Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (76)

Трънка

В предисторическо време трънковият храст е бил културно растение. Тогава трънките са били използувани за храна, защото не е имало такова богато разнообразие на плодове, както в наши дни. Той се среща като плевел почти навсякъде в нашата страна, и то главно по не много високите, сухи и каменливи места (800–900 м надморска височина) — по горските поляни, пасищата, нивите и т.н.

Храстът е силно разклонен, бодлив, висок до 3 м. Листата му са продълговати, яйцевидни, ситно назъбени, окосмени. Цветовете са дребни, с петчленна чаша, бели, с много тичинки, двуполови и се появяват преди разлистването (през април-май). Дървесината на трънката е тежка и твърда. Храстът плодоноси почти всяка година. Опитвали ли сте стипчивия вкус на трънките? Узрели трънки можете да си наберете през септември-октомври, но те остават по храстите и след листопада до началото на зимата. Берат се с помощта на ръкавици само когато са напълно узрели. Един работник може да набере около 20 кг плодове за един ден. У нас могат да се събират годишно около 4000 тона трънки за промишлена преработка.

Плодовете по форма са топчести, на цвят са черносиви, покрити с матов восъчен налеп. Месестата им част е зеленикава. Могат да се съхраняват до 30 дни в щайги или кошници, защото след това ферментират. Ако са осланени, те бързо се развалят. От 100 кг трънки могат да се добият 15–20 кг топчести костилки за посев, които запазват жизнеспособността си до 1–2 години. Но освен чрез посев трънковият храст се размножава и с коренови и пънни издънки.

Плодовете на трънката са богати на витамини, киселини, захари, соли, минерални и други полезни за човека вещества. От тях се приготвят вина, оцет, мармелад, сок, ракия. Използуват се и в народната медицина.

И. В. Мичурин е създал два хибридни сорта трънки. Днес в овощните градини се отглеждат редица подобрени едроплодни форми. Родина на този храст се смята Средна Азия.