Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (97)

Вълк

През мразовитите зимни нощи, когато луната изгрее над заскрежените дървета, понякога из непристъпните места на балкана се чува зловещо проточено виене. Това е страшният вой на глутница гладни вълци, тръгнали да дирят плячка. В дълбокия сняг се забелязват следите им — те се движат във верига един след друг, като винаги стъпват в дирите на предния. Това ги улеснява при движението.

Вълкът е хищник. Живее из гъстите гори, далеч от населените места. Прилича на голямо куче. Отличава се по силно окосмената и рунтава опашка, която държи винаги права и увиснала. При бягане тя му служи като кормило. Ушите му са заострени и стърчат изправени. Предната част на тялото му е по-висока. Краката му са много здрави. Когато бяга, стъпва на пръстите си и това му помага да преминава големи разстояния, без да се умори — развива скорост до 60 километра в час. Понякога преминава по 100 километра за един ден. Живее до 20 години.

Вълкът е много предпазлив. Очите му са изцъклени с черни зеници, зрението му е добро, но по-слабо от слуха. Ноздрите му са влажни и отворени. Подушва плячката и неприятелите си отдалеч. На тегло достига 60 кг, а понякога и повече. Тялото му е покрито с гъста и груба сивожълтеникава козина. През зимата тя е по-дълга, по-гъста и червеникава. Има здрави челюсти и силно развити кучешки зъби. Те му помагат да разкъсва лесно животните.

Храната си търси обикновено през нощта. Не напада близко до леговището си. Яде диви и домашни животни. Когато няма месо, яде и плодове. Напада хората по изключение, и то само зиме, когато е изгладнял. Ограбен от хайка, той е много страхлив.

Малките вълчета приличат на сиви кученца — мили и игриви. През периода на кърменето за изхранването на малките и вълчицата се грижи главно вълкът. Наесен порасналите вече вълчета тръгват за храна на глутници по 7–8 заедно. Обикновено ги предвожда майка им.

Вълкът е вреден и трябва да се унищожава. Освен че е враг на добитъка, той е и преносител на болестта бяс.