Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ
Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
II допълнено и преработено издание
Рецензент проф. Кръстю Тулешков
Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев
Художествен редактор Михаил Макариев
Корица Кирил Гюлеметов
Технически редактор Фани Владишка
Коректор Елка Папазова
Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76
Цена 2,60 лв.
Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)
Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976
История
- —Добавяне
- —Добавяне на илюстрации
Заек
Къде ли не живее заекът! В планините можете да го видите над 2900 м надморска височина — дори край върховете Мусала в Рила и Вихрен в Пирин. А можете да го видите как бяга и по пясъчните дюни край черноморския бряг. Най-често той предпочита да се заселва по окрайнините на ниви и гори, ливади и лозя или пък по изложени на припек ридове и хълмисти места, стига да има по-високи треви и храсти, където да се скрие от неприятелите си. Окраската му помага да не бъде забелязан дори и когато се е свил всред буците пръст или в стърнищата — цветът на козината му е сивокафеникав като лете е по-светъл, а зиме е по-тъмен.
Привечер обикновено заекът излиза от своето скривалище и скок-подскок отива да се нахрани. Пасе сочната трева, огризва клонките на храстите, а зимно време, когато снежната пелена го застави да гладува, навестява и овощните градини. Тогава огризва кората на овошките и на други дръвчета и може да нанесе големи вреди. От неприятелите си заекът се спасява главно с бяг — дългите му задни крака му помагат не само да прави големи скокове, но и бързо да се катери по стръмни места.
Въпреки че има много врагове, заекът бързо се размножава и затова все още често се среща. Зайкинята ражда обикновено 3 пъти през годината средно по 4 малки зайчета. Първите дни те се спотайват под храстите или всред тревата. От време на време майка им ги навестява и ги кърми с гъсто мляко. Зайчетата бързо нарастват, започват да подскачат наоколо и понеже са им поникнали резците, вече опитват вкуса на сочните тревички. Тогава майка им ги изоставя и те започват да се грижат сами за себе си.
На дивия дългоушко много прилича домашният заек. Но той произлиза от заека-подземник, който не се среща в нашата природа, а живее в по-топлите средиземноморски страни.
Познати са различни породи питомни зайци: едри до 10–12 кг „великани“, сребристосиви чинчила, пухови или вълнести зайци (напр. ангорските) и пр. Зайцевъдството е доходен поминък. Кожите на зайците се използуват главно за палта, шапки, яки и други кожени изделия, а месото им е вкусно и полезно.