Маргарет Парджетър
Гласът на сърцето (10)

Десета глава

Брет закъсня много и Миранда се разтревожи. Попита Линда къде би могъл да бъде, а тя й отговори, че на другия край на острова имало голяма ферма и Брет често уреждал там някакви проблеми и недоразумения.

За миг Миранда изпита известно съмнение. Може би, вместо да отиде във фермата, той посещаваше жени. Може да имаше някъде харем на острова. Засрамена от прибързаните си изводи, тя отиде да се приготви за вечеря. Ако всеки път, когато Брет излезете, я обземаха такива мисли, скоро нямаше да намери покой.

Когато той най-сетне си дойде, й олекна.

— Извинявай, че закъснях — каза само, без да й дава каквито и да било обяснения.

Влезе в спалнята и след минута се запъти само по халат към банята, оставяйки врата отворена. Миранда бе застанала пред тоалетката и решеше косата си. Виждаше го съвсем ясно в огледалото. Брет си свали халата и влезе под душа. Тя като хипнотизирана се втренчи в силното му голо тяло и изтърва четката си за коса на пода. Стана й горещо, пулсът й се учести, дъхът й секна и неволно си спомни за прекараната в Ню Йорк любовна нощ. Тогава бе била объркана, изплашена и в същото време в нея се бе надигнало чувството, което изпитваше и сега. Това я накара да си признае, че ако Брет отново се опиташе да я люби, сигурно нямаше да се съпротивлява. Този път поне можеше да провери дали единственото нещо, което по-опитните от нея момичета получаваха от секса, беше разочарование.

От боязън Брет да не отгатне мислите й, побърза да довърши тоалета си и отиде да го чака в дневната.

 

 

По време на вечерята Брет замислено я наблюдаваше. Миранда също му хвърляше погледи крадешком. Опитваше се да пропъди спомените за чувствата, които бе изпитала, притисната до него.

След вечеря го помоли да се разходят по брега. Искаше да разгледа острова на лунна светлина, както и да се постарае да го убеди в невинността си за обяда с Габи. Брет не биваше да я обладава като своеобразно наказание, задето му е „изменила.“ с Нортън.

— Има ли някаква специална причина да настояваш за компанията ми? — усмихна се той и сините му очи проблеснаха. — Досега не си проявявала такъв ентусиазъм.

Миранда се изчерви.

— Трябва ли да имам специална причина? Просто си мислех, че може да поискаш да дойдеш с мен, това е всичко. Мога да се разходя и сама…

— И да рискуваш някой случайно минаващ пират да те похити?

— Не се прави на остроумен! — отговори му рязко и скочи на крака.

Брет също стана и се взря в поруменяло й лице.

— Не е трудно да се види колко отдавна не си била на нощна разходка. И най-малкото нещо те кара да губиш самообладание и очарователно да се изчервяваш.

Според Миранда бузите й бяха само горещи, но след като Брет я ласкаеше, беше готова да му прости заяждането.

Той я хвана за ръката и я поведе навън.

— Тази вечер изглеждаш доста красива. Да не би да си облечена в една от роклите, които ти купих в Ню Йорк? Много е секси, нали?

Миранда прехапа устни. Доскоро мислите й бяха заети със закъснението му и набързо беше грабнала първата попаднала в ръцете й рокля — бяла, с тънки презрамки. Не беше забелязала, че платът е толкова прозрачен, та да не остава нищо за въображението. Не беше отделила достатъчно време, за да я разгледа, и преди да излезе от апартамента. Видът на голия Брет под душа беше обсебил съзнанието й и роклята бе останала на заден план.

— Жалко, че ги няма моите дрехи — рече тихо.

— Пътуват с кораб от Англия, но едва ли са подходящи за тукашния климат.

— Имам няколко неща, които ще са подходящи. Ако не се бях омъжила толкова светкавично, щях да разполагам с време да ги подредя.

Брет вдигна рамене, сякаш загубил интерес към темата. Излязоха от къщата и разходката им започна в мълчание.

Малки, нежни вълни миеха брега. Миранда не можа да им устои, събу си сандалите и нагази в тях.

— Няма ли да дойдеш при мен? — подхвърли на Брет.

Той поклати глава със сериозно изражение.

— Когато бях дете, рак ми отхапа един от пръстите на крака. Оттогава ме е страх от водата.

Миранда се засмя.

— Не съм забелязала да ти липсва пръст…

— Вероятно защото се съсредоточаваш твърде много върху други части от анатомията ми.

— Брет!

