Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (115)

Врани

Край тихите горички, високостеблените гори и край реките по дърветата отглежда поколението си и живее сивата врана. Есен се събира на ята и слиза край населените места. Преди дъжд и буря вие навярно сте виждали техните прелети насам-натам и сте слушали граченето им? За земеделските стопани принася полза, защото изтребва вредните насекоми за растенията, мишките и другите гризачи. Яде и мърша. Но за ловното стопанство принася вреда, защото унищожава яйчицата и пиленцата на полезните птички.

Тялото на сивата врана е сиво, но главата, крилата и опашката й са лъскавочерни. Краката й са също черни. Гнездото си строи по високите дървета. В него снася до 5 яйца със замърсенозелен цвят и кафеникави петна. Мъти ги 20 дена. При години с голямо разпространение на вредни насекоми и гризачи тя мъти по два пъти в една година.

У нас се среща още и полската врана. Тя се нарича още посевна врана. Тялото й е металночерно. Нея може да срещнете по плодородните полета в близост до горички. Идва напролет от северните страни, но понякога гнезди и у нас и то на колонии. Яйцата й приличат на тези на сивата врана, но са по-светли. Скита на ята.

Най-едрата птица от семейството на враните е гарванът. Заселва се край реките и в гората. Вие сте слушали за грозното му грачене. В приказките е описват като зловеща птица. Но той принася полза на селските стопани и е известен като „санитар“ на природата, понеже се храни с насекоми и плевелни семена, а понякога яде и мърша. Затова го наричат и гарван-мършар. Човката му е мощна и извита надолу. С нейна помощ лесно убива малки птички, гризачи и всичко, което може да надвие. Оперението му е металночерно с виолетовосинкав оттенък.

В Лондон враните се смятат за носители на щастие. В Тоуър към кралската гвардия отглеждат изкуствено няколко десетки черни врани. Всяка врана носи име и презиме и е почти питомна.

У нас се срещат от врановите птици още гаргата, свраката, сокерицата, сойката, хайдушката гарга и др.