Маргарет Парджетър
Гласът на сърцето (11)

Единадесета глава

Подпряна на лакът, Миранда дълго гледа вратата, която Брет затвори след себе си. Той нито я бе затръшнал, нито бе направил нещо неучтиво, но сякаш приличаше на сбогуване. Какво искаше да й каже с това, че целувките не били включени в брачния им договор? Разбира се, че не бяха. Впрочем всичко, което си спомняше от договора, беше фактът, че тя няма да получи нищо, ако го изостави. А обещаната издръжка за баща й и Алис се плащаше най-редовно.

Беше им се обаждала от Ню Йорк и сама се беше уверила. Струваше й се, че Брет й говореше така, за да я обърка. За нейно голямо съжаление вече беше постигнал целта си и сам трябваше да го е разбрал.

„Да върви по дяволите! — рече си и постепенно започна да възвръща предишния си дух. — Ако пак се появи, ще му обясня хубавичко какво да прави с целувките си!“

През следващите дни Миранда не виждаше често Брет, а когато се срещнеха, той не я допускаше близо до себе си. Според Линда, бил прекарвал много време на плантацията, където се отглеждаха различни култури, но най-вече захар. Когато Миранда правеше опити да поговорят, беше необичайно сдържан. Веднъж го бе помолила да я вземе със себе си и той я бе отрязал, отговаряйки й, че там нямало нищо интересно и само щяла да му досажда.

Естествено, този отказ засили още повече любопитството й и тя реши на своя глава да посети плантацията. Един ден го проследи, но пътеката се оказа твърде трудна за нея. Още не беше изминала неколкостотин метра, когато сандалите й се скъсаха. Претърси багажа, който Джил й беше приготвила, но не намери по-подходящи здрави обувки.

Освен че беше зает с работа на открито, Брет всеки ден прекарваше и по няколко часа в офиса си — специална стая, оборудвана със специална техника, благодарение на която можеше да се свърже с почти всяка точка на света. От време на време служители от някои от компаниите му пристигаха със самолет и той се затваряше с тях в трапезарията, използвана и за делови срещи, и караше Линда да им сервира работен обяд. Миранда рядко виждаше тези хора, преди да отлетят обратно.

Отношенията й с Брет бяха в пълен застой. Това много я озадачаваше, защото добре помнеше, че на път за насам я беше предупредил, че ако тук, на Люк, го отблъснела, щяла да съжалява. А не беше ли той този, който я бе отблъснал, след като сама му се бе предложила?

Въпреки всичко Миранда не се оплакваше от самотата си. Седмиците непосредствено преди Коледа прекара предимно в плуване и разходки по плажовете или просто лежеше и по цял ден се печеше на слънце. Линда ужасно я разглези — рядко й разрешаваше да върши нещо и редовно й носеше разхладителни напитки във вътрешния двор. От време на време Миранда успяваше да я убеди да пийне нещо с нея и да й разкаже за живота на островите. Обичаше да слуша нейните разкази, но странно защо, когато я попиташе за Люк, икономката веднага замълчаваше.

Животът й беше безгрижен и Миранда се разхубави.

Беше си привлекателна още като момиче, но сега се превърна в красива жена. Кожата й беше свежа и нежна като кадифе. Русата й коса беше дълга и блестяща, независимо че често стоеше на слънце й я топеше в солената морска вода. Понапълня малко и някои части на тялото й приятно се закръглиха, ала все още беше доста слаба.

На Брет често му беше трудно да откъсне очи от нея, но тя не беше забелязала това.

С изненада разбра, че островът редовно се посещава от лекар. Попита съпруга си за подробности и той й обясни, че тук медицинското обслужване било като в слабо населените места на Австралия. Лекарите идвали със самолет в определени дни. Беше й записал час за преглед и настоя да отиде, въпреки протеста й.

Докторът беше млад и се казваше Лу Митфорд. От него Миранда научи, че за лечението на местните жители плащал съпругът й. Брет явно го беше осведомил, че е била инвалид и че са я оперирали. След като я прегледа, той заяви, че била в учудващо добро здраве. Доктор Митфорд разговаря с нея и за противозачатъчните средства. Отбеляза също, че имайки предвид това, през което е преминала, Брет смятал за по-разумно да поизчакат малко, преди да помислят за потомство.

Миранда така се разгневи, че без малко да му разкаже за „методите“ на Брет относно предпазването от забременяване, които бяха далеч по-ефективни от шепа хапчета.

 

 

За Коледа отидоха със самолета на Брет на друг остров — собственост на негови приятели, които рядко прекарвали там повече от една — две седмици годишно.

Оказа се, че са бизнесмени от Лос Анжелис, които някога са живеели в Ню Йорк. Разбрали, че Брет бил на меден месец, и не могли да устоят на изкушението да го поканят за Коледа със съпругата му. Още повече, че щели да си заминават на следващия ден.

