Х. Г. Франсис
Кръстника

Митническата бариера се спусна и блокира пътното платно. На екрана до автомобила, доближил се до жълтата контролна зона, се появи дружелюбното лице на митничаря.

— Аз съм дежурният на границата — обясни той. — Моля, отворете багажника и вратите на купето на вашата кола. Роботът ще направи проверка.

— Нямам нищо за обмитяване — отвърна роботът, седнал зад волана. Той беше с човешко тяло и прецизно стилизирано лице. Беше модел от поредицата Ксерос, чиято външност беше оформена от испанския художник Рамон Касалс. Роботите от тази серия бяха най-скъпите автомати, които се предлагаха на пазара.

— Вие сте задържан за проверка — обясни служителят.

— Бързам.

— Ще се постараем да ви задържим колкото е възможно по-малко.

Вратите на багажника не се отвориха и след това обяснение.

— Моля, следвайте указанията ни — настоя служителят.

Роботът Ксерос даде пълен газ. Колелата се превъртяха. Автомобилът се стрелна към бариерата и я строши сякаш не беше от изключително яка специална стомана, а от изгнило дърво. В този момент стана ясно, че имаше специална броня и беше подготвен в случай на нужда да си осигури влизането в Швейцария.

Пътят водеше през мост, в чийто край имаше две малки сгради. От тях изскочиха лъскавите метални фигури на няколко робота. С монтираните в ръцете им оръжия те откриха огън в гумите на автомобила. Той се блъсна в една бетонна стена, отскочи встрани от удара и най-накрая се преобърна.

Роботът Ксерос изпълзя през разбития прозорец. Държеше куфар в ръка. Побягна към близкия град. Граничните роботи продължиха да го обстрелват, улучиха го, но не можаха да разрушат бронята му. Ала изстрелите разбиха ключалките и куфарът се отвори. По шосето се разпиляха банкноти, ветрецът ги понесе из въздуха.

Роботът Ксерос изчезна.

Няколко минути по-късно пристигна Пиер Рабо. Той беше мъж, чиято външност издаваше, че е прехвърлил най-добрите си години. Вървеше леко прегърбен. Кичур черна коса падаше над челото му и му придаваше леко небрежен вид. Така се прикриваше проницателният поглед.

Рабо показа на митническия служител личната си карта.

— Специална комисия Кънекшън — представи се той. Погледна през прозореца на митницата. Десетки служители заедно със специални роботи претърсваха околността, събираха банкноти или търсеха следата на робота Ксерос.

— Вие сте от Специалната комисия Кънекшън? — попита митничарят учуден. Той беше дребен тъмнокос мъж с безизразно лице. — В такъв случай смятате, че роботът Ксерос е имал задача да пренесе в Швейцария пари за престъпна организация и някъде тук да ги внесе по сметка?

— Точно така — отвърна Рабо. — Имаме улики, че Кънекшън пренася от известно време значителни суми в Швейцария. Парите са от всякакви престъпления.

Интерфонът иззвъня. Служителят го превключи и на екрана се появи лицето на рус мъж с почти черни очи.

— Пиер — каза той, — открихме Ксерос. От известно време го следим в града.

— Продължавайте да го следите и не предприемайте нищо друго. Сега идвам.

Асистентът му съобщи къде може да го открие.

— По-късно отново ще поговорим за случая — Рабо се сбогува с митничаря.

Той се забърза към служебния автомобил, пусна синята светлина, която му позволяваше да кара в града със скорост, по-голяма от 30 км/ч, и потегли. Няколко минути по-късно спря пред привлекателен търговски център зад автомобила на своя асистент.

Джеферсън Фроли слезе и тръгна насреща му.

— Той е вътре в един от магазините и току-що си купи риза. Такава, дето се носи над панталона. Иска да прикрие драскотината от куршум в гърба.

— Ела да влезем.

Роботът Ксерос стоеше пред магазин за кожени стоки. Погледна към друг робот от серията Ксерос, който вървеше на няколко крачки от него зад белокос продавач.

— Чувства се сигурен — прошепна Фроли.

