Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ
Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
II допълнено и преработено издание
Рецензент проф. Кръстю Тулешков
Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев
Художествен редактор Михаил Макариев
Корица Кирил Гюлеметов
Технически редактор Фани Владишка
Коректор Елка Папазова
Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76
Цена 2,60 лв.
Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)
Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976
История
- —Добавяне
- —Добавяне на илюстрации
Охлюв
Всеки познава охлюва. През деня той се крие, за да не го изсуши слънцето. Излиза да пасе привечер, прибира се сутринта. Скрива се във варовитата си къщичка и там почива, зарит в шумата или старата трева. Градинският охлюв се среща по старите гори, паркове, градини, но повече обича трънливите места със стари листа и крехка трева. Ако след продължителна суша завали хубав дъжд, изгладнелите охлюви излизат и през деня.
Охлювът се движи, като пълзи с единствения си месест крак. След себе си оставя диря от лигава слуз, която той отделя, за да намали триенето и да се движи по-лесно. Отпред на главата си охлювът има 4 подвижни пипалца, от които горните са по-дълги и завършват с малки черни очички. Черупката му е спирално завита 4 1/2 пъти. Телесните му органи се намират във вътрешните и части. Когато е застрашен от враг или пък е решил да почива, той целият се прибира в черупката си, като изтегля в нея и крака си.
Наесен, когато е решил вече да зимува, охлювът затваря отворът на спиралния си дом с една бяла твърда ципа, която е втвърдена варовита слуз. Зиме спи зимен сън, изпаднал във вцепенение и зарит било в земята, било под пластовете шума, в кухините между дървесните корени и на други топли скрити места. Тогава и сърцето му тупти рядко, и дишането му е извънредно разредено. Запролети ли се, той се събужда, разкъсва ципестата вратичка на къщурката си и запълзява навън. И понеже е поотслабнал от зимното гладуване, веднага търси поболите сочни зелени листенца на тревите. Езикът му е покрит с голям брой съвсем малки втвърдени зъбчета (като пила) и стърже листата, за да се нахрани.
Охлювът снася дребни полупрозрачни яйчица, които полага в някоя трапчинка. След това майката не проявява никакви грижи към своето поколение. Малките охлювчета се излюпват сами. Те имат тънки, почти прозрачни черупчици, но колкото повече ядат и растат, толкова и черупката им става по-голяма, по-дебела и кафеникава като на възрастните.
Месото на охлювите е полезно и вкусно, затова в някои страни ги развъждат изкуствено.