— Надявахме се, че нямате нищо против, скъпа.

Лайза Гордън топло се усмихна на Миранда.

— Докато бяхме в Ню Йорк, често виждахме Брет, но откакто се преместихме, това е все по-трудно. Затова, когато сме тук, Бил и аз гледаме да наваксаме пропуснатото.

Те бяха очаровани от „невястата“ на Брет, както продължаваше Лайза да я нарича. Миранда също ги хареса, макар че нямаше достатъчно време да ги опознае добре, а имаше и други гости, на които те трябваше да отделят внимание.

Тя установи, че повечето от жените бяха стари приятелки на Брет и непрекъснато флиртуваха с него, а съпрузите им търпеливо ги наблюдаваха. Като ги гледаше как кокетничат, искаше й се да е поне наполовина толкова изтънчена и красива като тях. Брет беше висок, широкоплещест и в сравнение с него другите мъже изглеждаха дребни и хилави. Той очевидно се забавляваше добре и нещо в Миранда се бунтуваше. Подозираше, че май изпитва ревност. Осъзна, че Брет я интересуваше далеч повече, отколкото беше предполагала, макар никога да не бе използвала думата „любов“. Само че той не й даваше ни най-малък знак, че отговаря на чувствата й.

Възнамеряваха да се връщат на Люк вечерта, но времето се развали. Когато Брет каза, че ще е твърде рисковано да тръгнат със самолета, Миранда го погледна уплашено.

— Тук понякога се случват такива неща.

Той вдигна рамене.

— Времето на островите може да бъде непредсказуемо откъм Атлантическия океан. Обикновено няма опустошителни урагани, както в южните Кариби, но е доста страшничко.

— Не можем ли да се върнем вкъщи по друг начин? — попита Миранда, докато наблюдаваше бурното море.

— Ако бях сам, бих рискувал. Но не и с теб.

— Тогава какво ще правим?

— Ще останем тук и ще се върнем на Люк утре. Дотогава бурята ще е стихнала.

Застанала пред разпенените вълни, й беше трудно да повярва, че до утре всичко ще се е укротило. Морето й приличаше на врящо гърне, което вятърът сякаш разбъркваше с грамадна лъжица. Водата се издигаше на големи завихрени вълни, които се разбиваха на брега и хвърляха огромни пръски на стотици метри.

Миранда се изненада, че никой, освен нея, не беше разтревожен. Бил Гордън също я увери, че след няколко часа бурята ще утихне, но тя все още се съмняваше.

Не беше се замисляла къде ще спят, докато някой не спомена, че щял да си ляга. Къщата не беше особено голяма и можеше да подслони не повече от дванадесет човека.

— Имат бунгала за гости — обясни Брет. — Предоставят ги и на приятели, когато те самите не са тук.

Миранда реши, че семейство Гордън сигурно са богати колкото Брет, щом могат да си позволят такива неща. След малко чу съпруга си да споменава:

— Дали са ни крайното бунгало, най-отдалеченото от къщата. Останало е само то, понеже когато Лайза и Бил ни поканиха, аз казах, че няма да оставаме. Дори и то щеше да е заето, ако една от поканените двойки не беше се отказала да дойде в последния момент.

„Само едно?!“

Миранда го изгледа и се запита колко ли кавги ще трябва да изтърпи, докато уредят въпроса със спането. Разправията им беше започнала в Лондон, бе продължила в Ню Йорк и после на Люк. Защо трябваше всеки път, като отидеха някъде, да бъде подлагана на изпитания, които опъваха нервите й? Не й се вярваше, че съпругът й ще пожелае да сподели с нея едно бунгало, след като на Люк съзнателно я бе пренебрегнал и спеше в отделна стая. Но и не искаше да прекарва будна още една нощ, търсейки причината за това.

Направи опит да разбере какви са намеренията му, като уж случайно подхвърли:

— Предполагам, че ще прекараш нощта на чашка в разговори с Бил…

— В никакъв случай — отвърна той. — Вече пих достатъчно. Единственото, което искам, е малко да поспя.

— Самолетът…

Брет се изсмя.

— Не ми предлагаш да прекарам нощта в него, нали? В хангара на Бил е в безопасност. И със сигурност няма нужда от нощен пазач.

Бузите на Миранда поруменяха. Тя разбра, че е отгатнал мислите й. Брет пожела на Лайза и Бил лека нощ. След това я хвана здраво за ръката и я поведе навън към бунгалото. След минута се оказаха в него и той затвори вратата.

— Лайза спомена, че в някое от чекмеджетата винаги имало нощница. В случай че ти потрябва — рече безизразно.

— Разбира се, че ще ми потрябва! Не мога да спя гола като, повечето от твоите жени.

