко години се е държала лошо с близките и приятелите си, а Клем може да й е върнал здравия разум.

— По-добре ще е да изчакаме малко, преди да повярваме, че се е вразумила. От всички, с които се е захващала, Уокър изглежда най-свестният, но ще видим…

— Е, все пак тя има нужда от някого до себе си.

— А ние нямаме ли?

Миранда неволно потръпна, когато Брет красноречиво положи ръце върху раменете й. Напоследък той я избягваше, но нещо й подсказваше, че тази нощ ще остане с нея.

Дълбоко си пое въздух.

— Брет… — прошепна и докосна ръцете му. — Трябва ли винаги да се държиш така, сякаш водим война помежду си?

Той не й отговори, а смъкна халата й и потърси гърдите й с устни.

Миранда се отдръпна.

— Причинявам ли ти болка?

— Не — тихо му отвърна тя. — Но всеки път, когато ме докоснеш, нещо става в мен…

— И в мен — призна си съпругът й, макар и неохотно.

После със сподавен стон намери устните й и толкова дълго я целува, че на нея й се стори, че ще припадне от силното вълнение.

После я вдигна и я отнесе до леглото.

 

 

По-късно, докато Брет спеше, Миранда лежеше до него в тъмното с отворени очи и отново преживяваше последните часове. Устните и ръцете му можеха да правят такава магия, че една жена завинаги да остане в негов плен. В любовта искаше и даваше, не му харесваше пасивността.

Тя въздъхна и си даде сметка колко се е променила. Сега изобщо не можеше да си представи колко непълноценен би бил животът й без тези блажени мигове в обятията му. Припомни си, че когато я носеше към леглото, бе видяла в очите му едновременно и желание, и нещо като самоосъждане. Щом толкова явно се ненавиждате, че я желае, след колко ли време щеше да я изоставя сама за седмици наред или да я отхвърли напълно?

Миранда усети ръката, му да стиска нейната и отново въздъхна. Дори и заспал Брет караше сърцето й да бие силно и тя безпомощно се сгуши в него.

Вече беше сигурна, че за нея никога нямаше да има друг мъж.

 

 

Наблюдавайки го на плажа на следващия ден, Миранда за кой ли път си даде сметка колко много я вълнува. Беше плувала с него, Клем и Габи. Те бяха продължили да се плискат във водата, а тя бе излязла и бе седна сама на пясъка.

Не можеше да не забележи разликата между двамата мъже, които, вече уморени от плуването, се приближаваха към нея. И двамата бяха високи и добре сложени, но Клем Уокър беше по-спокоен и уравновесен, докато бликащата енергия на Брет си личеше и по тялото, и по лицето му. Дори и от такова разстояние магнетичното му излъчване я омайваше.

След закуска Брет бе станал по-приветлив към Клем. Бяха открили, че имат много общи неща, и Миранда се надяваше скоро да станат приятели — най-вече заради Габи. Началото беше обещаващо. Брет се смееше повече от обикновено, дори отпрати един прислужник, който се навърташе да помага. После весело заговори за някакъв близък остров, където искал да ги заведе за вечеря. Миранда се чувстваше отпаднала и никъде не й се ходеше, но щом съпругът й я молеше, нямаше как да му откаже.

 

 

Досега с Брет бяха посетили доста острови, но не и Баретер. Когато кацнаха на пистата, вече ги чакаше кола, която ги откара до уютен ресторант на един хълм. Мястото беше очарователно — високо над морето, с открит дансинг и превъзходна кухня. Гледката беше опияняваща на лунна светлина. Миранда беше доволна, че бе дошла тук, И въпреки обхваналата я физическа слабост, разглеждаше всичко с голям интерес.

Габи сякаш наистина се беше променила — беше мила с всички, макар все още да се забелязваше някаква нервност в нея. От време на време с Брет си подхвърляха по-остри реплики, но те не нарушиха добрия тон.

В ресторанта Брет танцува с жена си няколко пъти между различните ястия и я стискаше толкова здраво, че й беше трудно да диша. Осветлението беше съвсем оскъдно и едва ли някой забелязваше това, а насмешливият му поглед показваше, че изобщо не му пука от никого. Когато устните му докоснаха голото й рамо, Миранда направо се разтопи от удоволствие. Помисли си, че в този момент съпругът й лесно би могъл да отгатне колко много го обича. Но и да не отгатнеше, тези мигове бяха вълшебни.

Вечерта много й хареса и вече се чувстваше толкова добре, че отдаде вчерашното и сутрешното си неразположение на самовнушението. Реши, че има нужда само от почивка и от апетитните ястия на Линда.

Върнаха се почти на зазоряване и беше спала съвсем малко, когато се събуди и видя Линда до леглото си с чаша чай в ръка.

