Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (49)

Здравец

В иглолистните гори, по мочурливите места, сенчестите камънаци и градините из цялата страна зеленее едно растение със силна и приятна миризма — здравецът. Развъжда се лесно и е добре познат на нашия народ.

На височина здравецът достига до 30–40 см. Листата му имат дълги дръжки. Те са срещуположни, приличат на разтворена длан и издават приятна миризма. Цветовете му са разположени също на дълги дръжки. Имат син, виолетов, или розов цвят. Всеки цвят се състои от петлистна чашка и петлистно венче: Здравецът цъфти през първата половина на лятото (юни-август). Тичинките са на брой 10. Плодът се разпуква на 5 дяла с по едно семе. Здравецът има силно разклонено коренище със светлорозов цвят. Най-добре расте на сянка или полусянка върху почва листовка.

Растението съдържа етерични масла, които се използуват при приготвянето на парфюми. Цветовете му се употребяват за боядисване на тъкани в синьо. В някои краища използуват корените му за боядисване на памучни и вълнени прежди в жълт и кафяв цвят. Добитъкът не го яде с охота, но зайците, овцете и козите обичат листата му.

Здравецът се използува в народната медицина при простудни заболявания, стомашни разстройства, зъбобол, заболяване на черния дроб и бъбреците, туберкулоза, малария, при кожни възпаления за компреси, ревматизъм, кръвотечение от носа и др. Понеже цъфти продължително време, познат е и като медоносно растение. Медът, събран от него, има златист цвят, много е ароматичен и е богат на витамини и хранителни вещества. От листата на здравеца може да се получи витамин С Използува се и във ветеринарната медицина за приготвяне на лекарства. Намира широко приложение при направа на скални цветни кътове и алпинеуми в градините. Нашият народ го цени много.

Различаваме горски здравец, кръвен здравец, градински здравец и др.