— Какво имаш предвид под „моите жени“?

— Казах го просто така. Забрави…

— Окей — съгласи се Брет и я погледна особено. — Да забравим всичко. Поне за момента.

Миранда се намръщи, когато забеляза начина, по който очите му я опипваха. Малко преди да влязат в бунгалото, бе плиснал внезапен порой. Тя едва сега обърна внимание на факта, че роклята й беше залепнала и открояваше всяка гънчица на тялото й. Сякаш беше наистина съвсем гола.

Мислите й се оплетоха. „Ами сега?!“

— Не ти ли се струва, че идеята е добра? — попита я любезно Брет.

Миранда запази мрачното си изражение и се извърна. Гласът му звучеше някак странно. Прекалено много ли беше пил?

— Зависи… — отвърна предпазливо.

Той се засмя, притегли я и започна да я целува.

Макар да й мина през ума, че може пак само да я възбуди и после да я зареже, Миранда се притисна към него и страстно му отвърна.

Не обърна никакво внимание на тихото вътрешно гласче, което я питаше къде е останала гордостта й. След като я беше отблъснал на Люк, не рискуваше ли пак да й се случи? И защо не се бореше с обсебващото я желание?

Когато се бяха любили в Ню Йорк, се страхуваше. Погрешно беше сметнала, че не бива да стигат до крайности, щом не се обичат. Но сега нещата се бяха променили, макар и отчасти. Брет беше все така равнодушен към нея, но тя с изненада бе открила, че го обича. И то толкова силно, че всяко съмнение беше преодоляно.

А като се прибавеше и зовът на тялото й, ставаше невъзможно да му се противопостави.

Брет се зае да сваля мокрите дрехи от телата им. Когато приключи с тази дейност, вдигна я на ръце, отнесе я до леглото и я положи върху него. Миранда не му оказа никаква съпротива.

Нощната буря навън сякаш засили жаждата им един за друг. Докато Брет продължаваше да я целува, Миранда усети как кръвта кипна във вените й и трескаво обви ръце около врата му. А когато устните му намериха гърдите й, сякаш в утробата й лумна пожар.

Започна да губи представа за време и място. Смътно се досещаше, че не бива толкова лесно да му се отдава, но нямаше нито воля, нито желание да го спира. Беше обзета от пламтящо, изпепеляващо вълнение, което допринесе много опитните му ръце да я направят абсолютно безпомощна.

Когато Брет разтвори краката й и дълбоко проникна в нея, беше толкова твърд и нетърпелив, че тя потръпна боязливо.

Но за разлика от първия път, страстта им се сля и вместо да се съпротивлява, Миранда се притисна силно до съпруга си, давайки му да разбере, че го желае. Дишането му стана тежко и той простена, докато ускоряваше тласъците си.

Всичко наоколо се стопи, завъртя се вихрено и се превърна в огнено чувство, което непрестанните му целувки все повече нагнетяваха. А когато мощното му тяло я покри и я притисна, блаженството й беше неописуемо.

Миранда му отговаряше толкова отзивчиво и страстно, че от гърлото му се изтръгнаха викове на удоволствие. Мускулестите му крака здраво я приковаха към леглото и тя също започна да гори от нетърпение. Ужасно закопня за нещо, което преди й се беше изплъзнало, беше й се сторило недостижимо.

Не знаеше към какво точно се стреми, но когато Брет за секунди застина, чу се да мълви името му и да го умолява да не спира, да продължава.

И той продължи. Носеха се заедно във вихъра на своята страст до последния върховен миг, когато Миранда изкрещя неистово, разтърсена от неподозирани усещания на неземно блаженство.

Брет я последва почти веднага с оргазма си и плувнал в пот, с дълбока въздишка се отпусна до нея.

Миранда беше замаяна — гледаше го и не можеше да повярва, че е способна да изпита такива чувства. Сякаш я беше завел на пътешествие в рая. Но тръпнещото й от задоволство тяло показваше, че това беше реалност и се е случило на земята.

— Изненадана ли си? — нежно я попита Брет, сякаш прочел мислите й.

Беше не само изненадана, но и не знаеше какво да му отвърне. Накрая успя да произнесе едно „да“.

Той се усмихна гордо и се наведе отново към гърдите й, сякаш не им се беше наситил.

— Този път беше по-добре, така ли?

Миранда не му отговори. Усети как в тялото й нещо пак забушува, затова се опита да се отдръпне, но Брет не й позволи и усърдно започна да гризе зърната на гърдите й, да ги обхожда с език, докато направо я влуди. След малко ръката му се плъзна по корема й, погали меките копринени косъмчета на венериния й хълм, спусна се между бедрата й и като се увери, че тя е влажна и тръпнеща го очаква, отново умело я облада.

