Иля Варшавски
Индекс Е–81

Покритият с апетитна корица бифтек се пенеше и на всички страни летяха капки масло. Редом с димящото в чашката кафе зачервени филии чакаха да бъдат намазани със сметана. Закуската щеше да завърши със сочна златиста круша.

Сем протегна ръка, но някой го хвана и изви ръцете му отзад.

— О, посягаш — обади се добре познат глас. — Обирай си крушите, докато не съм те запознал със съда.

Здравият полисмен постави Сем на крака, пъхна в ръката му вързопа, изпълняващ ролята на куфар и възглавница, и го насочи нататък, където, по мнението на полицията, трябва да отиде безработният.

Сем бавно се клатушкаше по улиците. Едва сега той разбра колко е гладен. Вчера с Том прекараха час на опашка за чиния благотворителна супа.

Бедният Том! Сега в дяволския юг не обичат цветните. Особено когато са безработни. И какво прави в този град? Трябва да се махне. Ще пътува с товарни вагони и пак ще се махне от тука. Нека само пуснат Том. Двама е по-добре.

Сем почувствува някаква ръка на рамото си и се обърна. До него стоеше човечец с килната на тила шапка.

— За тебе има работа — рече човечецът, без да маха цигарата от устата си.

Сем го изгледа от главата до краката.

— Ако дойдете, ще останете доволен — продължи непознатият. — Решавайте бързо.

Сем кимна с глава.

Колата спря пред пететажно сиво здание в края на града. Сем и придружаващият го се изкачиха на втория етаж.

— Почакайте тук — рече човечецът и се скри зад вратата с надпис: „Вел. З. Вул. Президент“.

След няколко минути човечецът излезе и с пръст повика Сем. Стаята, в която въведе Сем, беше потънала в мрак. Само на писмената маса, зад която стоеше висок човек в бял халат, светеше лампа. Виждаха се разхвърляни по масата книги.

— Как се казвате? — попита човекът в халата.

— Смит, Самуел.

— Възраст?

— Двадесет и една.

— Занятие?

— Безработен.

— Бертрам! — викна човекът в халата. — Пълно изследване по програмата Ку-триста и шестнадесет.

Бертрам, млад човек с тънки черни мустачки, помоли Сем да седне на стола, намиращ се в средата на стаята. След няколко минути Сем беше омотан в различни проводници, а на главата и на гърдите му бяха закрепени металически маншети.

Бертрам се приближи до апарат, напомнящ голям телевизор.

— Лежете спокойно — каза той, въртейки ръчката на прибора.

Сем почувствува леко замайване. Без да свежда очи от прибора, Бертрам седна на малък стол, започна да чука по клавишите на прибора. Сем видя как изпълзя черна лента с пробити по нея отверстия.

— Готово — рече Бертрам.

После го въведоха в друга стая, където му взеха проби от стомашния сок и му направиха анализ на кръвта.

— Можете да се обличате — чу след това той.

Обличайки се, Сем видя как Бертрам постави черната лента с отверстията в сива кутия, как встрани на кутията светнаха зелени лампи, после нещо щракна и в ръцете на Бертрам влезе бяла карта.

— Индекс Е–81 — каза Бертрам. — Подхожда за мистър Фауст.

Човекът в халата вдигна телефонната слушалка:

— Ало, противопоказания няма, може да се използува.

Отвори се вратата и влезе познатият на Сем човечец.

— Дженерал кайбернитик къмпани — рече той — ще ви даде работа, но преди всичко трябва да ви представи предложението.

* * *

В стаята, където влязоха, миришеше на лекарства, парфюми и на непроветрени отдавна вещи.

В креслото до ярко пламтящата камина седеше дребен старец, приличащ на сушена круша.

— Това е Смит. За вас го избрахме, мистър Фауст — рече Дженингс.

— Елате по-близо — изписука глас от креслото.

Сем пристъпи. Няколко минути старецът го гледаше с нескрито любопитство.

— Обясниха ли ти задълженията?

— Аз предполагах, мистер Фауст, че докато не си дадете съгласието за него, всякакви обяснения са излишни — рече Дженингс. — Макар че фирмата го смята за напълно подходящ. Направихме щателно изследване.