— Е, както и да е, права си. Съдията му каза — на рака, имам предвид — да ми го върне. Ако ще имам недостатъци, поне да не са в краката ми.

Миранда отново се засмя, но скоро смехът й секна.

— Аз трябва да вярвам на твоите измислици, а ти защо не ми вярваш, когато ти говоря истината?

— Коя по-точно?

Стоманеният му поглед предизвика опасението й, че е сбъркала, но след като вече беше започнала, насили се да продължи:

— Не ми повярва, когато се опитах да ти кажа истината за обяда си с Габи…

— Ааа, пак ли започваш?

— Само защото го смятам за необходимо…

Тя го изгледа умолително.

— Не знам защо се ожени за мен, Брет, но ако ще трябва да живеем заедно, не искам някоя от постъпките ми след брака да влоши отношенията ни. По тази причина се опитвам да ти кажа, че не лъжа за Габи.

— Но ме излъга, че си инвалид. И то съвсем лесно — остро отвърна Брет.

— За мен не беше никак лесно! — запротестира Миранда. — Не знаеш всичко, а само част от нещата. Пределно ясно ми е, че не биваше да се омъжвам за теб. Но вече го направих и възнамерявам да се придържам към сделката — или както там го наричаш — а това няма да включва повече лъжи, обещавам ти. Ако не можем да си имаме доверие, какво друго ни остава?

— Вероятно трябва да започнем отначало — каза скептично Брет.

— Сигурно си прав. Но аз настоявам да си изясним недоразумението за Ейдриън Нортън.

Брет изведнъж се закова на мястото си. Нежността на нощта беше в пълен контраст със суровите черти на лицето му. Миранда стана нервна и си помисли, че ще я удари.

— Давай нататък — процеди само той.

Гневът и грубият му тон едва ли бяха особено насърчителни, но Миранда беше упорита.

— Габи се обади вкъщи, извини се за държанието си предната вечер и ме покани на обяд. Не исках да ходя, защото бях уморена. Пък и не бях сигурна, че това ще ти се хареса…

— Тогава защо го направи?

— Ами, поради това, че тя е твоя сестра и е преживяла много. Не исках също да сметне, че никога няма да станем приятелки. Изглеждаше някак объркана и когато спомена, че е запазила маса в известен ресторант само за да ми достави удоволствие, не знаех как ще реагира на моя отказ. Разбрах, че и Харис не одобрява постъпката ми, но какво бих могла да сторя?

— Значи продължаваш да се жертваш — резюмира мрачно Брет.

Независимо, че не беше мил, тя му беше благодарна, че я слушаше.

— Докато влизахме в ресторанта „Четирите сезона“, няколко репортери защракаха с фотоапаратите си. Аз, разбира се, не познавах никого, но Габи изглежда ги познаваше. Заговори с един, мисля, че се казваше Дейв, който май й е личен приятел, ако не бъркам. Каза му, че съм твоя съпруга и че сме женени от няколко дни. Той се сети, че бил прочел съобщение във вестниците, но не очаквал да ме види.

Брет присви очи.

— По дяволите, какво си е въобразила Габи!

— Струва ми се, че не беше наясно. Впрочем също и аз.

— Нима? — изсмя се сухо Брет.

Миранда преглътна. Не знаеше в какви отношения е Габи с брат си, но не желаеше да се карат заради нея. Изведнъж й се прииска да не беше започвала този разговор. Но вече беше късно.

Пое си дълбоко въздух и с усилие продължи:

— Не обичам камерите на репортерите да се насочват към мен, но в Бирмингам ми се е случвало, затова не се притесних много. Дори в ресторанта, където ни чакаше Ейдриън Нортън — явно по предварителна уговорка — се опитах да приема нещата спокойно, вместо да правя сцени на Габи или да си тръгна.

— Може да ти е харесало.

— Тогава щях да се чувствам по-добре. Габи не беше особено забавна и макар Ейдриън да се държа мило, не се чувствах удобно.

— За какво говори Габи?

Брет като че ли се напрегна. Миранда леко сви устни и се опита да разгадае изражението му.

„Да му кажа ли? Че защо пък не?“ — мина й през ума.

— За жените, които си имал.

— За моите жени?

Той се засмя иронично.

— За коя по-специално?

— Единствената назована по име беше тази, която ти звънна първата вечер в Ню Йорк. Не беше ли Ив?

Брет за миг застина и нито помръдна, нито пророни дума. След това я хвана за голите рамене и се вгледа в очите й.