Той отметна русата си коса от челото и се обърна настрани, като внимаваше думите му да не бъдат отразени в някоя от съседните огледални витрини. Роботът Ксерос имаше свръхчувствителна техника и можеше с помощта на насочващи се микрофони да чуе какво казва всеки един посетител в търговския център. Но за тази цел трябваше да се обърне с лице към човека, когото „прослушва“, защото микрофонът беше зад челото му. Но в този момент контрабандистът на пари не се занимаваше с тях.

Рабо само кимна.

Той усети, че ще стане нещо решаващо. От десет години се бореше безуспешно срещу организацията Кънекшън. Тя беше неуловима. Ключовите й позиции бяха заети от подвижни роботи. От тях идваха указанията за членовете на организацията. Рабо смяташе, че в света за нея работят над десет хиляди мъже и жени, чието главно поле за дейност е районът на Обединените европейски нации. Въпреки интензивните усилия досега никой не беше успял да открие някой от ръководните членове на организацията. Няколко пъти бяха внедрени полицаи, но те успяха единствено да научат, че някъде на върха на организацията има някого, когото наричаха Кръстника.

От показанията на заловени мъже и жени Рабо успя няколко пъти да залови роботи от различни видове. Те бяха организирали различни видове престъпления — например търговия с наркотици, обири на банки или търговия с опасни за околната среда вещества, като от големите предприятия се взимат срещу големи суми отрови, които трябва да изчезнат някъде. Но тези успехи не дадоха никакъв резултат, който да ги придвижи към разкриване на ръководството. В структурата на властта на Кънекшън роботите от най-ниската степен в йерархическата стълбица се управляваха от хора. Но много рядко биваше арестуван някой от тях. А ако някой път успяваха да заловят робот, той веднага се саморазрушаваше и унищожаваше всички натрупани в него информации.

Комисарят беше във връзка с полицейски централи в цял свят. Навсякъде се правеха опити да бъде разкрита Кънекшън, организацията, която надхвърляше всички съществували дотогава престъпни сдружения, която не се спираше пред нищо и на чиято сметка бяха вписани безброй убийства.

Без всякакъв успех.

„Функционерите“, както бяха наричани най-нискостоящите роботи, прикриваха стопроцентово организацията. Сред тях не можеше да има предатели. Затова досега никой не знаеше къде отиват парите от безбройните престъпления. Най-сетне Рабо беше открил следа, но нямаше признаци, че тя ще ги отведе по-нататък. Все още Швейцария беше финансовият център на Европа, въпреки че не беше членка на Обединените европейски нации. И все още банките запазваха тайната на влоговете.

Рабо се запита каква ще бъде следващата стъпка на робота Ксерос. Не е ли логично да се опита да напусне Швейцария? Не трябва ли да предаде някаква новина на някого?

Някъде в Европа се намира Кръстника, мислеше комисарят. Може би в Лондон, Берлин, Мадрид или Париж. Някъде конците се събират. Но все пак трябва да съществува възможност за откриване на центъра на тази мрежа. Може би роботът ще ни даде шанс.

След безкрайна поредица от неуспехи Пиер Рабо не си пожелаваше нищо друго, единствената му мечта беше да пристъпи срещу Кръстника на Кънекшън и да му сложи белезници. Беше завладян от желанието да го обезсили и да го изправи пред съда. Печалбите на Кръстника от престъпленията се изчисляваха близо на един милиард еврофранка, невероятно голяма сума. Ако се прибавят и подчинените на Кънекшън организации в цял свят, ще се види, че никога не е съществувало по-голямо престъпно сдружение. Не беше пресилено да се каже, че това е подземна империя.

Кой можеше да е глава на тази организация? Дали се криеше някъде сред европейците? Може би индустриалец? Висш политик? Човек на изкуството, уважаван в цял свят? Или незабележим адвокат с незначителна практика? Банкер от средна ръка, за когото никой не подозира, че се е забъркал в тъмни сделки? Или преуспяващ бизнесмен, прикриващ престъпленията зад маската на своите предприятия?

„Мъж или жена — това трябва да е някакъв гений“ — мислеше Рабо. „Кънекшън е организирана блестящо и се ръководи много умело. Кой знае това по-добре от мен?“

Роботът Ксерос отиде до една интерфонна кабина, набра номер и се наведе към микрофона. Не можеше да се разбере дали говори, тъй като нямаше нужда да си мърда устните.

