Маргарет Парджетър
Гласът на сърцето (8)

Осма глава

Харис не изглеждаше твърде доволен, че Миранда ще излиза с Габи, но се въздържа от коментар и мълчаливо ги изпрати до поръчаното такси.

— Харис никога не ме е одобрявал — оплака се Габи, след като даде инструкции на шофьора. — Трябва да внимаваш, Миранда. Тича при Брет и за най-дребните неща.

Миранда не й отговори и настъпи тишина, която тя определено предпочиташе пред хапливите забележки на зълва си. След малко стигнаха до ресторанта, където Габи бе запазила маса. Очевидно бе, че този ресторант се посещава от богати и известни хора, някои от които безгрижно позираха за снимки със заучени усмивки на добре познатите си лица.

Кой знае защо, Миранда стана неспокойна, когато Габи се спря до един фотограф и го заговори.

— Здрасти, Дейв, май не познаваш снаха ми. Новата съпруга на брат ми, Миранда.

И преди Миранда да разбере какво става, тя я тикна напред.

— Женени са само от няколко дена.

— Прочетох във вестниците, но не очаквах да имам такъв шанс!

Дейв беше наистина изненадан, но се засмя и побърза да вдигне апарата си. След миг фотосветкавицата заслепи Миранда.

— Благодаря, мисис Морли, длъжник съм ви — извика фотографът и изчезна.

— Какво, за Бога, си намислила?! — нервно рече Миранда. — Не ми трябва реклама, а и на Брет сигурно няма да му хареса.

— Успокой се, скъпа. Бързо ще му мине, а аз не можах да устоя на изкушението. Впрочем, като съпруга на Брет, фотографите ще станат част от ежедневието ти, така че по-добре е да свикнеш с тях.

— Но не и да ги насърчавам.

— Тогава може да се получи още по-лошо.

От коментарите на Габи Миранда не се почувства по-добре. Точно обратното, защото на резервираната за тях маса видя мъжа, с когото бе говорила предната вечер пред апартамента й.

Щом се приближиха, той стана — беше ясно, че всичко е предварително уговорено. Миранда го погледна бегло и се ядоса на себе си, че не си бе останала вкъщи. Накрая реши, че ще е по-разумно да приеме ситуацията възможно най-хладнокръвно, тъй като и без това вече привличаше вниманието на посетителите.

Престори се, че не забелязва протегнатата ръка на Ейдриън Нортън и сядайки, укорително изгледа зълва си.

— Май не си ми споменавала, че ще имаме компания.

— Защото можеше и да не дойдеш.

Габи сви нехайно рамене.

— Уверявам те, че Ейдриън е съвсем безобиден, независимо какво мисли Брет за него.

Ейдриън иронично се изсмя и най-безцеремонно премина на „ти“.

— Да го наречем неодобрение. Но тъй като този път съпругът ти не е с теб, нямам намерение да те занимавам много с неговото мнение за мен. Помолих Габи да те доведе, защото исках още един път да имам възможността да се порадвам на красивото ти и очарователно лице. Предполагам, че няма да се счита за престъпление, ако самотна младоженка обядва със зълва си и един приятел.

— Не съм самотна младоженка! — сряза го Миранда. — Да знаех, че преди да отидем на Бахамите, Брет трябва да свърши някаква работа в Ню Йорк.

— Работа ли? — засмя се и Габи. — Чудя се каква ли й е фустата.

Миранда се изчерви, а след това бузите й отново пребледняха, защото и тя самата си задаваше същия въпрос. Но преди да каже нещо, Ейдриън я изпревари:

— Тези дни Габи има странно чувство за хумор. Ако бях на твое място, нямаше да й обръщам внимание.

За миг Миранда се изкуши да пренебрегне съвета му. Напомни си обаче, че предизвикателното държание на Габи се дължеше на не надживяното нещастие.

Но Габи беше решила да разбуни духовете, дори и само за да не й е толкова скучно.

— Кажи ми как се срещнахте с брат ми? — попита измамно спокойно. — На някакъв прием ли стана?

