Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ
Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
II допълнено и преработено издание
Рецензент проф. Кръстю Тулешков
Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев
Художествен редактор Михаил Макариев
Корица Кирил Гюлеметов
Технически редактор Фани Владишка
Коректор Елка Папазова
Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76
Цена 2,60 лв.
Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)
Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976
История
- —Добавяне
- —Добавяне на илюстрации
Чинар
Ако се спуснете по каменливите и песъчливи разливи на юг от Кресненското дефиле по течението на р. Струма или се отзовете из долината на р. Чая или на р. Арда в Източните Родопи, ще намерите един светлолюбив дървесен вид, който по външен вид е могъщ като дъба. Това е чинарът — бисерът на източната растителност. Кората му изглежда като олющена, има сивозеленикав цвят и се отделя на неправилни плочки. Тя е красиво мозаично оцветена. Наесен (август-септември) по клоните му ще видите да висят на дълги дръжки топчести съплодия. Ако ги разгледате по-отблизо, ще забележите, че са съставени от дребни семена (орехчета), снабдени с дълги власинки. Различаваме източен, западен и яворолистен чинар. Различават се по нарязването на листата и по броя и големината на съплодията. При западния чинар — по две, но едри топчести съцветия, при източния — по 3–7, но по-дребни, при яворолистния — 1–3 съплодия. Като диворастящ у нас се среща само източният чинар.
Листата на източния чинар са длановидни, подобни на яворовите, с 5 до 7 дяла, но с остри редки зъбци и върхове. При западния са с 3 до 5 дяла, тъпи и плитко нарязани. При яворолистния — с 5 дяла, нарязани по-плитко от тези при източния. Листата на чинара се поклащат леко от вятъра, понеже имат дълга (8 см) дръжка. Короната, гледана отстрани, е мощна, разперена и величествена. Дървото расте бързо и може да достигне до 50 м височина, а диаметър — до 4 м. Смята се, че пределната му възраст е около 2000 години. Така че някои от тези дървета са били свидетели на бурното далечно минало на нашия народ. При с. Белащица, Пловдивско, и до днес има запазени чинарови дървета, които се споменават в бележките на кръстоносците.
Корените на чинара може да бъдат плоски, повърхностни, но при източния чинар обикновено те са силно разклонени и с централен корен. Дървото расте най-добре върху песъчливи разливи и каменисти речни корита, непосредствено до водата. Освен чрез семена може да се размножава и чрез резници и отводи. Страда при ниски температури, затова ще го намерите само в долния планински пояс. Западният и яворолистният са по-устойчиви на студа. Чинарът е димоустойчив и газоустойчив вид.