След около три секунди отново се изправи, напусна кабината и се отдалечи, без да бърза особено. Джеферсън Фроли сякаш случайно посегна с ръка към челото си и няколко мъже и жени последваха робота.

Пиер Рабо забърза към интерфона. Той извика интерфонната централа, легитимира се с помощта на картата на членовете на Специалната комисия Кънекшън и попита с кого е говорил роботът Ксерос. В момента все още не можеха да му дадат точните координати, но се знаеше, че е говорил с Париж. Рабо благодари и завърши разговора.

— Съобщил е в Париж — каза той на своите асистенти. — Взимаме трансмитера за Париж.

Два часа по-късно Пиер Рабо и Джеферсън Фроли бяха на трансмитерния терминал „Шарл де Гол“ в Париж пред една интерфонна кабина. Тя не беше нищо друго освен купчина развалини. Жертва на обзети от мания за разрушаване младежи. Микрофонът беше изтръгнат, а екранът — счупен.

— Сигурен ли си, че Ксерос е избрал този номер? — попита разочарован Фроли.

— Абсолютно.

Рабо взе няколко справки и научи, че интерфонната кабина е в това състояние от три дни.

— А сега какво ще правим? — Фроли беше убеден, че те отново са на края на следа и че всички по-нататъшни усилия ще са напразни.

— Кънекшън е допуснала грешка — отвърна Рабо. — Може би първата, която е допускала изобщо. Колегите от прослушвателната служба са установили, че той е говорил, значи е предал новина. И то, въпреки че в тази разбита интерфонна кабина никой не би могъл да приеме разговора. Ще разглобим кабината, ще вземем всички части в лабораторията и ще ги изследваме. Ще открием нещо. Знам, че ще открием. Този път ще излезем от нивото на функционерите.

Фроли го погледна колебливо.

— Какъв е този интерфон? — попита Рабо. — Нищо друго освен робот, но положително не е такъв, който е в служба на Кръстника.

Той имаше право. Специалистите от Специалната комисия Кънекшън откриха малък компютър, който беше приел информацията и я беше предал на адрес в едно от вилните предградия югозападно от Париж.

— Ударихме в целта — възкликна Рабо, когато чу това, и добави: — Да се настанят групи от нашите хора в съседните къщи. Сградата да се обгради. Да се следи канализацията, да се направи невъзможно и бягството по въздуха. Да се провери трансмитерната връзка и да се прекъсне, ако съществува частен пост.

Джеферсън Фроли прие сведения за хората от къщата. Узна, че вилата принадлежи на търговеца на недвижими имоти Жан Дезмоне, когото съседите не бяха виждали над десет години. Къщата пазеха роботи. Посетителите, които се явявали на определени периоди, най-често не се задържали дълго вътре. Съседите предполагаха, че Дезмоне много рядко е в Париж и живее в чужбина.

Проверката на трансмитерната станция показа, че от всички части на Европа тук седмично са пристигали по дванадесет посетители.

— Тук е централата — заяви триумфално Рабо. — Стигнахме до целта. Дезмоне е Кръстника.

Той подсили полицейската охрана, нареди да се обгради вилният квартал, а къщата да бъде заобиколена от част на специалните войски. Това беше най-многочисленото полицейско участие на всички времена.

— Очаквам най-сериозна съпротива, ще има битка — заяви той, когато излиташе към мястото на бъдещите действия.

Приземи се в парка пред вилата. Под командата му полицаите пристъпиха към къщата. Бяха подсилени от две части бойни роботи.

От къщата излязоха петима мъже. Държаха оръжие в ръце, но щом съзряха колко голяма е изправената срещу тях бойна сила, тутакси хвърлиха оръжието.

Щурмът беше изпълнен от специален отряд. Справи се със съпротивата на няколко специални робота, след това всичко утихна.

Рабо влезе вътре заедно със своя асистент и се огледа. Щетите, възникнали по време на престрелката, бяха значителни.