— Срещнахме се, когато Брет пое бизнеса на баща ми — предпазливо отвърна Миранда.

Габи насмешливо присви ярко изчервените си устни.

— Не ми се вярва дълго да се интересува от малка английска провинциалистка. Дори съм изненадана от този факт.

— Габи, не прекаляваш ли малко? — намръщи се Ейдриън.

Габи не се впечатли от забележката му и само вдигна изписаните си вежди.

— Виждал ли си с какъв тип жени се разхожда?

— Понякога „малките провинциалистки“ се подценяват! — подхвърли рязко Миранда.

Дали Габи го възприе като някакъв вид предупреждение, или не, не се разбра, но за миг тя се замисли и млъкна, а Миранда беше благодарна, че Ейдриън Нортън веднага заговори за други неща. Тя разсеяно си избра нещо за ядене и непрекъснато бе обхваната от притеснение. Изпи кафето си много бързо, а когато стана време да си тръгва, не скри радостта си. Единствено нещо, което искаше в момента, бе да се прибере вкъщи.

Понякога все още се случваше краката й да не я слушат.

Навън неочаквано се спъна и вероятно щеше да падне, ако Ейдриън Нортън не беше отзаде й и не я бе подхванал, фотокамерите, за които беше забравила, веднага се насочиха към нея, но той я придърпа към себе си и се опита да я предпази.

— Добре ли си, скъпа? — любезно я попита, докато влизаха в таксито.

Смутена от инцидента, Миранда си пое дъх и го погледна нещастно.

Малко преди да напуснат ресторанта Габи си беше спомнила, че има час за фризьор, и бе помолила Ейдриън да отведе снаха й до вкъщи. Всичко се беше случило толкова бързо, че Миранда не бе успяла да се възпротиви. Направо не й се искаше да мисли как щеше да реагира Брет, ако научеше.

Кой знае защо, Ейдриън не проговори през целия път. Когато й помогна да слезе от таксито, предложи й утре отново да обядват заедно.

Миранда се ужаси.

— Не е необходимо Габи да знае, а аз обещавам да се държа прилично — увери я той.

— Съжалявам, но не мога! — тръсна глава Миранда.

— Добре си помисли — продължи да настоява Ейдриън. — Ще ти се обадя.

— Предпочитам да не го правиш… Първо, Брет няма да го одобри…

— А трябва ли? — тихо рече той.

— Довиждане, мистър Нортън! — ядосано му обърна гръб Миранда.

 

 

Макар, да се опитваше да не мисли за това, тя не можа да се успокои през целия следобед. Беше изпълнена с лоши предчувствия за последиците от обяда с Габи и Нортън.

После уж за минутка се отпусна на дивана и не усети как бе заспала. Когато отвори клепачи, над нея със загрижено лице се беше надвесила Джил.

— Тъкмо се канех да ви събудя, госпожо. Минава шест часа.

— О! — възкликна Миранда, надигна се и установи, че все още е с роклята, с която беше излизала.

Погледът на прислужницата й също се спря на нея.

— Трябва да съм заспала… — прокоментира неловко очевидното.

— Когато мистър Харис ме изпрати да проверя дали ще желаете да ви поднесе чай, вие спяхте — усмихна се Джил.

Миранда се изчерви, защото се досети, че Джил отдава сънливостта й на умората, присъща за младоженка по време на медения й месец.

— Мистър Дикин прибра ли се вече? — попита я.

— Не, госпожо. Преди малко се е обадил, за да каже, че ще се забави и че не трябва да го чакате за вечеря.

— О! — възкликна отново Миранда с разочарование и облекчение едновременно.

Ако Брет се върнеше късно, щеше да е изморен и отвратителният обяд с Габи можеше въобще да не се споменава. Бе обзета от оптимизъм, че до утре сигурно няма да го интересува какво е правила.

— Мисля — каза внимателно на Джил, — че щом мистър Дикин няма да се върне, ще хапна нещо тук горе. Надявам се, че не възразяваш.

