Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ
Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
II допълнено и преработено издание
Рецензент проф. Кръстю Тулешков
Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев
Художествен редактор Михаил Макариев
Корица Кирил Гюлеметов
Технически редактор Фани Владишка
Коректор Елка Папазова
Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76
Цена 2,60 лв.
Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)
Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976
История
- —Добавяне
- —Добавяне на илюстрации
Котка
Гальовната Писана и до днес си има дива и зла братовчедка, която живее в европейските гори — това е дивата котка. Тя е по-едра, с по-дебела и бухната опашка, на края с черен пръстен и с дълги косми по бузите си. Нашенската дива котка е сивокафява с тъмни шарки. Въпреки че дивата котка лесно се кръстосва с домашната, тя не е неин прародител. Опитомяването на котката е станало в древния Египет, и то от нубийската дива котка. Тя въпреки че живее край блатата, също е враг на мишевидните гризачи и това и качество е било правилно оценено от египетските земеделци. В европейските страни питомната котка проникнала след I век.
Днешните домашни котки се отличават много по цвят и шарки от своите диви посестрими. Едни от тях са едноцветни: изцяло бели, ръждиви, кремави, сиви, лъскаво черни и пр. Други са пъстри — на ивици, на петна или на едри шарки. Има много и различни по вид породи домашни котки. От породистите най-известна е ангорската или персийската котка с дълга мека козина и рунтава опашка. Сиамските котки пък имат къс косъм и са по-високи, по-дългокраки, с черно чело и изразителни небесносини очи. Твърде интересна е менската котка, която се ражда без опашка.
Котката е домосед — тя обича своя дом и е привързана към него. Познава завръщането на любимия си стопанин още когато той изкачва стълбите и вперва погледа във вратата, като очаква той да я отвори. След това с вирната опашка, с тихо мяукане и търкане в краката му приветствува идването му.
Мяукащите „концерти“ на котараците можем да чуем най-често през пролетта. Котката ражда от 2 до 7 малки слепи котенца. Майка им много ги обича. В игрите с тях тя постепенно ги приучва да издебват и улавят плячката си.
Котката живее от 12 до 15 години.