Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (36)

Касис

Касисът не е от тези плодове, които още щом ги видиш, веднага ти се приисква да си хапнеш. Той няма нито вкуса, нито аромата, нито сладостта на ягодите и малините. Но лекарите казват, че който яде повече касис, по-рядко ще ходи в аптеката за лекарства. Защото касисът съдържа не само хранителни вещества, но е извънредно богат на витамини, минерални соли и различни плодови киселини, които човек, ако не приема всекидневно, заболява от различни болести. Такова благотворно действие върху нашия организъм касисът има не само в прясно състояние, но и във вид на сиропи, желета, компоти, сладка и конфитюри или замразен.

Касисът не се отглежда много отдавна у нас. Мнозина вероятно още не го познават добре. Той е храст, чиито клони са високи 1–2 м, а листата му са длановидни. По повърхността си те имат многобройни жлези, отделящи етерично масло, на което се дължи особената миризма на цялото растение. Цветовете на касиса са дребни, белезникавозелени и са събрани по 5–10 в дълги гроздчета. Те отделят големи количества нектар, който е чудесна примамка за пчелите. След опрашването на мястото на цветовете се развиват черни сочни ягодки, най-големите от които са едри колкото грахово зърно.

В по-северните европейски страни, където природата е по-сурова и малко плодни дървета могат да виреят, много по-рано започнали да отглеждат касиса в големи насаждения. Тамошните земеделски стопани още преди 500–600 години започнали да подбират от дивата природа касисови храсти с по-едри плодове и ги пренасяли в своите градини. Благодарение на грижите, които полагали по-нататък за тях, били създадени най-различни сортове с по-едри, отколкото на дивия касис плодове. Сега са известни стотици сортове касис, които се различават един от друг по родовитост, ранозрейност и по още много други качества.

От година на година и у нас отглеждането на касиса се разширява заради високите му хранителни и лечебни свойства.