— Разбира се, че не, госпожо — с готовност се съгласи прислужницата.

След половин час тя донесе поднос с храна, а по-късно дойде да го прибере. Миранда й благодари и я освободи до сутринта.

Беше почти девет часа, когато реши да си вземе душ и да си измие косата. Тъкмо се беше избърсала и си обличаше един тънък пеньоар, когато чу стъпки в спалнята си. Помисли, че Джил се е върнала за нещо, завърза колана на пеньоара около тънката си талия и излезе.

Но не беше Джил, а Брет и имаше такъв сърдит вид, че май ако не беше излязла, щеше да нахълта направо в банята й.

— Брет…

Беше изплашена и гласът й прозвуча като шепот.

— Нещо лошо ли се е случило?

— Лошо ли? Учудвам се, че имаш и дързостта да ми задаваш въпроси! — изръмжа той и гневно размаха вестника, който държеше. — Този път прекали! Пренебрегна съветите ми и най-безсрамно не се подчини на моите заповеди!

Миранда недоумяващо го погледна, а после се вторачи във вестника, който Брет мушна под носа й. На цветната снимка тя се намираше в обятията на Ейдриън Нортън, а в текста към снимката се казваше: „Новата съпруга на Брет Дикин очевидно прекарва времето си приятно, докато чака съпругът й да си свърши работата и да отидат на меден месец. Или пък меденият месец вече е свършил, преди да започне?!“

— Това е… ъъъ… грешка! — промълви Миранда и я побиха тръпки.

Не можеше да повярва, че е била толкова притисната до Ейдриън и че го е гледала по този начин.

— Очарователно, нали?

Миранда се опита да си събере мислите — поне тези, които още не бяха се изпарили.

— Габи… — поде неуверено.

— Моля те, не намесвай Габи! Говоря за Нортън. Не ти ли казах да стоиш далеч от него?!

— Нещата не са такива, каквито изглеждат…

Брет не й даде възможност да му обясни.

— Фактите не говорят ли сами по себе си? Още в началото на запознанството ни ме излъга, но ако мислиш, че пак ще ти позволя да го направиш, много грешиш, Миранда!

Тя си пое дълбоко дъх.

— Брет, въобразяваш си нещо, което не съществува! Само обядвах с него…

Щеше да добави „и не бях сама“, но Брет пак не й даде никакъв шанс.

— Млъкни! — прекъсна я грубо. — Може доста да си затварям очите за някои неща, но не и за това!

— Трябва да ме изслушаш!

— Какво да слушам, още лъжи ли? Наговори ми ги достатъчно!

С рязко движение той я придърпа към себе си.

— Никой повече няма да се чуди дали меденият ни месец е свършил, преди да е започнал!

Миранда си помисли, че ще я разтърси. Желязното му самообладание сякаш се изгубваше. Не си спомняше да е бил толкова разярен като сега — дори и когато бе открил, че тя може да върви. Може би, ако беше я разтърсил или ударил, щеше да се почувства по-добре и щеше да я изслуша.

И след тези мисли Миранда се скова от изненада, когато, вместо да направи това, той започна да я целува. Нямаше време да избегне настойчивите му устни, които безмилостно притискаха нейните. А прегръдката му бе толкова здрава, че и дума не можеше да става за откопчване.

Беше я целунал в нощта, когато се бе съгласила да се оженят, но това беше различно. Тогава също беше ядосан, но нямаше никаква следа от грубост в целувките му. Всички жени ли целуваше по този начин или това отношение беше „запазена марка“ само за съгрешили съпруги?

За краткото време, докато бяха годеници, Миранда никога не се бе замисляла над чувствата си — по-удобно й беше да вярва, че спрямо Брет не изпитва никакви. При първата целувка пулсът й се бе ускорил и нещо бе я пронизало, но го бе отдала по-скоро на антипатията. Сега беше силно изненадана, когато целувките му предизвикаха същите възпламеняващи чувства.