— Аз съм почти на четиридесет години, Миранда. Не отричам, че в живота ми е имало много жени. Като богат ерген, ми беше трудно да се опазя от тях. За някои дори бракът не е пречка. Така че не очаквай да спрат да ми звънят или да се опитват да се свържат с мен само защото съм женен. Но си струва да ти кажа, че ако продължаваш да даваш ухо на слухове, даже и пуснати от сестра ми, сърди се на себе си.

Миранда колебливо го погледна. Да не би да я предупреждаваше, че няма намерение да променя начина си на живот и за нея ще е по-добре да си затваря очите? Или я уверяваше, че ще й бъде верен, защото е женен? Но преди да събере смелост да го попита, той нетърпеливо я помоли да му доразкаже случката.

Тя безмълвно кимна и понечи да се отскубне от него, защото ръцете му изгаряха плътта й и объркваха мислите й. Успокои се, когато, усетил смущението й, Брет я съжали и я пусна.

— Беше стигнала до края на обяда — припомни й той.

— А, да…

Миранда дишаше вече по-леко.

— Габи каза, че имала час при фризьора си, и помоли Ейдриън Нортън да ме изпрати до вкъщи. Аз отказах, започнахме да спорим на излизане от ресторанта и съвсем забравих за фотоапаратите отвън. Бях изненадана, рязко се обърнах към Ейдриън и във вестниците е излязло така, сякаш ме е прегърнал. Бях почти заслепена и докато разбера какво става, Нортън ме напъха в едно такси й седна до мен.

— И дойде с теб до вкъщи?

— Струваше ми се съвсем невинно.

— Ти ли го покани?

— Не! Попитай Харис, ако не ми вярваш. Съвсем бегло познавам мистър Нортън. Не съм сигурна даже дали го харесвам и определено не желая да го виждам повече.

Известно време Брет не каза нищо и само я наблюдаваше. Срещайки втренчените му очи, Миранда се почувства така, като че ли очакваше присъдата му. Наоколо беше пусто и тихо. Сякаш се намираха в кътче от края на света, където въздухът беше пропит от омайващия дъх на диви цветя и от соления мирис на морски водорасли.

Изпита съжаление и тъга. А колко хубаво би могло да бъде, ако съпругът й я обичаше…

Внезапно мислите й бяха прекъснати от нежния му глас:

— Вярвам ти, Миранда.

— Наистина ли?

Брет кимна.

— Бях те предупредил за сестра си. Когато те покани на обяд, трябваше да се свържеш с мен и да се посъветваш. Имай го предвид занапред.

— Приех, защото сметнах поканата й за нещо съвсем нормално. Нямах усещането, че върша нещо нередно.

— Така е, ако единственият ти мотив е да направиш компания на някого за обяд или вечеря.

— Какъв друг мотив бих могла да имам?

— Например богат любовник? Някой, който да те забавлява, докато съпругът ти е зает.

— Знаеш, че не търся нищо подобно!

— Нима?

— Да, но нямам начин да докажа, че не те лъжа.

— Нито пък аз, че лъжеш.

Брет вдигна рамене.

— Стигнахме ли до примирие?

— Щом казваш.

Както обикновено, когато съпругът й правеше предложение за мир, Миранда беше леко подозрителна. Беше по-възрастен и понякога тя имаше чувството, че си играе с нея като котка с мишка. Но вече беше изтощена да я „върти на шиш“ и доброволно „сложи оръжието“.

Брет очевидно сметна, че няма какво повече да се обсъжда за злополучния обяд с Габи, и тръгна обратно към къщата, а Миранда с неуверени стъпки го последва. Защо винаги когато й говореше, я караше да се чувства толкова млада и наивна? На двадесет и четири човек не бе чак толкова „зелен“. Как ставаше така, че всеки път, когато се опитваше да изглежда зряла, не се получаваше? Не й беше приятно да осъзнае, че въпреки всичките си преживявания през годините, сега познаваше живота по-малко, отколкото когато беше на осемнадесет.

Не знаеше, че и на мъжа до себе си често не му приличаше на по-възрастна. Не за първи път той се запита, дали, когато бе решил да се ожени за нея, е знаел какво прави. Рядко допускаше грешки — това беше лукс, който обикновено не си позволяваше — и започваше да си мисли, че Миранда ще бъде най-голямата. Като си спомни, че всички жени, които познаваше, с готовност биха му доставили удоволствие тази нощ, се ядоса и стисна зъби.

