Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (113)

Славей

Той не е пъстра птичка, има скромна едноцветна окраска. На ръст е малко по-едър от врабче, само че е по-дългокрак и построен, с изшилена, а не тъпа човчица. Тя му служи много добре да разравя шумата и да улавя разни насекоми и техните личинки, с които се храни. Славеят отгоре е кафяв, а от долната страна на тялото е белезникав или светлосивкав. Опашката, която често сепнато размахва, има ръждив цвят.

Всички се радват, когато чуят славеевата песен. Той се завръща през май и веднага си избира някое тихо кътче в парка, градината или гората. Обича да пее скрит и незабелязан от залез слънце до зазоряване. През първите дни на пристигането си пее много често, дори и през деня. Ако друг мъжки славей се появи в неговия район, той с бързо летене го прогонва.

Славейката си построява гнездо ниско всред някой храст, посред поникналите дръвчета, до някой пън или пък в някоя вдлъбнатина на земята, стига да е скрита и зашумена с треви и клонки. Тя снася 4–5 сивозеленикави яйчица, които мъти търпеливо около 2 седмици. Малките славейчета се излюпват голи и слепи. В това време песента на славея пресеква. Бащата и майката са твърде заети с изхранването на ненаситните малчугани. След около 2 седмици малките вече започват да опитват дали са здрави крилцата им. Те подхвъркват от клонче на клонче, слизат на земята и кълват гъсенички и буболечки и пак излитат по дърветата. Опитват и ароматните сладко-кисели горски плодове — ягоди, къпини, малини, боровинки и пр.

През втората половина на лятото и началото на есента славеите, и млади и стари, усилено се хранят, даже затлъстяват. Тлъстината им служи като резервно гориво за дългия и изтощителен прелет до южните страни.

Славеят трудно понася плен и в клетка живее мъчно, тъгува за свободата. Ето защо славеят не трябва да се лови. Не трябва и да се безпокои. Той иска от нас само повече гъсти и зашумени храсти, особено близо до вода, където с удоволствие се заселва.