Брет беше излязъл от спалнята, но споменът за любовната нощ беше така жив, сякаш беше още в обятията му. Опипа мястото му. Беше изстинало, но не се изненада, защото той често ставаше рано, за да поработи в кабинета си.

Миранда седна в леглото и пое чашата с чай.

— Ммм… колко е приятно — измърка. — Май доста закъсняхме, а?

— Мис Габи днес се връща в Ню Йорк — рече Линда, без да коментира времето на завръщането им.

— Днес ли? — трепна Миранда. — Нищо не ми е споменавала за това.

— Ами да, днес.

— Тя каза, че няма да остава задълго, но не очаквах да си тръгне чак толкова скоро. Сигурна съм, че с Брет вече се разбират по-добре,

— Току-що й опаковах багажа — отвърна хладно Линда и излезе.

Миранда беше озадачена. Струваше й се, че освен за заминаването на Габи, Линда искаше да й каже и нещо друго. Най-добре бе да отиде да види какво става.

Тъкмо се измъкваше от завивките, когато влезе Брет. Имаше изморен вид.

— Габи и Клем заминават след закуска и аз отивам с тях — оповести мрачно. — Ще се върна след няколко седмици.

„Това ли искаше да ми каже и Линда?“

Тръпки я побиха, като си помисли какво би правила без него. „Няколко седмици“ й звучеше като доживотно заточение!

— Не може ли да дойда с теб?

Брет улови умолителния й поглед и се поколеба, но успя все пак да му устои.

— Ще се отегчаваш. Пък и сам ще свърша по-бързо.

— Не е ли време и двамата да се приберем в Ню Йорк и да се върнем към нормалния си начин на живот? На Люк е чудесно, но не съм имала намерение да остана тук завинаги.

— Няма да има какво да правиш в Ню Йорк — кратко й отвърна той.

— Ще си намеря някакви занимания. Нали ти казах, че искам да се занимавам с благотворителност.

— И да се изморяваш?

— Няма страшно. Не мога просто да си седя ей така и да не правя нищо. Обещавам, че няма да се пресилвам.

— Може би следващия път.

— Предпочитам да дойда сега — настояваше Миранда, въпреки че стомахът пряко волята й се бунтуваше срещу едно евентуално пътуване.

— Не! — категорично отсече Брет, като забеляза колко е пребледняла. — Не си добре, всички го виждат. А аз съм обещал на баща ти да се грижа за теб както трябва.

Оправдания, оправдания! Беше съвсем ясно, че не я искаше. Защо поне не си признаеше? Ако я обичаше, нямаше да се разделя с нея — поне не с такова нетърпение. Вероятно по този начин искаше да увеличи разстоянието между тях — разстояние, което не се измерваше само с мили. Напоследък ту се разгорещяваше, ту охладняваше. Настроението му се променяше по-бързо от времето в Англия и Миранда подозираше какъв ще е краят.

Беше като смазана, но събра остатъците от гордостта си и каза:

— Брет, извинявай, че бях рязка. Иди в Ню Йорк и остани там, колкото си искаш. Може би една раздяла ще ни се отрази добре. Оженихме се набързо и вероятно имаме нужда от време да размислим.

Погледът на Брет потъмня.

— Искаш да се разделим?

Миранда преглътна и пак седна. Беше твърде объркана и нещастна, за да му отговори. Затова си премълча и го остави да си мисли каквото си ще.

Брет мрачно наблюдаваше жена си. Гъстите й копринени коси се стелеха върху бялата възглавница — беше дяволски красива! Усети как пулсът му се учести, когато една тънка презрамка падна от рамото й и разкри нежната плът на гръдта й. Миранда бързо я вдигна на мястото й и дъхът му секна.

Реши, че трябва да тръгва. Нищо не бе станало така, както очакваше. Бракът не беше му помогнал — нещата излизаха извън контрол. Ставаше все по-лошо. Нуждаеше се от време, за да се съсредоточи върху бизнеса си. Задаваха се много атрактивни сделки, с които трябваше да се заеме, вместо да си губи времето тук на Люк.

Миранда някак неусетно беше започнала да му влияе и щеше да е по-добре да се вслуша в инстинкта си за самосъхранение, който му нашепваше да внимава и да се дистанцира от нея.

— След като не отричаш, предполагам, че отговорът ти е „да“?

— Не знам, Брет…

Тя го погледна посърнала.

— Ще се наложи да си поговорим. Някой ден… — добави неопределено.

Брет усети някакъв особен хлад. Не беше очаквал жена му да вземе инициативата и се ядоса. Предизвикателният й поглед неприятно го изненадваше. Единственото му удовлетворение беше едва доловимата мъка в изразителните й очи.

— Тогава ще поговорим, като се върна — отвърна й сухо И се отправи към вратата.