Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (8)

Царевица

И царевицата, както пшеницата, ечемикът, оризът, е житно растение, а колко много се отличава от тях! Наистина и нейното стъбло е разчленено на възли и междувъзлия, листата и също са с влагалище и с дълга мечовидна петура, а корените и образуват брадата коренова система. Но стъблото и не е кухо, а е изпълнено със сочна сърцевина. Освен това цветовете на царевицата са два вида — мъжки (тичинкови) и женски (плодникови). Мъжките цветове са разположени на върха на стъблото в разперена метлица, а женските са събрани в кочани, които се развиват в пазвите на листата.

Малко са растенията, които дават толкова много на хората, както царевицата: десетки видове хранителни продукти — варена и печена царевица, пуканки, консерви, грис, качамак; няколко вида фураж — зърнен, фуражно брашно, зелен фураж, силаж, кюспе; десетки промишлени продукти — скорбяла, спирт, захар, глюкоза, олио, ацетон, целулоза, част от които се преработват в изкуствена коприна, изолационни материали, пластмаси и др.

Затова царевицата се отглежда навсякъде по земята, където условията са подходящи за нея. Тя не обича студовете и не отива много на север; нито се изкачва високо в планините. Не обича и сушата. За да налее само 1 кг зърно, на нея са и необходими 1000 литра вода. Ето защо най-добре се чувствува в умерено студените и топлите райони на земята.

А колко много разновидности има царевицата: твърда — с твърди, гладки и закръглени зърна, почти целите стъкловидни; мека — със заоблени и матови, под обвивката изцяло брашнести зърна; пуклива — с дребни, бели, жълти или червени зърна, богати на белтъчини; захарна — с набръчкани зърна, които се чупят като стъкло и в млечна зрелост са богати на захар; восъчна царевица; полуконски зъб; полузахарна; полутвърда. И всяка разновидност е представена от стотици сортове.

Царевицата е американско растение. Още от незапомнени времена древните индианци от Централна Америка започнали да я отглеждат и направили от нея едно от най-полезните свои културни растения, което наред с фасула и картофите осигурявало насъщната им храна. Тя била пренесена в Европа само преди по-малко от 500 години.