Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (46)

Минзухар

Напролет край топещите се снегове започва да цъфти минзухарът. Той расте по припечните ливади и хълмове и цъфти почти едновременно с кокичето. Появява се толкова рано, понеже в подземната му част има натрупана резервна храна, която поддържа растението, докато земята се постопли. Едва тогава той започва да смуче сокове от почвата. Подземната му част прилича на картофче и се нарича гулийка. Тя е обвита с кафява люспица. От долната си страна има малки коренчета. Този предвестник на пролетта обича слънчевите лъчи и се е нагодил така, че се появява, преди гората да е разлистена, преди дърветата и храстите да са хвърлили сянка.

Надземната част на минзухара се състои от тесни и остри листенца и стръкче, на което стои цвят. Зелените игловидни листа излизат на снопчета от възжълти влагалища. Цветовете завършват с дълга тръбица. Нощем се затварят. Двуполови са и приличат на фунийка, която завършва отдолу с шест еднакви дяла. Цветовете на минзухара са жълти, лилави или бели. Поради това някои го делят на пролетен (жълт) и есенен(син, бял) минзухар. Но не бива да се забравя, че синият минзухар се появява и пролетно време. Неговите близалца са жълточервени и съдържат много ценна боя (кроцин). В света са познати над 20 вида минзухари.

На всеки цвят различаваме цветни листенца, тичинки и плодник. Опрашването се извършва от пчелите и другите насекоми. Ако тичинковият прашец попадне върху плодника, след като растението прецъфти, се появява и плодът. Той е кутийка, пълна с дребни семена. Щом семената узреят, кутийката се разпуква и те се разнасят от вятъра и се засяват сами.

След като прецъфти, минзухарът не престава да се храни от почвата и трупа отново резервна храна в гулийката. От нея на другата година пак ще израсте и цъфне нежното цвете.

Като ранно пролетно цвете минзухарът се засажда в градините и дворовете. Препоръчва се за ранна паша на пчелите. В някои краища на страната използуват цветовете му за боядисване на вълната в жълт цвят.