Почти веднага същите фантастично сладки усещания я понесоха някъде още по-нагоре.

— А сега ще ми кажеш ли? — някак хладно я попита Брет, подпрял се на лакът.

— По-хубаво беше… — тихо призна тя.

Той се изсмя иронично.

— Какъв ентусиазъм! Тялото ти беше далеч по-красноречиво.

— Извинявай! Но никой не ми е казвал.

— Защото никога не си имала любовник. Нямала ли си желание за секс?

— Предполагам, че съм имала… Преди катастрофата си спомням, че се мъчех да си го представя…

— Вече знаеш ли?

— Така мисля.

— Чудя се след колко ли време ще си по-уверена.

Миранда започна да се нервира от снизходителния му тон.

— Съжалявам, но не мога така свободно да го обсъждам като теб.

Брет пак се засмя.

— Ще можеш, след време. Но в момента защо не забравим разликата в сексуалната ни информираност и не си вземем душ?

— Имаш предвид…

— Да, заедно.

Миранда не беше сигурна какво точно се бе случило по-късно през нощта — непрекъснато се редуваха периоди на сън и любене. Нямаше нужда вече да говорят. До сутринта Брет така я беше пленил, че тя не можеше да си събере мислите. За тези няколко часа толкова се бе привързала към него, че не желаеше да прави нищо, с което би предизвикала дистанцирането му отново, както на Люк. Искаше да му зададе няколко въпроса, но реши, че те могат и да почакат. Най-важното беше близостта помежду им. Страхуваше се, че ако отвореше дума за нея, Брет ще се изсмее и ще каже, че тази близост е само физическа.

Дори наистина да бе такава, за Миранда тя представляваше някаква надежда, че в бъдещето нещата биха могли да се променят.

 

 

На следващия ден времето наистина се беше оправило. Върнаха се на остров Люк и като се наобядваха, Брет предложи да си направят разходка по вода.

Миранда се поколеба.

— Страхувам се от морска болест… или нещо друга…

Той се засмя.

— Няма да ходим чак толкова далеч, че да се страхуваш.

Заведе я на един кей на около миля нагоре по брега, където беше закотвена малка лодка. Наблизо имаше няколко къщички, пред които се припичаха на слънце жени, а покрай тях се боричкаха деца.

— Мъжете им работят на плантацията — рече Брет, докато помагаше на Миранда да се качи в лодката.

Тя го гледаше някак особено.

— Разочарована ли си?

— О, не… Изглежда много по-забавна от яхтата, за която спомена в Ню Йорк.

— Всъщност аз се каня да я продавам.

— Защо?

— Би ли желала да я задържа?

Миранда присви пухкавите си розови устни, защото никак не й допадаше навика му да отвръща на въпросите й с въпрос.

— Обичам морето, но не и да стоя затворена с други хора дни наред. Освен това съм сигурна, че решението ти да продадеш яхтата не трябва да бъде одобрено от мен.

— Не съм я ползвал много. Габи я пожела.

— Тя обича ли да се разхожда в морето?

— На нея й харесва да лежи по цял ден на палубата и да пие джин. Яхтата е твърде голяма. Като всичко друго, което притежавам.

Докато Брет ловко лавираше с лодката, Миранда се взря в профила му.

— Баща ми веднъж каза, че ако нещата продължават да вървят по същия начин, по-голямата част от световния бизнес ще принадлежи на шепа хора.

— Може да се окаже прав — мрачно отвърна той. — Съществува опасност да те обсеби манията за собственост, да се заобиколиш с богатство, вещи и хора, които не искаш или не ти трябват.

Стомахът на Миранда се сви от спазъм, който едва ли се дължеше на клатушкането на лодката. Да не би Брет да се канеше да се отърве не само от яхтата? Може би следващата му крачка щеше да бъде неговата съпруга? Колко ли време щеше да мине, преди да й поиска развод? Ако не бе открила, че го обича, би се зарадвала на една такава перспектива, но сега раздялата с него би я съкрушила.

Брет отново съсредоточи вниманието си върху управлението на лодката и Миранда продължи да го съзерцава. Стана горещо и той съблече ризата си. Здравите мускули на ръцете и широките му гърди предизвикаха сладостна тръпка в утробата й. Добре знаеше, че е жизнен и енергичен, но сега за първи път напълно осъзнаваше силното му сексуално излъчване. През нощта я беше направлявал така, както уверено водеше лодката си, и беше предизвикал у нея такива неподозирани усещания, за които не би повярвала, че са възможни, ако не ги беше преживяла.

Ако се разведяха, не можеше да си представи, че Брет ще се ожени пак и ще се люби с друга жена. Дори само мисълта за това беше толкова болезнена, че Миранда извърна лице от страх да не издаде мислите, които я измъчваха.