Продължаваше мрачно да крачи. Трябваше да си признае, че когато се любеше с Миранда в Ню Йорк, бе усетил нещо непознато. Изгарящият пламък бе го накарал да загуби самоконтрол, но не беше ли причинен той от яд или неприязън? Цялото „събитие“ беше забулено в тайнственост и сега за своя изненада не можеше да си припомни нищо. Със сигурност обаче знаеше едно — тази нощ щеше да спи в някоя от стаите за гости. Докато не си изяснеше нещата, нямаше да се главоболи с усложнения.

 

 

На Миранда й беше малко трудно да върви редом с него. Вятърът се усилваше, бялата й рокля се усукваше около краката й и постоянно трябваше да я оправя. Накрая се принуди да спре, да я вдигне и да я задържи с ръка над коленете си. С другата придържаше косата си, да не й влиза в очите.

Брет я чу, че подтичва, за да го догони, и се обърна да я изчака, но Миранда така се беше улисала, че не го видя и се блъсна в него.

— Нещо случило ли се е? — попита той и разпери ръце, за да я задържи.

— Не! — отвърна му задъхана.

Сърцето й туптеше необичайно бързо. Всеки път, когато Брет я докоснеше, тя сякаш се бореше с нещо против волята си. Необяснимо защо, се смути и започна да трепери.

— Аз… аа ссамо се опитвах да те сстигна — заекна и го погледна. — Извинявай.

Той срещна очите й. Приличаше му на малко, объркано дете, но под тънката прозрачна материя на влажната и рокля ясно очертаните й нежни форми подсказваха жената. Няколко мига взаимно се изучаваха, без да откъснат поглед един от друг.

Изпитвайки неволен страх, Миранда се опита да се отдръпне от съпруга си, ала той не й позволи. Точно както бе станало и в Ню Йорк, когато искаше да се „пребори“ с него, Брет я притисна до себе си, прегърна я по-силно и впи устни в нейните. Миранда дори не успя да издаде никакъв звук — не й даде и тази възможност, а продължи да я целува. Обхвана гърба й, леко разтвори устата й и се зае да проучва с език всяко кътче вътре. После свали презрамките на роклята й и я разголи чак до талията.

Приятна топлина се разля по тялото на Миранда. Кръвта във вените й бушуваше и разгаряше пламъците на вече познато желание. Всеки път щом устните му я докоснеха, кожата й сякаш пламваше. Помисли си, че ще припадне от вълнение, но не беше в състояние да спре да се притиска към него и страстно да отвръща на целувките му.

Извита в дъга срещу Брет, почувства как сърцето й се приближава до неговото и някак си разбра, че то би могло някога да й принадлежи. Той очевидно не беше безразличен към нея. Имаше нужда от нея и макар тя да бе само физическа, ако сега я пожелаеше, щеше с радост да му се отдаде. Искаше й се да я положи на пясъка и да я люби — тук и сега. Беше сигурна, че този път няма да бъде разочарована. Вече нямаше никакво значение, че Брет не я обича. Нали все пак бяха женени.

Когато вдигна глава, установи, че той още се бореше със себе си. Долавяше ударите на сърцето му и не смееше да помръдне или да продума. Щеше ли да я отблъсне? Нали му бе дала ясен отговор, бе му разкрила чувствата си?

Точно когато се опасяваше, че ще стане най-лошото, той просто я взе на ръце и закрачи към къщата. Искаше й се да изкрещи от радост. Някакъв първичен порив я караше да му се отдаде още на плажа, където единствен свидетел би им била дивата пустош. Въпреки това беше благодарна, че Брет бе проявил достатъчно разум, за да не се поддава на тъмните си инстинкти.

— Ами Линда? — прошепна тихо, докато минаваха през хола.

— Тя живее в другия край на имението. Идва само през деня — успокои я Брет.

По-късно Миранда разбра, че суровият му глас беше предупреждение за нещо, но тогава беше още под влияние на силните си чувства и не разсъждаваше трезво. Бързо обаче слезе от розовите облаци, в които се рееше, когато, влизайки в апартамента, Брет малко грубо я пусна на леглото и тръгна към вратата, преди тя да успее да протестира.

— Извинявай, че те целунах — подхвърли й през рамо. — Няма да се повтори.

— Брет! — извика Миранда — и сълзите й потекоха, сякаш й казваше, че я напуска завинаги. — Не исках да… искам да кажа, че нямам нищо против да ме целуваш…

— Но това не влиза в брачния ни договор, нали? — отвърна той и се спря на прага.

— Ако влизаше… щеше ли да има значение? — изхълца Миранда.

— Мисля, че да. Когато настъпи утрото, може би ще си доволна, че реших да спра дотук.