— О-о, омръзна ми да чакам. Губя ценно време. Слава богу, мина онова време, когато за младост трябвало да си продаваш душата на дявола. Аз мога да купя не само младост, но и самия дявол. Накратко казано — обърна се той към Сем, — аз купувам от фирмата вашите сетива. Обяснете му Дженингс. Виждам, че той нищо не разбира.

— Добре, мистър Фауст. Вашите задължения, Сем, се заключават в следното: да снабдявате мистър Фауст с нормалните усещания на младия здрав човек, ползуващ всички радости на живота.

— И пороците — изписука гласът от креслото.

— И това — съгласи се Дженингс. — За тази цел ще бъде инсталирана връзка между биотоковете на вашия мозък и биотоковете на мистър Фауст. По-точно казано, вашите биотокове ще бъдат модулирани с носеща честота на специални радиовълни и те ще възбуждат у мистър Фауст точно тези усещания, каквито ще изпитвате вие. Необходимата апаратура фирмата ще достави само след час.

Сем леко се ощипа. Не! Този път не сънува.

— Значи ли това — попита той, — че моите мисли ще се предават по радиото на мистър Фауст?

— Човешката мисъл е сложна работа, за да може да се предава така лесно. Става въпрос за предаване на обикновените усещания, свързани с физиологичната дейност на организма. В това отношение вие ще бъдете съвсем тясно свързан с мистър Фауст. По време на сеансите вие трябва да си представяте само приятни неща. Ще живеете тук и по време на сеансите ще ползувате автомобил, отделна квартира и открита сметка в ресторант. Ще бъдете снабдяван с немалка сума джобни пари. Освен това фирмата ще ви плаща по три долара за сеанс, с които в началото ще погасим стойността на необходимите ви дрехи. А сега ще направим пробен сеанс.

Отведоха Смит в стая, където го остригаха и главата му заприлича на билярдна топка. После я намазаха с течност, която миришеше неприятно.

— Ще носите перука. Под нея ще монтираме миниатюрен предавател. Сега ще проверим работата му. — Дженингс се усмихна. — А този транзисторен апарат ще носите в джоба си. Радиусът на действие на предавателя е два километра. По време на сеансите сте длъжен да се съобразявате с този радиус на действие. Гледайте плоскостта на феритната антена винаги да е ориентирана перпендикулярно на правата, свързваща вас и дома на мистър Фауст. Останалото сам ще усвоите. Сега бръкнете в джоба си и включете предавателя.

Включвайки тумблера, Сем почувствува противно жужене в главата.

Дженингс извади от куфара малък прибор с екран и го включи в разклонителя. На екрана светна кривяща се линия.

— Така. Отлично! — рече той, изключвайки щепсела. — Всичко работи нормално. В куфара има костюм за вас. Обличайте се.

* * *

Гладко обръснат, в елегантен нов костюм, Сем влезе, съпровождан от Мурей, секретар на мистър Фауст, в залата на ресторант „Бристол“.

— Обядът е поръчан по избора на мистър Фауст — прошепна Мурей на ухото на Сем. — Шофьорът ще ви чака. Моля ви, поправете си перуката, че е паднала на ухото ви. Така. Аз тръгвам. Приятен обяд!

— Супа, печен дивеч на фурна, каймак ориенталски, кафе с коняк, старо френско вино — изреди на един дъх лакеят.

Сем започна. Гладът отново се появи. Той взе да гълта с настървение пред изумения поглед на лакея. Наведнъж изпи кана вино и се захвана с печеното.

Накрая се облегна и почувствува топлината, която се разлива по тялото му.

Поднесоха му кафе. Облегнат назад, той наблюдаваше музикантите, които приготовляваха инструментите си.

— Ще пее известната френска певица Дефор — обяви барабанистът.

Излезе 18-годишна девойка и веднага срещна аплодисментите. След малко изпълни на английски негърска песен, която Том често пееше, когато двамата със Сем работеха на пристанището. „Бедният Том!“ — помисли си Сем.

Сем допи кафето и напусна ресторанта.

На следващото утро Мурей разбуди Сем:

— Шефът иска веднага да ви види.

След няколко минути Сем беше пред мистър Фауст.

