Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
K-129(2014 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Mandor(2015 г.)

Публикувано в списание „Авиация и космонавтика“, брой 6/1972 г.

История

  1. —Добавяне

Каква напаст излязоха тези извънземни цивилизации, брей, какво чудо! Ти му говориш да го предпазиш от влиянието на разните пороци, каквито тук на земята има отдавна и в големи дози, а то реагира с обратен рефлекс. Бетер от жените, ей!

Първата ни работа беше да ги предпазим от алкохола — този бич за човечеството. Заведохме по всички обитаеми планети агитатори на трезвеността, лектори и трезвеници. Изнасяхме лекции, прожектирахме научно-късометражни филми и когато вече смятахме, че сме постигнали пълното отричане от бакхусовия начин на живот, научихме, че на някаква малка планета е открит първият укрито работещ назакнеикар, което на наш земен език, четено обратно, не е нищо друго, а най-обикновен ракиен казан. Но това не ни отчая. Оставихме алкохола и със стръв се хвърлихме да разкриваме вредата от различните опиати и наркотици. Не остана населено ъгълче от Космоса, където да не анатемосахме хашиша, хероина и всички други неестествени за живия организъм отрови.

Но какво беше нашето учудване по-късно, когато разбрахме, че звездните братя са използували за контрабандно пренасяне на наркотици нашите собствени космически кораби! Понесоха се кервани от земята към техните космодруми и дотогава неподозиращи за съществуванието на тези божи дарования, космическите жители започнаха да се инжектират, да пушат иди да дъвчат разните измишльотини на земния човек.

Разбрахме нагласата на извънземната цивилизация и нейния обратен рефлекс, но беше късно. Ние бяхме направили непоправимото и в областта на борбата със секса.

Да долетите сега от Земята до някоя, пък ако ще да е тя и най-малката обитаема планета, ще се хванете за главата и ще я ударите от разочарование в някои по-едричък астероид. После ще кажете едно „бря!“ от изненада. „Уж борба водихме с пороците, пък какви резултати?!…“

Пияни епсилонци блъскат шлемове като кочове, млади алдебаранци и алдебаранки потъват в тъмнината, където изучават сексвълната, а трети като търтеи лежат и погледите им блуждаят под влиянието на опиатите.

Само ония, които са останали незасегнати от нашата профилактична обработка, кълнат пропагандаторите на тия дяволии и се чудят какво средство да намерят за спасяването на слабохарактерните си съжители.

Хубаво, че не се опитахме да ги убеждаваме в жестокостите на расизма и дискриминацията.

Край