Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ
Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
II допълнено и преработено издание
Рецензент проф. Кръстю Тулешков
Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев
Художествен редактор Михаил Макариев
Корица Кирил Гюлеметов
Технически редактор Фани Владишка
Коректор Елка Папазова
Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76
Цена 2,60 лв.
Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)
Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976
История
- —Добавяне
- —Добавяне на илюстрации
Пипер
Когато стане дума за домати, веднага се сещаме и за чушките. Това не е случайно. Та нали те винаги са заедно — и в градината, и в магазините за зеленчуци, и на трапезата. Пък и растенията, които ги раждат, са от едно и също семейство — семейството на картофа. Наистина това външно не личи много. Доматените растения са по-едри, с големи перести листа и целите са покрити с жлезисти власинки, които ги правят лепкави и силно миризливи, докато пиперът е по-дребно растение, а листата му са прости и цялото е голо или е само с прости власинки. Цветовете на домата са жълти и са събрани по няколко в прости или сложни съцветия, а на пипера са бели, често с виолетови жилки или целите са виолетови и са разположени по един във възлите между разклоненията. Но те са еднакво устроени. Една и съща е и родината на домата и пипера — Средна и Южна Америка. От незапомнени времена тамошното население отглеждало в градините си пипер. Затова пресни и сухи чушки или пък кълцан червен пипер никога не липсвали от храната му. Но съдбата на пипера, след като бил пренесен в Европа от Америка, била еднаква със съдбата на домата. Дълго време той също бил отглеждан само като саксийно растение, за украса. Хората се радвали на красивите му чушки, но никой не посягал да изяде поне една от тях. Смятали ги за отровни.
Към края на XV век започнали да отглеждат пипера в Испания и Португалия. Оттам той се разпространил и в другите европейски страни. Кога точно е бил пренесен и у нас и откъде, не се знае. Но вече през XVIII век подлютените гозби (пиперлии) се смятали за български специалитет, а нашите градинари разнасяли славата на българските сортове пипер в Чехословакия, Австрия, Унгария, Румъния и Русия.
Сега чушките са един от най-употребяваните зеленчуци. Те имат отлични вкусови качества и са незаменими като подправка в прясно и сушено състояние или като млян червен пипер. Чушките са превъзходна храна, защото са богати на витамини, минерални соли, захари и други полезни вещества. Те са 5 пъти по-богати на витамин С от лимоните, по-богати са на витамин А дори от морковите и съдържат повече захари от много плодове, като най-много захари съдържат лютивите чушки.