Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 17гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode(2007)
Добавяне на илюстрации
Karel(2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на илюстрации

Кокиче

Кокиче Още през февруари изпод снега се показва зеленото стъбълце на кокичето. Понеже тогава дърветата още не са се разлистили, слънцето прониква свободно до земята, сгрява я и помага на кокичето да цъфне. Отначало от почвата се подават два шиловидни листа, като между тях излиза стъбълцето. То завършва с пъпчица. От нея се развива само един цвят. Той увисва надолу като камбанка — така в него не може да влиза вода и цветчето се предпазва от измръзване. Състои се от 6 листенца — три външни и три вътрешни. Вътрешните листенца са малки и зеленикави по ръбчетата.

Цветът има 6 тичинки и плодник, който прилича на тръбица. Той съдържа сладък сок, който привлича насекомите. Понеже сокът е на дъното на цветчето, насекомите влизат вътре в него, тичинковият прашец полепва по тялото им и те го пренасят на други цветове. Така става опрашването, след което кокичето завързва плод. Плодът е суха кутийка със семенца. Като узрее, кутийката се разпуква на три и семената се разнасят от вятъра.

Ако поради лошо време цветът не даде семена, кокичето не загива, а покарва отново на следващата пролет от подземната си част — луковицата. В нея се събира резервна храна за през зимата. Покрита е с кафяви люспи, които я предпазват от студ, суша и повреда. Напролет от долната част на луковицата поникват тънки коренчета, а от горната — надземното стъбло. През есента кокичето увяхва и изгнива. Остава само луковицата под земята.

Има 20 вида кокичета. У нас различаваме гръцко кокиче — листата му се усукват, снежно — листата му имат широк гръбен ръб и не се усукват, и елвезиево кокиче, което е по-едро от другите видове и с по-широки листа. Среща се рядко. През април — май цъфти блатното кокиче. Неговото стъбло е по-високо и има по няколко цвята. То расте по влажни, засенчени почви главно по долното течение на реките.

Чували ли сте за нивалина? Това е световно известно лекарство против страшната болест детски паралич. Нивалинът се получава от блатното кокиче и е открит от български учен.