Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ
Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
II допълнено и преработено издание
Рецензент проф. Кръстю Тулешков
Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев
Художествен редактор Михаил Макариев
Корица Кирил Гюлеметов
Технически редактор Фани Владишка
Коректор Елка Папазова
Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76
Цена 2,60 лв.
Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)
Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976
История
- —Добавяне
- —Добавяне на илюстрации
Габър
Тръгнем ли из гората и очите ни зашарят наоколо, ние непременно ще спрем погледа си върху габъровите дървета. Сурови и сякаш настръхнали, те изместват, всяка друга растителност, включително и величествените букаци. Габърът хвърля семе и се настанява даже по пътеките и склоновете, издрани от пороите — там, където за дървета не може и да се мисли. Не вирее само върху заблатените и торфените почви. Издържа на сянка. Природата го е надарила с широка и гъсто облистена корона, за да черпи повече сили от живителното слънце.
Наред с дъба и бука, самостоятелно или заедно с тях габърът е едно от най-разпространените дървета в долния планински пояс и прониква до 1300 м надморска височина. Стъблото му достига височина до 25 м, а дебелина — до 1 м. Живее около 150 години. Листата му са продълговати, приличат на брястовите, дълги са до 12 см и имат къса окосмена дръжка. По ръба са ситно и двойно назъбени. Коренът му е силно развит. Младите клонки са покрити с копринен пух. Започва да плодоноси след 20-годишна възраст. Цъфти през април-май заедно с разлистването. Пролетно време по габъра могат да се различат червеникаво зелени мъжки реси, дълги 5–6 см, и женски съцветия, събрани в групи на една обща, силно окосмена дръжка. Габърът семеноси през 2–3 години. Орехчетата узряват през октомври. Те имат формата на лира с ясно очертани ребра. Снабдени са с триразделна люспа, която им помага да хвърчат при вятър. В 1 кг семе от габър се съдържат около 30 000 орехчета.
Габърът притежава способност да се възобновява и от пънови издънки. Напролет, ако нараним стъблото, от него обилно изтича сок, който го предпазва от гъбни болести.
По топлите части на страната, главно в предпланините, освен обикновения габър у нас се среща и келявият габър. Той има дребни, ситно назъбени елиптични листа и орехчета, снабдени с неправилна назъбена плодна люспа. Различаваме още и воден габър, при който орехчето е снабдено с ципесто мехурче.
Дървесината на габъра е твърда и тежка. Цепи се трудно и неправилно. Използува се главно за горене. Напоследък най-качествените дървесни плоскости се правят от габър.