Дона Карлайл
Гости от непозната планета

Гарвин Метюз, член на Международното антропологическо общество, и старият професор Хиниас Хекстър цял ден се промъкват през гъстата Юкатанска джунгла до една огромна белокаменна пирамида. Метюз мечтае за експедиция, която да проучи тайнствената пирамида, но професорът му казва, че отдавна знае всичко за нея. На въпроса защо е мълчал досега, той казва, че онова, което ще видят вътре, ще бъде най-добрият отговор.

 

… Изкачиха се по каменното стълбище, високо тридесетина метра. След това влязоха в дълъг коридор.

— Индианците от тези краища разправят — каза Хеткстър, — че е издигната още през времето, когато те са живели.

— Кои са били тези те?

— Ще научите по-късно — отговори професорът. — Да посетим най-напред гробницата.

Хекстър запали лампата и се запътиха през дългия коридор, който скоро прерасна в просторна зала.

Неочаквано пред тях се разтвориха две стени. Влязоха в помещение с квадратна форма. В средата се намираха четири големи саркофага, направени със завидно майсторство. Метюз се доближи и повдигна каменния капак на единия от тях. На дъното му имаше нещо, което някога може би е било човек: няколко побелели кости, парчета от необикновен метал и остатъци от някакъв плат, който се превръщаше в прах при първия допир.

— Това е всичко, което е останало от тях — каза професорът, когато забеляза, че Метюз остана разочарован от своята находка. — В това се и заключава тяхната хитрост. Затова никой не е успял поне нещо да изясни досега.

— Хекстър — каза остро Метюз, — ако не сте искали да ми кажете какво се крие тук, не биваше въобще да ми показвате пирамидата. Значи, искам да чуя всичко, което знаете!

— Да предположим най-напред — започна да разказва Хекстър, — че преди няколко хиляди години, когато човекът още не е бил достигнал ни половина от пътя на днешната си цивилизация, нашата Земя е била посетена от жители на някоя друга планета.

— Какво? Вие разправяте приказки?

— Това е само моята хипотеза, която ще се опитам да Ви докажа — продължи спокойно професорът. — И така, да предположим, че в един определен момент, някога в миналото до Земята се е доближила някаква подобна на нея планета. Това би съответствувало и на преданието за потопа. Навярно знаете за теорията във връзка с ексцентрицитета на Нептуновата и Сатурновата орбита? Теорията твърди, че в Космоса трябва да съществува още някое тяло, което да има специфичното тегло на нашата Земя. Това тяло пътува като комета самотно из Космоса.

— Да, чувал съм някога за това. Но преминете на същината на въпроса!

— Добре. Защо тогава да не предположим, че и на това друго небесно тяло живеят разумни същества, подобни на нас? Може би по някакви причини някои от тези същества са дошли на нашата Земя и се опитали да се настанят завинаги на нея. Обаче когато са дошли тук, те скоро са се убедили, че на Земята няма условия за живот, на какъвто са били привикнали в старата си родина.

Навярно знаете, че науката днес е в състояние да спре живота в живия организъм без каквато и да е вреда за него и след това, когато пожелае, да го събуди отново. Значи било им е по-удобно да спрат живота си и след това, когато условията се подобрят, отново да го възстановят без никаква вреда за организма.

Навярно те са се погрижили да подготвят своите тела и да направят всичко необходимо за по-леко прекарване на „сънното“ състояние така, че в дадения момент да могат без трудности и повреди отново да се съживят. Именно затова са построили тази грамадна пирамида — най-голяма в онова време на Земята. Разчитали са, че техните събратя от другата планета ще изпратят след тях нова експедиция. Грамадната пирамида на върха на този хълм е трябвало да послужи като указател къде се намират техните „приспани“ тела. Пирамидата е съвсем бяла, така че може отлично да се види от въздуха сред зелената джунгла. Самата тя е доказателство, че тук се намират разумни същества.

— Интересна теория — каза Метюз. — Но къде са доказателствата?! Доказателствата!

— Търсите доказателства?… Е, тогава погледнете насам!

Професорът се доближи до стената и бързо пресметна нещо. След това натисна един от колосалните каменни блокове, който се отмести от пътя.

Зад каменния блок се откри нов дълъг коридор. На края на коридора, на равнището на земната повърхност, се намираше една стая. Беше малко по-голяма от горната гробница, но без каквито и да е украшения. На средата се намираха четири малки пирамиди от метал, какъвто Метюз дотогава не бе виждал.

— Както виждате — каза Хекстър, — тази гробница е почти същата като горната. В това се състои тяхната измама. Няколко човешки трупа са погребали горе, за да излъжат всеки, който случайно би влязъл в тяхната пирамида. Долу обаче те сами са легнали, след като са се подготвили за дългия сън.

На една от пирамидките Метюз забеляза малко отверстие, покрито със стъкло. Той погледна през него и видя малко помещение, обзаведено с много и различни уреди. В средата на меко легло лежеше млада девойка. Съдейки по всичко, смъртта беше твърде далеч от нея… Нямаше съмнение, че девойката само спеше.

— Погледайте ръцете й — прошепна Хекстър. Нейните тънки, нежни ръце имаха по шест пръсти.

След първата изненада Метюз дойде на себе си. Пътят до пълното разкритие на тайната сега му беше ясен: науката трябваше да го осигури!

— Пирамидките служат като ориентири, обаче те са и средство за отваряне на техните „гробници“. Преди да сторите каквото и да е, трябва непременно добре да разгледате горното помещение — каза професорът на Метюз, като вдигна ръка нагоре.

— Искате ли да ми разкриете тайната как се отмества онзи каменен блок на входа? — попита Метюз.

— Входът ще остане винаги открит — отвърна спокойно професорът.

Върнаха се в горната „гробница“. Хекстър посочи с ръка една от стените и Метюз се доближи. В стената беше вдълбана поръка на езика на маите. Метюз бързо преведе вдълбания текст. Това беше обикновена клетва, отнасяща се до онзи, който би се осмелил да оскверни гробницата.

— Вижте последния ред! — предупреди го професорът.

— На края има някаква забележка — каза Метюз. — Изглежда са се излъгали в смятането. Сочат 2040 година.

— Маите не са се излъгали — отвърна професорът. — Те само припомнят, че тази подобна на земята планета, която също така обикаля около Слънцето, ще се намери през 2040 година отново така близко до Земята, както и преди хиляди години, когато неизвестните същества са долетели от нея тук.

— Какво приказвате, професоре?!

— Можете ли да си представите колко са се измъчили тези същества, за да направят някак си възможен живота тук на нашата Земя, колко труд са вложили, за да построят всичко това? И всичко са правили с единственото желание да дочакат тази 2040 година, когато тяхната планета ще доближи Земята, та техните близки и приятели да дойдат тук и да ги възвърнат към живот.

— Мислите ли, че нашата наука не би била в състояние да ги съживи?

— В никакъв случай! — отговори професорът. — Години наред изучавам този проблем, съветвал съм се с най-големи учени на света. Всеки наш опит да ги докоснем би бил катастрофален за тях, защото в своите херметически затворени камери те се намират при специални условия. Ето защо досега на никой не бях доверил тайната си.

— Кълна ви се, професоре — каза Метюз, — че и аз няма на никой да разкрия тайната на тази пирамида. Ни най-малко не желая смъртта на тези неизвестни същества. Ще чакаме 2040 година.