Щом ръцете му се плъзнаха по тялото й, усети някаква внезапна, непозната топлина, която възбуди непреодолимо желание да се притисне към него и да отвърне на целувките му, вместо да се съпротивлява.

Затова беше разочарована и съкрушена, когато Брет се отдръпна и мрачно измърмори:

— Трябваше да го направя преди няколко дена!

Миранда предполагаше, че Брет ще сметне грубите си целувки като достатъчно възмездие за това, което беше сторила, и ще я пусне. С облекчение отвори очи, но разбра, че е сбъркала, защото той я вдигна и я понесе към спалнята си.

— Какво правиш? — почти извика, когато Брет се спря и я пусна върху леглото без особена нежност.

— Това, което трябваше да направя през първата ни брачна нощ!

Брет седна до нея и започна да се съблича.

— И изобщо не се преструвай, че не го очакваш с нетърпение. Начинът, по който реагира, те издаде — подхвърли и изхлузи ризата си.

Убеждавайки се, че все още е ядосан, Миранда трескаво започна да разсъждава как да го вразуми.

— Заблуди ме! — продължи той и я прониза със сърдит поглед. — Питам се с колко ли мъже си се чукала преди катастрофата?

— С нито един…

За Брет това беше поредната лъжа и той я пропусна покрай ушите си.

— Извинявай, че те разочаровах през първата брачна нощ — каза измамно учтиво. — Трябваше да послушам лекарите ти, които ме уверяваха, че няма причина да не водиш нормален живот. И макар да не се изразиха направо, предполагам, имаха предвид и сексуален живот.

— Ти си се консултирал с моите лекари?!

Миранда почервеня от възмущение.

— Не се безпокой, беше само един въпрос, който те сметнаха за основателен при дадените обстоятелства. Не съм искал подробности от историята на заболяването ти. Вероятно нямаше да ги получа.

— Все пак мисля, че си проявил голяма наглост!

— Като се интересувам от теб?

— Сега не изглеждаш заинтересуван — с болка отговори тя. — Дори не искаш да ме изслушаш.

— Мина ми меракът.

— И си мислиш, че не съм такава, каквато трябва да бъда?

— Нортън не остана ли със същото впечатление?

Брет се изсмя студено.

— Ако една жена пожелае да излезе с друг мъж още на следващия ден след сватбата си, към коя категория да я причислим? Може ли да попитам къде отидохте след ресторанта?

— Никъде!

Миранда се опита да овладее гнева си.

— Върнахме се направо тук…

— Така ли! — възкликна саркастично Брет и започна да сваля пеньоара й, преди тя да осъзнае какво точно става. — Щом си толкова нетърпелива да наваксаш пропуснатото и не можеш без мъж нито минута, ще трябва да направим нещо по въпроса, нали?

Той захвърли пеньоара й, прикова я към леглото и очите му заобхождаха голото й тяло.

— Брет! Моля те, пусни ме!

Брет не обърна внимание на молбата й.

— Красива си. Твърде красива, за да те пренебрегвам повече. Изпитвам силно желание да те любя.

— Не!

Миранда се опита да се съпротивлява. Знаеше, че той има право да я притежава, целувките му доказваха, че няма да я нарани, но никак не й се щеше „консумацията“ на брака им да изглежда така.

— Престани да се дърпаш! — изръмжа Брет и я притегли към себе си, макар да видя, че трепери.

Хвана брадичката й, повдигна я и впи устните си в нейните със същата страст, както преди.

Сърцето на Миранда издайнически затуптя и ако нещата между тях бяха по-различни, преградите, които се опитваше да издигне, щяха да се срутят. Трябваше да положи доста усилия, за да се откъсне от устата му и да произнесе:

— Ако не ме пуснеш, ще те намразя!

Брет не се впечатли особено от изявлението й.

— Ти ще си първата жена, която ще го направи.

— Струва ми се, че вече те мразя.

— Значи нямам какво да губя.