— В мазето има стоманена стена — съобщи един от специалистите. — Пред нея се намира зала за конференции.

Рабо слезе по стълбата и разгледа залата.

— Какво смяташ? — попита той Фроли.

— Прилича на приемна. Има и интерфони. Вероятно Кръстника стои зад стената и ни наблюдава. Посетителите са били неговите сътрудници, които всяка седмица е трябвало да идват, за да му съобщават за успехите или за неуспехите на престъпните операции.

— И на мене ми се струва, че е така.

Той прегледа стоманената стена и след това нареди да бъде разбита. Отново влезе в действие специална част. Минаха два часа, докато успее. През отвора се хвърлиха четирима души от специалния отряд, след като бяха възпламенили заслепяваща граната и бяха пуснали сълзотворен газ през отвора.

Не се чу никакъв изстрел.

Пиер Рабо и Джеферсън Фроли последваха войниците, след като газът се разнесе. Те влязоха в дълго помещение, в което беше инсталиран мощен компютър. На пода лежаха мумифицираните трупове на трима мъже с оръжие в ръце.

— Отзад има още стаи — съобщи един от бойците. — Луксозно жилище с комфорт, който можеш да видиш само в мечтите си. Има и трансмитер. Независим от мрежата. Контролният пулт показва, че не е използван от единадесет години.

— Съжалявам — изпъшка Джеферсън Фроли. — Вече не разбирам нищо. Това ли е централата? Открихме ли Кръстника? Въобще има ли нещо общо с Кънекшън?

Пиер Рабо си потърка усмихнат брадата. Приближи до компютъра. Апаратът беше включен и работеше. Непрекъснато по екрана пробягваха цифри и символи.

— Постъпват въпроси и компютърът отговаря — установи той.

Джеферсън Фроли беше разочарован.

— Нали не смяташ, че компютърът е Кръстника? — попита го той.

— Разбира се, че не — отвърна Рабо, като посочи към тленните останки на тримата мъже. — Ако не се лъжа, Кръстника е бил един от тримата. Преди единадесет години са се скарали. Нахвърлили са се с оръжие един срещу друг и взаимно са се застреляли. И никой от членовете на бандата отвън не е забелязал този факт. Компютърът е само машина. След като е бил включен, е продължил да работи, без да мисли, без да критикува. Правил е това, което му е било заповядано и ще продължи да го върши, ако нещо не му попречи. Ще черпи пари от престъпления. Съвършено безсмислено, тъй като от единадесет години вече няма Кръстник, който да ги харчи.

— Значи след смъртта на Кръстника компютърът е поел ръководството? — Фроли поклати глава. — Ти мислиш, че този е толкова амбициозен компютър? Компютър, който иска да завладее света?

— Не. Той е само компютър. Машина. Без чувства. Без амбиция. Без истинско участие в организацията. Някога компютърът е получил указания да ръководи организацията, т.е. да окаже помощ на хората. И не е вършил нищо друго освен това.

— И десет години ние сме се борили срещу компютъра?

— Срещу програмата, зададена му от тримата Кръстници — поправи го спокойно Рабо.

Фроли все още беше недоволен.

— Добре — каза той, — вероятно е достатъчно да разпитаме компютъра, за да можем да разгромим цялата организация. Положително в паметта му са записани ловенето членове на Кънекшън. А и доказателствата, които ни трябват пред съда. Но въпреки това…

— Какво те измъчва?

— Отвън ни чака най-големият полицейски състав на всички времена. Щеше да е достатъчно да вземем екип от десетина души със себе си.

Рабо се засмя.

— Признавам, че звучи като виц — отвърна той, — но и те са ни много. Щеше да е достатъчно да изключим тока в тази къща, за да унищожим най-голямата гангстерска организация в света.

Той се наведе до компютъра и извади щекера от стената.

— Нали не искаме Кънекшън да продължава дейността си?

— Толкова ли е просто?

— Да. Ние използваме роботи, трансмитери, компютри, интерфон и всички модерни уреди, но все още не мислим по съвременен начин. Ние хората не сме се променили. Гангстерите се застрелват взаимно, а ние играем на стражари и апаши, И така ще продължава още известно време, дори роботите да ни заместят след това.