Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 17гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode(2007)
Добавяне на илюстрации
Karel(2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на илюстрации

Костенурка

Костенурка Това оригинално бавноподвижно животно напомня донякъде жив малък танк. Бронята му се състои от плоски костни плочки. От горната си страна те са покрити с пъстри лъскави жълточерни рогови пластинки. От предната страна се подава страхливо главата и оглежда околността. Отстрани се протягат свитите месести крака — те са покрити с едри твърди люспи. Ноктите на костенурката са дълги и яки, с тях тя добре дълбае земята. Зимува заровена в пръстта, а напролет сама се откопава и излиза навън.

Костенурката не може да се спаси от неприятел чрез бягство. Появи ли се враг, тя скрива главата и нозете си в защитната броня и чака да отмине опасността.

Костенурката пасе сочни листенца, обича ягодите, окапалите от дърветата и храстите сочни плодове, но понякога вкусва и малко животинска храна — попаднали на пътя й гъсенички, мокрици или насекомни личинки.

Дойде ли юни, времето за размножението и, тя си избира огряно от слънцето припечно място. Там изкопава трапчинка, в която снася няколко бели яйчица, обвити с тънка мека ципеста покривка. След като ги зарие и покрие трапчинката с пръст, костенурката добре утъпква мястото, отдалечава се и повече не се грижи за съдбата на яйцата си. А от тях, стоплени от лятното слънце, се излюпват дребни костенурчета с полупрозрачна рогова покривка. На ръст те достигат от 3,5 до 4,5 см. През ноември, щом времето се захлади, те сами се закопават в земята и спят непробудно под снежната пелена. Пролетното затопляне ги събужда и те са така изгладнели, че бързат да се напасат със сочна трева.

На сухоземната костенурка много прилича блатната. Тя е с по-плоска и сивозеленикава тъмна коруба. Понякога бронята и е почти черна, но най-често е изпъстрена с жълтеникави точки. Тази костенурка се среща по речните разливи и блатата, обича да излиза на припек по брега. Храни се най-вече с рибки, попови лъжички, личинки на водни насекоми и пр. А в Черно море съвсем нарядко като неочаквани гости се появяват от време на време и големите океански костенурки, които идват от океана през Средиземно море.