Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (131)

Оса

Тя е малко по-голяма от пчелата, но е с по-тънко кръстче и е по-пъстра от нея — нашарена е по челото и по коремчето с яркожълти и черни петна и препаски. Тази окраска като че предупреждава: „Пази се, аз хапя и жиля!“ Жилят само женските оси-работнички, а мъжките нямат жило. Характерно е, че жилото на осата е като равно неназъбено шило и тя може многократно да жили (за разлика от пчелата, която след ужилването умира). Тя е всеядна. Горните й челюсти са силно развити. С тях убива и разкъсва уловената гъсеница, муха или друго насекомо и го изяжда късче по късче. Обича и сладките храни — ябълки, круши, които издълбава така, че остава само кожицата им. Понякога осите се вмъкват разбойнически в някой кошер и се гощават с пчелен мед. Яките горни челюсти й служат също така за защита — те са като силни клещи-ножици и с тях може болезнено да ухапе и човек. С помощта на долната си устна тя облизва и сочни храни.

Осите си построяват свой кошер — осарник, но по-различен от пчелния. През пролетта слънчевите лъчи събуждат презимувалата в някое скрито място женска оса. Тя излита, нахранва се и започва с челюстите си да откъртва от кората на дърветата, сдъвква добре късчетата дървесина и с тях изгражда първите няколко килийки. Килийките са разположени само от едната страна на малката пита и са отворени отдолу. В тях никога няма мед, а след като от яйцата се излюпят личинките, самата оса-майка лети и им донася месна, насекомна или плодова храна, която отначало сама сдъвква. След 2 седмици лакомите личинки се превръщат в какавиди. За да не изпаднат през насочения надолу отвор, както яйчицата, така и личинките и какавидите са прикрепени за стените на килийката със спасително въже — леплива нишка. След още 2 седмици от какавидите се излюпват първите млади оси-работнички. Сега вече лек става живота на осата-майка: те започват да се грижат за нейната храна и надстрояват още килийки, а тя само снася нови и нови яйчица. Понякога осарникът има 2–3 и повече етажа. Това жилище служи само за едно лято.

Някои видове оси са полезни, защото се хранят предимно с гъсеници и вредни насекоми. Най-голямата и най-опасна оса у нас е стършелът. Той също е нашарен с черно и жълто.