Той се изсмя, наведе се да я целуне и когато я укроти, устата му се плъзна надолу към гърдите й. Ръцете му я галеха и щом усети нежния допир на устните му по кожата си, съпротивата на Миранда напълно рухна. Всяка частица от тялото й тръпнеше от ласките му. Сякаш пламъци я изгаряха.

— Желаеш ме, нали? — чу го да й прошепва след малко.

Тя само кимна. Чувствата й прерастваха в нещо, което досега не познаваше. Нито би повярвала, че съществува, ако Брет не й бе дал неоспоримо доказателство.

Не можеше да помръдне под тежестта на ръцете и краката му, а и внезапно разбра, че никак не й се искаше да се отдръпне. Прегърна го и макар да не съзнаваше ясно какво ще последва, бе убедена, че то е, неизбежно.

Брет не се нуждаеше от друго насърчение, пък беше и доста съмнително дали щеше да се откаже от намерението си, ако тя беше поклатила отрицателно глава.

Миранда усети силната страст, която крехкото й тяло събуди у съпруга й, отвърна на целувките му със същите пламенни чувства и се притисна до него. След секунди Брет така я владееше, че тя бе готова да изпълни всичко, което й наредеше, а сърцето й туптеше толкова лудо, че щеше да се пръсне.

Изведнъж, воден от силата на тези необуздани чувства, той леко се плъзна върху нея, разтвори краката й и с мощен тласък нахлу в утробата й.

На Миранда й се стори, че ще припадне от болката при проникването, но Брет не я пощади дори когато тя изкрещя и се опита да го отблъсне. Заглуши виковете й с целувките си, отпусна се върху нея с цялата си тежест и продължи нашествието си.

Когато шокът й премина и болката заглъхна, усещанията й се промениха коренно. Дъхът й секна, някакво странно блаженство я заля и ако на Брет му беше хрумнало да се отдръпне, щеше да го умолява да не го прави. Не можеше да устои на това опустошително чувство, което я завладя и я поведе нанякъде, където я очакваше невероятна наслада. Само да можеше да достигне дотам.

Но за жалост не можа…

С последния тласък на силното си тяло Брет стигна до оргазъм преди нея и застина. След секунди излезе от влажната й утроба и се отдръпна.

Миранда беше не само объркана и смутена, но разочарована и изпълнена с негодувание.

„Може би очаквах твърде много…“ — каза си и разстроена изгледа съпруга си.

Той седеше в края на леглото и поглаждаше косата си. Завидя му за спокойствието — очевидно беше получил това, което искаше, и вече мислеше за съвсем други неща.

— Ще се връщам в стаята си — промълви, докато Брет се отдалечаваше към банята, и се изкуши да добави: — Ако си уморен…

Той рязко се обърна, без да се притеснява, че е съвсем гол.

— Добре ли си? — Попита я малко грубо.

— Щеше ли да се разтревожиш, ако не съм? — отвърна му Миранда и се укори, че не може да откъсне очи от него.

Тя приличаше на дете, получило нова играчка — такава, каквато не е виждало досега. Само дето Брет Дикин беше доста по-опасен от повечето играчки. Затова преди да изрече някоя глупост и да заприлича на пълна глупачка, трябваше да се махне.

— Подай ми халата, за да си ходя!

Погледът му стана по-мрачен от леко повелителния й тон.

— Ако имах време — заплашително изрече, — щях да те накарам да ми се молиш за разрешение да останеш. Но както изглежда, остава ни малко повече от час до заминаването, а аз имам да върша и други неща.

„Какво има предвид под заминаване?“

Понеже Брет продължи да я наблюдава, сякаш се канеше да промени намеренията си, Миранда бързо нахлузи пеньоара си, който й беше подал.

— Не разбирам — Къде ще ходим?

— На меден месец — информира я лаконично той. — Аз поне отивам на Бахамите и естествено хората ще очакват да взема жена си с мен. Разбира се, нашият меден месец може да не е като на другите хора. Не мога да ти гарантирам, че ще се забавляваш, но ти обещавам, че докато се върнем, Нортън вече няма да се интересува от теб. Нито ти от него.