— Добре, моето момче, но това далече не е всичкото, което се иска от вас. Не трябва безразборно да гълтате яденето, а бавно и с удоволствие. Не налитайте така на виното. Когато е в голямо количество, то намалява вкуса. Но всичко ще си дойде с времето. Кажете какво впечатление ви направи певицата?

Така изминаха няколко дни. Новият живот се оказа не така бляскав, както изглеждаше в началото. Мистър Фауст капризничеше. Ту му се струваше, че Сем не гълта супата с необходимия вкус, ту не харесваше как Сем опипва цигарите. Наложи се Сем да пуши наркотици. След първата лула опиум той не изпита нищо друго освен отвращение и гадене. При това той пропусна да включи предавателя и после изслуша цяла серия ругатни. Но най-голямото недоразумение дойде по повод на Маргарита. Сем се запозна с нея, но само толкова.

— Давам ви тридневен срок — крещеше разяреният домакин. — Ако за това време не се справите с момичето, ще развалим договора с фирмата и ще взема който и да е друг!

Днес изтичаше тридневният срок.

Колата плавно спря пред ресторанта. Негър се затича и отвори вратата. Сем потърси в джоба си монета, но ръката му изстина.

— Том, Том, ти ли си?

Нямаше съмнение. Пред него стоеше същият Том, приятелят му от детинство.

— Аз съм, Сем. Излязох от затвора. Нямат места и временно ме освободиха. Но какво става с теб, Сем? От кога взе да се разхождаш с луксозна кола? Да не би да си получил наследство?

— Ще ти разкажа, Том, но преди всичко да те нахраня.

— Ти си луд, Сем! Нима си забрави, че за цветните е забранено да влизат в ресторант? Нека да отидем в закусвалня.

— Не се безпокой, приятелю. С мене ще те пуснат. Аз тук съм важна личност.

— Не ви съветвам, мистър Смит — намеси се и шофьорът. — Вие знаете отношението на мистър Фауст към цветните…

— Отивайте си — прекъсна го Сем. — Аз сам ще се оправя.

Пътят им прегради портиерът.

— Много съжалявам, мистър Смит, но имам нареждане…

— Не се безпокойте. Аз знам какво правя — и Сем отстрани портиера.

В залата управителят се изуми:

— Но мистър Смит, правилата на заведението изключват всякакво присъствие на цветнокожи.

— Дори ако това е по желание на мистър Фауст?

— Ако бъдат компенсирани щетите, то…

Двамата приятели седнаха и Сем поръча: два бифтека с уиски и сода.

— Но вечерята ви — прекъсна го лакеят.

— Ще вечерям после — рече Смит.

Мъртва тишина се възцари в залата. Всички погледи фиксираха тази маса.

— Да се махаме, Сем — промърмори Том. — Не ми харесва цялата тази история.

В настъпилата тишина рязко иззвъня разбито стъкло. Блъскайки своя стол, висока красива дама със сълзи на очи бързаше към изхода. Кавалерът й подтичваше след нея.

Залата бързо опустя.

Накрая лакеят изпълни поръчката. Малко оживление пред вида на сочния бифтек.

— Много се радвам, Том, че накрая те срещнах.

Сем протегна ръка към чашата, но някои отзад го хвана за лакътя.

— Трябва да запомниш кога си водил тук мръсен негър!

После ги повлякоха по стълбите и Сем чувствуваше как главата му се удря о всяко стъпало. Последното, което той видя, бе черният автомобил, в който хвърлиха Том, и венеца с металните маншети, който се изхлузи от ударите…

* * *

Сем отвори очи и застина. Не можеше да стане от болки по тялото и главата.

— Здравата са ви разкрасили. С каква гадост са ви мазали главата? Опитахме с двадесет разтворителя и едва измихме тази отвратителна смазка. Мери, дайте на болния дрехите и сметката.

Пълен човек в бял халат закачливо бодна Сем в стомаха и излезе от стаята.

До дома Сем отиде пеша. Първият, когото срещна, бе Мурей.

— Къде се шляхте, Смит? — рече той. — Дженингс звъни и каза, че работата ви към фирмата завърши. Снощи по време на сеанса мистър Фауст умря от кръвоизлив в мозъка.